Европейските електроенергийни борси остават под натиска на COVID-19 и не само

Европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“,демонстрират силна динамика. Ако миналата седмица стартираха условно разделени на синя и розова зона, то с ден за доставка 30 ноември европейските електроенергийни борси вече са с цени вариращи до 65.47 евро за MWh (Полша).  С изключения на Румъния (най-ниска  - 43.83 евро за MWh) цените в сегмента „ден напред“ на всички борси, отразявани от energylive.cloud са над 51 евро за MWh. Стремежът към по-високи стойности стартира в средата на предишната седмица – 26 ноември. Тогава на румънската електроенергийна борса, с която Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) има физическа граница, цените достигнаха 66.95 евро за MWh, на унгарската – 65.57 евро за MWh. На БНЕБ постигнатата стойност бе съответно  – 65.59 евро за MWh. В този ден в сегмента „пазар ден напред“ цените на електроенергийните борси в Германия и Франция скочиха с 20.6 и 15.2 процента съответно и надхвърлиха 54 и 56 евро за MWh.

Ценовите нива, при търговията в сегментна „ден напред“ ден по-късно – с доставка 27 ноември продължиха да се покачват. Стойностите на борсите във Франция и Германия скочиха двойно спрямо година по-рано – до 60.09 евро за MWh и 64.73 евро за MWh. Безспорно рекордът се пада на Румъния и Унгария – 79.59 евро за MWh. Смущаващо високи са и цените бяха отчетени и на другите две борси, с които БНЕБ (IBEX) има физическа граница - на електроенергийната борса в Сърбия постигнатата цена е 68.59 евро за MWh, а на тази в Гърция - 72.01 евро за MWh.  Като цяло, електроенергийните борси на Унгария, Румъния и Гърция отбелязаха най-високите ценови нива с ден за доставка 27 ноември.

Единствено на БНЕБ в този „инфарктен“ за европейските електроенергийни борси ден стойността намалява (минус 8.1 %) до 60.27 евро за MWh. Погледнато отстрани, обобщаващите данни сочат, че за БНЕБ напрегнат е денят с доставка 26 ноември, в който постигнатата цена е 65.59 евро за MWh с малко над 19 евро за MWh отпреди месец и почти 28 евро отпреди година.

Прегледът сочи, че дори и на двете борси, които държат доста ниски и умерени цени – тези на  Португалия и Испания (OMIE ) надхвърлят нивото над 50 евро за MWh – 52.56 евро за MWh.

Всъщност европейските електроенергийни борси като че ли тази седмица си починаха само ден – с ден за доставка 29 ноември, въпреки че стойностите изглеждат по-високи от обичайно отчитаните в почивните дни.

Така новата седмица стартира очаквано с по-високи нива. С ден за доставка 30 ноември европейските електроенергийни борси преливат от най-ниската цена (OPCOM, Румъния) 43.83 евро за MWh до 51.12 евро за MWh (EPEX SPOT, Белгия) до 57.37 евро за MWh (Австрия) и 65.47 евро за MWh (ENTSO-E, Полша). Спрямо месец по-рано ценовите нива в този сегмент са с около 12 до 17 евро по-високи отпреди месец, а спямо година по-рано за някои от борсите постигнатите ценови нива с ден за доставка 30 ноември са почти двойно по-високи.

Основният фактор диктуващ пазара остава COVID-19 и разбира се, отражението върху икономиката на Европа. Преди седмица можеше да се каже, че последното увеличение на случаите на коронавирусна инфекция не е довело до видимо въздействие върху потреблението на енергия и общата икономика.  Потреблението на електроенергия и газ се нормализира през лятото и началото на есента. Цените на суровините се възстановиха частично от срива им през второто тримесечие.  Прогнозите за растеж на БВП от водещите икономически изследователски институти бяха преразгледани в началото на ноември нагоре и сближени до ниво от -5% до -6%;, но като цяло прогнозите за цялата 2020 г. останаха силно отрицателни.

В края на миналата седмица данните се оказаха по-лоши в резултат на втората вълна на COVID-19. Негативните новини обхванаха този път всички бизнес сектори, според проучването на Европейската комисия, обявено в петък, 27 ноември. Индексът, измерващ икономическото доверие в рамите на Европейският съюз се влоши през ноември за пръв път осем месеца насам, достигайки 86,6 пункта спрямо 90,2 пункта през октомври. Това е най-ниското ниво на индекса от юли.

След частичното възстановяване на потребителските и бизнес нагласите между май и септември и колебанията през октомври, спадът през ноември е първият след драматичното влошаване при първата вълна на коронавирусната пандемия през пролетта, се казва в доклада на Европейската комисия

Влошаване на нагласите има във всички водещи икономически сектори - промишлеността, сферата на услугите, търговията на дребно и строителството, като най-сериозни са спадовете в сектора на услугите и при търговията на дребно с оглед на факта, че именно те са засегнати най-силно от въведените нови строги противоепидемични мерки в цяла Европа. Конкретно за България, индекс на икономическите нагласи спадна през ноември до 76,9 пункта от 79,0 пункта през октомври. Това е влошаване на бизнес нагласите  за втори пореден месец, както и най-ниско ниво на индекса от август насам.

Последното увеличение на случаите на коронавирусни инфекции от началото на есента към първите дни на ноември все още не бе довело до видимо въздействие върху потреблението на енергия и общата икономика, според някои наблюдения. Очаква се, че новите данни ще са доста по-различни, но при тях трябва да се отчете и активното навлизане в зимния сезон.

По отношение на потреблението на електроенергия определено може да се каже, че ще има спад през следващите няколко месеца, заради индустрията. Той не би трябвало да е така осезаем както през второто тримесечие, тъй като новите мерки, свързани с пандемията не са така драстични като тези, предприети през пролетта. Прави впечатление обаче незабележимото потреблението на газ от западните потребители, като се отчитат противоположно развитие в групата на големите клиенти (намаляване на потреблението в индустрията, увеличаване на потреблението на електроцентралите).  Така че предвидимостта остава ниска.  

Важни за ценовите нива, постигнати на европейските електроенергийни борси се оказаха възобновяемите енергийни източници и в частност електроенергията от слънцето и вятъра. Липсата на достатъчно вятърни мощности и в същото време намаляването на слънцегреенето, а съответно и на производството на електроенергия от фотоволтаични мощности оказаха своята роля за постигнатите по-високи стойности.

На този фон Европа продължава да търси политически консенсус, за да може да посрещне малко по-единна началото на следващата 2021 година. В редица страни, макар и непълното затваряне заради коронавируса вече оказва натиск върху политическите системи.

Не само политическите системи, но и цените на европейските електроенергийни борси остават под натиска на COVID-19. По-лошото е, че никой не може да прогнозира развитието на ситуацията в здравните системи на различните страни, а оттам и върху икономиката и енергийния сектор като цяло.