До 2025 г. на свободния енергиен пазар ще излязат и домакинствата

До 2025 година на свободния пазар ще излязат и домакинствата, съобщи председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов по време на онлайн конференция на сдружението на Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) на тема "Политиката по климата и "Зелената сделка" - предизвикателства и възможности."

Той подчерта, че вече всички небитови потребители са на свободния пазар. Валентин Николов обяви още, че тази седмица предстои да се направят нови промени в Закона за енергетиката, чиято цел е още повече да се либерализира енергийният пазар. “Всички възобновяеми източници над 0.5 мегавата от дългосрочни договори ще преминат на договори за разлики към Фонда за енергийна сигурност. "Тоест, продължаваме либерализацията на пазара, а съответно сме заложили и цели на 1 юли 2021 г. целият пазар да бъде либерализиран и да минем към механизъм за капацитети", изтъкна Николов. По думите му, този пазар ще бъде либерализиран "на едро".

Над 27 на сто от крайното потребление в България ще бъде от възобновяеми източници към 2030 г., каза председателят на парламентарната Комисията по енергетика. Той посочи още, че общоевропейските цели са към 2030 г. крайното потребление от възобновяеми източници да бъде 32 на сто от общото потребление.

В началото на конференцията модераторът и председател на Комисията по околна среда в Народното събрание Ивелина Василева представи целите на „Зелената сделка“. Пактът предвижда постигане на климатична неутралност до 2050 година и постигане на кръгова и безотпадна икономика. Това предполага цялостна икономическа и социална трансформация, трансформация във всички сфери на икономиката, особено енергетика, транспорт, земеделие, строителство и индустрия. Това предполага цялостна икономическа и социална трансформация във всички сфери на икономиката, особено в енергетика, транспорт, земеделие, строителство и индустрия, но най-важното - при гарантиране на справедлив преход за всички.

Постигането на целите на "Зелената сделка" няма да доведе до загуба на работни места, защото държавата ще направи така, че хората да бъдат преквалифицирани или ще им се даде възможност за развитие, спрямо тяхната специалност, коментира Валентин Николов.

Направени са и законодателни промени, според които Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да създаде и управлява платформа, на която всеки ден да има актуални цени на търговците, така че всички потребители да могат да подписват договори през тази платформа. Ще се премахне и 5-процентната такса, която плащат производителите на електроенергия от възобновяеми източници към настоящия момент, заедно с всички останали производители на електроенергия. Всички възобновяеми източници, които са с директен кабел, няма да плащат абсолютно никакви такси, за да могат да дадат на предприятия и фирми много по-евтина електроенергия. В Закона за енергетиката ще се даде и формулировка какво е това "зелен водород", за да може България да се възползва от крайните цели на ЕС. По този начин ще може да се произвежда зелен водород чрез възобновяеми източници и той да влезе в употреба, обясни Валентин Николов.

До септември 2021 година трябва да са готови регионалните планове на Стара Загора, Перник и Кюстендил за преход от въглища към чиста индустрия, обяви вицепремиерът Томислав Дончев. Той уточни, че Европейската комисия (ЕК) е одобрила трите пилотни района, които ще бъдат обект на целенасочено подпомагане от Фонда за справедлив преход. България вече има споразумение с ЕК да използва ангажирани от тях консултанти и експерти, които да помагат в изработването на регионалните планове за справедлив преход, допълни Дончев.

Преди няколко седмици на конференция, организирана от Германо-българската индустриално -търговска камара (ГБИТК) и Международния фонд за дива природа WWF, заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков каза, че страната ни планира още осем региона да бъдат включени в програмата за преминаване от въглищна индустрия към чиста икономика. В момента на база на споразумение със Световната банка е започнало разработването на планове за справедлив преход и в тези региони.

Декарбонизацията е възможност за българското общество и икономика, каза още вицепремиерът Томислав Дончев. Но наред с това политиките по декарбонизация са свързани и с редица рискове - социални, икономически, дори и политически, допълни той. Изкуството е да се управляват по такъв начин рисковете, за да може да се минимизират и смекчат негативните ефекти и в същото време да се използват всички възможности, подчерта вицепремиерът.
България повече от десетилетие развива "зелени политики", милиарди са инвестирани в енергийна ефективност и във всякакъв вид инфраструктура, включително и индустрията, посочи Дончев. Той каза още, че тази политика ще продължи с увеличаващи се темпове. 

Голямата тема е "енергийният преход" и "зеленият преход" в регионите, където в страната има концентрация на производство на електроенергия от въглища, подчерта Томислав Дончев. 

Онлайн конференцията, която представи политиката на правителството по зелените политики на България и изпълнението на общоевропейския договор за климатична неутралност “Зелената сделка” може да проследите и ТУК.