Расте съпротивата в ЕС срещу плана за възстановяване. Продължаване напред без Полша и Унгария, иска Франция

Унгария и Полша, подкрепени от Словения, отново отказаха вчера отпускането на пари от европейските фондове да бъде обвързано със зачитането на върховенството на закона, докато други източноевропейски държави показват своята привързаност към демокрацията. Европейският парламент, от своя страна, не прояви гъвкавост, изключвайки всякакво предоговаряне, след като унгарците и поляците наложиха вето върху приемането на бюджета на Европейския съюз и неговия план за възстановяване пред лицето на кризата с Ковид-19, пишат Питър Мърфи и Боян Кавчич от Франс прес, цитиран от БТА.

"Никаква друга отстъпка няма да бъде направена от наша страна", заявиха в декларация председателят на ЕП Давид Сасоли и председателите на политическите групи. "Лидерите на ЕП съжаляват дълбоко за това блокиране и потвърждават, че сключените споразумения (както за многогодишния бюджет, така и за върховенството на закона). . . не може да бъдат преразгледани при никакви обстоятелства."

В комюнике, публикувано в Туитър, унгарският премиер Виктор Орбан каза, че Европа ще получи възможност да "използва финансовите средства за изнудване на страни, които се противопоставят на имиграцията", ако планът бъде утвърден.

Националистическият лидер обаче открехва за първи път вратата, призовавайки за установяване на "обективни критерии" и "възможност за правна защита".
Полският премиер Матеуш Моравецки, от своя страна, защитава една също твърда позиция пред "европейската олигархия". "Казваме "да" на ЕС, но "не" на това да бъдем наказвани като деца", заяви той пред парламента във Варшава, предупреждавайки за "разпадане на ЕС".

"Продължаване напред без блокиращите държави"

В опит да излезе от кризата, ЕС проучва "практични решения, които подлежат на редица технически уточнения", заяви френският държавен секретар по европейските въпроси Клемон Бон.

Той обаче предупреди, че "в краен случай ще обмислим, ако е необходимо, как да продължим напред без страните, които блокират".

ЕС влезе в нов конфликт с Унгария, но и с Полша - две страни, с които и без това има много спорове.

Унгария и Полша редовно са обвинявани, че не зачитат разделението на властите и превръщат в заложник бюджета и плана за икономическо възстановяване, чието приемане изисква единодушието на всички 27 страни членки на ЕС.

Те отхвърлят въвеждането на тази нова клауза, предвиждаща наказания в случай на установени нарушения.

Впрочем европейските фондове са осигурили през 2019 г. съответно около 3,3 процента и 4,48 процента от БВП на Полша и Унгария.
Въпросът трябва да бъде разгледан днес на официална видеоконферентна среща на върха на ЕС, която ще бъде посветена на кризата с Ковид-19, на фона на нарастващата все повече съпротива.

Пари срещу суверенитет

Във вторник, макар че Словения не се противопостави на приемането на бюджета предния ден, нейният премиер, близък до Виктор Орбан, подкрепи двамата разколници.

"Само независима съдебна инстанция, а не политическо мнозинство, може да каже какво е върховенство на закона", написа Янез Янша до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в писмо, видяно вчера от Франс прес.

Както и унгарския си колега, словенският премиер е твърд привърженик на Доналд Тръмп и все още не е признал резултатите от президентските избори в САЩ.
В това писмо от четири страници Янша изтъква авторитарния опит, преживян по времето на комунизма от много присъединили се към ЕС след 2004 г. държави, които днес отказват да отстъпят на квалифицираното мнозинство части от своя суверенитет "срещу пари".

Виктор Орбан сравнява ЕС с един нов "Съветски съюз", в който големите страни се опитват да диктуват на останалите какво да правят.

Няма единство на изток

Някои от по-новите държави членки на европейското семейство обаче отстояват тезата, че ЕС не е навлязъл в нов конфликт между Изтока и Запада.
Словакия и Чехия, които заедно с Полша и Унгария влизат във Вишеградската група, имаща насрочена за днес среща чрез видеоконферентна връзка, например, са на страната на тези, които искат да укрепят демокрацията.

Румъния, която също бе управлявана от комунисти в продължение на десетки години, възприе подобна позиция в понеделник вечерта.
"Върховенството на закона е важен защитен механизъм за гарантиране, че парите на данъкоплатците се изразходват по справедлив и ефективен начин ", подчерта либералният й премиер Людовик Орбан.

"Това е принцип, който всички европейски лидери трябва да спазват", допълни той.

Държавните и правителствените ръководители постигнаха през юли споразумение, след четири дни и нощи преговорен маратон, а Нидерландия, Австрия и северните страни, които искаха да се отиде по-далеч по въпроса за върховенството на закона, приеха компромисен вариант.

Лидерите приеха пътна карта за справяне с икономическата криза, предизвикана от Ковид-19, заедно с план за възстановяване на стойност 750 милиарда евро, подкрепен от "многогодишна финансова рамка" (2021-2027 г.) в размер на над 1 трилион евро.