Употребата на чаши за еднократна употреба в туризма със спад от 40 на сто
МОСВ: COVID-19 ще помогне в задълженията ни за намаляване на еднократните продукти
Употребата на чаши за еднократна употреба намалява с около 40% заради спада на потреблението в туризма, съобщи за 3e-news Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация „Полимери“. За сметка на това заради COVID-19 с около 15% са се увеличили използваните опаковки за храни в супермаркетите и донякъде в ресторантите, заради поръчките на храна за вкъщи. Производството и потреблението на торби за пазаруване (полимерни торбички) и пликове без дръжки е намаляло с 20 на, съобщи Тодорова. Сред причините са вероятно, че хората излизат от вкъщи и използват чанти за многократна употреба или си правят сметката по време на икономическа криза. Това може да се дължи и на промяна на потребителските навици, обясни тя.
COVID-19 ще помогне в задълженията на страните –членки за намаляване използването на еднократни продукти смятат от екоминистерството. „Считаме, че още през следващата година ще бъдат ограничени резултатите от COVID-19 по отношение на потреблението на повече еднократни продукти, за да може постепенно да се премине към трайно намаляване“, коментираха за 3e-news от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на въпроса как ще се справят с новите задължения за намаляване на отпадъците от пластмаса, които постепенно ще се налагат от другата година. Това ще се случи заедно с предстоящите изисквания за в бъдеще да се залага все повече на продукти за многократна употреба, както и всички опаковки да се произвеждат по начин, който да гарантира тяхната рециклируемост, когато бъдат разделно събрани, подчертаха от МОСВ.
В рамките на следващите години до 2026 г. за пръв път на ниво ЕС ще трябва да се изпълнява цел по трайно намаляване на използването на определени еднократни пластмасови продукти за опаковане на храна за бърза консумация като задължение по Директива (ЕС) 2019/904. Според директивата за намаляване на въздействието от еднократни пластмасови продукти върху околната среда се въвеждат определени изискания като например съдържание на рециклиран PET (рециклирана пластмаса) в бутилките за минерална вода, изискване капачките да се прикрепени към бутилките, поставяне на маркировки, ще се залагат цели на национално ниво по събиране на бутилки.
Без сламки и еднократни прибори на пазара
Например от юли 2021 година ще се въведе забрана за пускане на пазара на определени продукти (сламки, чинийки, прибори за хранене, оксо-разградими пластмасови продукти); задължителна маркировка за хигиенни продукти и тютюневи изделия, обясни Цветанка Тодорова. Какви ограничения ще бъдат наложени у нас от екоминистерството не казват обаче.
Според Тодорова обаче в момента заради бума на онлайн търговията, се увеличават неимоверно отпадъците от опаковки, които обаче няма как да се изчислят. Такава информация в България няма, но няма и в Европа, което е голям проблем за изчисляването на отпадъците и посочване на правилни ангажименти за тяхното намаляване, уточни тя.
Официална информация за изхвърлените по време на кризата отпадъци обаче няма, отчетите на бизнеса се събират в началото на всяка година и се обобщават от Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), но със закъснение. Реална статистика за изхвърлените и обработени по времето на кризата отпадъци ще има едва в средата на годината.
Ще бъде ли въведен у нас „данък пластмаса“
На заседанието на Съвета на Европа, проведено през юли 2020, съгласно постигнатото споразумение по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ се въвежда нова категория собствен ресурс, базирана на национален принос, изчислен на базата на нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки. Новият източник на доход за бюджета на ЕС се състои от „приходи от национален принос, изчислен върху теглото на нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки в размер на 0,80 евро на килограм. Този данък пластмаси ще се прилага от първи януари 2021 г.
Мотиви за приемането : В съответствие с Европейската стратегия за пластмаси, бюджетът на Съюза може да допринесе за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки. Собствения ресурс, който се основава на национален принос, пропорционален на количеството отпадъци от пластмасови опаковки, които не се рециклират във всяка държава-членка, ще предостави стимул за намаляване на потреблението на пластмаси за еднократна употреба, насърчаване рециклиране и стимулиране на кръговата икономика.
В същото време държавите-членки ще бъдат свободни да предприемат най-подходящите мерки за постигането на тези цели в съответствие с принципа на субсидиарност.
За да се избегне прекомерно регресивно въздействие върху националните вноски, към вноските трябва да се прилага механизъм за корекция с годишно намаление на общата сума на държавите-членки с брутния национален доход /БНД/ на глава от населението през 2017 г. под средния за ЕС. Намалението би трябвало съответства на 3,8 кг нерециклирани пластмасови опаковки, умножени по населението през 2017 г. на съответните държави-членки.
Вероятно собствения принос на базата на нерециклирани пластмасови опаковки ще се поеме от националния бюджет, поне в началото, и се надяваме да не се налагат допълнителни такси върху производителите на опаковки в България, коментира председателят на Българска Асоциация „Полимери“.
Още не е ясно на базата на какви данни ще се изчислява този собствен ресурс. Отворен е въпросът доколко са достоверни тези данни, при положение че в България няма истинска статистика за количеството нерециклирани пластмасови опаковки, допълни още Тодорова.
Към момента от екоминистерството не уточняват какви действия ще предприемат от началото на годината и дали ще налагат допълнителни такси за бизнеса, за да осигурят събираемост, за да си платят вноската в ЕС.
В рамките на европейското законодателство целите и ангажиментите по отношение на отпадъците от опаковки са поставени за постигането на определени нива на рециклиране. В тази връзка основна роля има не само потреблението и съответно неговото ограничаване, но и преди всички начинът, по който са проектирани продуктите, така че когато бъдат разделно събрани отпадъци, които се образуват от тях, те действително да бъдат годни за рециклиране, посочиха от екоминистерството.