Енергията след коронавируса ли? Вижте Китай!
За енергията пандемията ще бъде поредното леко забавяне, но след това тя ще продължи по утъпкания път на ръст на потреблението и доминация на фосилните горива.
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до срив на потреблението от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът на световно ниво тогава?
Това пише в своя анализ Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt в блога sustainability.bg.
Въпросът може да изглежда сложен, но отговорът не е. Защото в Китай, индустриалният мотор и водещ център на развитието на ВЕИ и електромобилността на планетата, вече е утре – икономическият ръст там се завърна още преди средата на годината, а с него и енергийното потребление. Долната графика ясно показва защо развитието на Китай (основен двигател на Азиатско-Тихоокеанския регион) е най-добрият индикатор за енергийното бъдеще на света.
Фиг. 1 Потребление на първична енергия по региони
Ето фактите за третото тримесечие на 2020 г. в сравнение с рекордите по същото време от 2019 г (по данни от China Energy Portal):
- Ръст на потреблението на електроенергия с 8%. След големия срив в началото на годината, потреблението на ток вече е на плюс от 0.9% общо за трите тримесечия на 2020 г.
- Ръст на производството на енергия от ТЕЦ (почти само въглища) с около 43 Twh (+3%). Все още ТЕЦ са на -0.3% за трите тримесечия на 2020 г., но с възстановяването на икономиката със сигурност ще наваксат през последното тримесечие на годината.
- ВЕИ (вятър и слънце) отбелязват нетен спад, който намалява големия им ръст в първата половина на годината. Те все още дават незначителен дял от електричеството в страната.
- Хидроенергията отчита силен период, но нейното производство е много зависимо от количеството на валежите.
- Ядрената енергия също отчита значим ръст, който достига 6.4% общо за трите тримесечия на 2020 г. спрямо миналата. Само тя е в състояние дългосрочно да успокои ръста на ТЕЦ в Китай.
Най-интересният факт обаче са новите инсталирани капацитети за първите 9 месеца на 2020 г.:
Докато Си Дзинпин се врича във „въглеродна неутралност“, Китай добавя нови 32 GW ТЕЦ, което представлява ръст от 3% на общия инсталиран топлоенергиен капацитет в страната. Тези централи са ултрамодерни, чисти и ефективни и ще работят поне 40 г. Към юли, 2020 г. в процес на изграждане са още около 200 GW.
Фиг. 2 Китай остава глобално изключение в изграждането на въглищни ТЕЦ (източник FT)
Електричеството обаче съвсем не представлява цялото енергийно потребление в Китай – само 26% от всичката потребена енергия в страната отива за производство на ток. Всичко останало е нефт, газ и въглища, които се използват за транспорт, отопление и в индустрията.
Например продажбите на нови автомобили за периода януари-септември достигат 16.5 милиона броя (спад с 6.1%). От тях само 778 000 са зареждащи се електромобили като те отчитат много по-голям спад (-11.4%) спрямо същия период на 2019 г. – така става, когато се ограничат субсидиите. Въпреки икономическия застой и локдауните, потреблението на въглища спада само с 0.1%, нефтът отчита ръст от 1.7%. Големият победител обаче е природния газ, чието потребление насред пандемията скача с цели 8.7% спрямо първите 9 месеца на 2019 г.
В края на краищата средният китаец все още ползва само 98.9 GJ енергия годишно (данни за 2019 г. от BP Statistical Review of World Energy 2020). Това е доста по-малко от потреблението на средния жител на ЕС (134 GJ), Южна Корея (244 GJ) или САЩ (288 GJ). При това в Китай страшно много енергия все още се потребява не за вътрешно ползване, а за производството на стоки, които се изнасят. Тоест енергийното потребление на китаеца за собствени нужди има още много да расте, докато достигне стандартите на развитите страни.
А даже не коментирам за Индия (25 GJ), Югоизточна Азия, Латинска Америка и Суб-сахарска Африка (5 GJ), където потреблението на енергия на човек все още е на ниво отпреди Индустриалната революция, а стремежите към бързо наваксване могат да бъдат задоволени само с огромни инвестиции в конвенционалните нефт, газ и въглища…
Модерно е да се предсказват големи промени за света след коронавируса. Това може и да е вярно за отношението ни към заразните болести и медицината, но определено не важи за енергията. За нея пандемията ще бъде поредното леко забавяне, но след това тя ще продължи по утъпкания път на ръст на потреблението и доминация на фосилните горива.
Всичко описано тук не е прогноза, нито отразява моите желания или позиции. То просто се случва и фактите от Китай отлично го показват.