Бизнесът като двигател на една Зелена България

Ще настояваме да се създаде специализирана програма за зелени бизнеси, коментира Саша Безуханова, създател на MOVE.BG по време на дискусия „България след COVID-19-зелено възстановяване или сив застой“, организирана от Коалицията „За зелен рестарт“. Тя обединява MOVE.BG, WWF, Грийнпийс България, „Институт кръгова икономика“.

Като цяло въпреки, че е предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 кръговата икономика е слабо адресирана, коментира още Безуханова. „На европейско ниво European Innovation Council  с ресурс над 7 млрд. евро, който предлага възможности за подкрепа на зелени бизнеси. Правителството е необходимо да създаде локални инструменти, тук има нужда от приземени и на местно равнище решения и иновации“. Фонд на фондовете също ще бъде възможен инструмент през следващия програмен период за зелени компании. Но трябва да се създаде целева програма за стартиращи компании и модели за зелено финансиране на бизнеса, допълни тя. В България в момента няма понятие стартиращо предприятие с 7 човека, които правят върхови технологии. Техният статут е изравнен като стойност с кварталния магазин. Ако продължим да финансираме само индустриални зони, ще продължим да се асоциираме като държава на ишлемето, подчерта тя.

По-смели мерки за инвестиции в бизнеси с добавена стойност

Възстановяването на баланса между човек и природа зависи от това как планираме нашето икономическор развитие, кризата ускори пренареждането на света, коментира Саша Безуханова. Европа гласува безпрецедентен план от 750 млрд. евро за възстановяване в борба срещу кризата с помощта на иновациите, дигитализацията и кръговата икономика. Планът има нужда от преработка, а събитието е сигнал, че има време да се ревизира с участието на по-голям кръг от бизнеса, организации и граждани. Това е ангажимент на всички нас да осигурим нашето общо бъдеще, допълни Безуханова.

Тези средства за България все още не са гарантирани, така че страната ни трябва да подготви достатъчни добри реформи, които да отговарят на европейските разбирания за кръгова икономика.

За стълб Зелена България е заделен близо 37% ресурс от всички средства в Плана за възстановяване или това са 4,499 млрд. лева, което е с най-голям дял от всички сфери.

За да постигнем природосъобразна икономика трябва да създадем икономика с добавена стойност, подчерта Момчил Василев, управляващ директор на Endevear България. Европа в момента се опитва да наваксва спрямо САЩ, Китай и други страни и ни предоставя икономическа воля и кураж да вземем по-смели мерки. Но трябва да решим къде е мястото ни след 10-20 години, тези цели ясно да се отразят в Плана. В Плана за възстановяване и устойчивост липсва още интегрален подход за цялостната картина. Планът освен това не е магическо лекарство да решим проблемите на бъдещето. Ролята на държавата е да създаде средата и да стимулира частния сектор. Целта ни трябва да е създаване на бизнеси с добавена стойност, увеличаване на производителността на труда и увеличаване на зелените работни места. Политиките касят разходната част на бюджета и ангажиране на държавния апарат, а не поставяне на бизнеса като водещ. Спешни мерки достъп до капитал и по-голям финансов ресурс.

Според  Мариана Янева, директор “Политики и комуникации” в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество (АПСТЕ) много е важно да се очертае кой и при какви критерии ще може да участва за финансиране по новия фонд за декарбонизация, който ще е насочен към предприятията.

Енергийна ефективност в прехода към кръгова икономика

Санирането само по себе си също е много важно, но няма преливане към идеите за кръгова икономика. Необходимо е да се финансират енергийни кооперативи и общности от домакинства, които може да се възползват от финансовите инструменти за подобряване на енергийната ефективност.

Теодор Калпакчиев, основател на The European Network of Policy Incubators от Институт Кръгова Икономика разви идеята, че когато говорим за енергийна ефективност е необходимо да се приложат и нови подходи като се възприеме саниране включително с вторични ресурси, дрехи, водорасли, пластмаса, за да се даде възможност и на нови бизнеси . В сферата на Зелена България да се изпробват нови системи на осветление като се направят например 100 демонстративни позитивно енергийни квартала. Вместо напояване да се използват електротурбини за ВиК  от стара електроника, дрони за оптимизация (сензори  от стари телефони), да се засили използването на аквапониката (отглеждане на риба с енергия от отпадъчните продукти от растенията). По Иновативна България Института предлага изграждане на високостойностни клъстери и по региони, които да покриват всички елементи на Плана- Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България.

Липса на отношение към въглищните централи в прехода към ВЕИ

В плана липсва адресата в проблема с енергоемкостта на българската икономика, посочи Меглена Антонова от Грийнпийс- България. В Плана липсва визията на България по отношение на въглищните централи, които реално трябва да затворят до 2025 година, защото няма да изпълняват изискванията. Те ще имат 5 до 7 години срок да се модернизират, но така или иначе това ще се случи, коментира Георги Стефанов, експерт по климата и енергетика към WWF. Затова страната ни трябва да очертае визията за плавния преход в рамките на следващите 10 години. Според Мариана Янева, директор “Политики и комуникации” в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество (АПСТЕ) проучване показва, че 26% от електроенергията до 2050 г. може да се произвежда изцяло от домакинства и малки бизнеси. Това означава всеки седми българин да произвежда енергията си.

Биоразнообразието- най- слабото звено

Биоразнообразието е най-слабото звено, коментира Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България. От опита, който имаме с оперативна програма „Околна среда“, където от 100 млн. евро едва 13 млн. евро са реално изпълнени проекти, едва ли тук ще постигне голям успех. А средствата за биоразнообразие ще се увеличат с 5% всяка година, което показва че предстои да се отпуснат ооло 300 млн. евро. Най-големият проблем е липсата на капацитет в Министерството на околната среда и водитв (МОСВ) и Министерство за земеделието и храните (МЗХ) за мащбни проекти в  сферата на биологичното разнообразие.

Стефан Аврамов, дългогодишен експерт защитени територии и опазване на видове към Българска фондация Биоразнообразие (ресор биоразнообразие) разктикува липсвата на цифров кадастър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за защитените зони и дюни по Черноморското крайбрежие. Липсва достъпна цифрова карта на защитените територии в България вече 15 години. Има опити в Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС), но не е интегрирана в кадастъра. Липсва горска статистика и горска база данни. Информационната система за селското стопанство е направен атолкова сложна з аработа и напрактика е неизползваема от независимо специалисти, организации и граждани

Науката се политизира и изхвърли от управлението. България имаше много успешно сътрудничество с БАН в областта на биоразнообразието, което трябва да се възстанови. Според Аврамов трябва да се помисли за ресурс за изкупуване на земите в райони с ключови местообитания и защитени територии или да се помисли вариант за публични-частни партньорства както в редица европейски страни.  България предвижда Национален план за мелиорации, който няма екологична оценка, а по него са предвидени повече т 800 млн. евро, които могат директно да отпаднат, коментира експертът.

Веселина Кавръкова добави друг интересен момент за необходимостта от развитие на темата за биоразнобразие в градовете и създаване на зелени градове.

Мерки срещу прекомерното използване на пестициди и водни ресурси в земеделието

Ние се намираме в момент, в който трябва да решаваме много казуси, предизвикани от кризата с коронавируса, които са факт в момента, а не обект на решаване в бъдещето, посочи Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българско дружество за защита на птиците (ресор земеделие).

Със започването на кризата станахме свидетели на прекомерно използване на пестициди от фермерите, които не бяха проверявани и свободно се движеха в страната въпреки най-строгите ограничения през пролетта. Ставаме свидетели на прекомерното използване на водните ресурси. Проверките напрактика спряха, а и до момента сме свидетели на изключителни ниски нива на язовирите в почти цялата страна. Наблюдаваме още прекомерно разораване, незаконни сечи и обезлесяване.

Дълбоко недоволство предизвиква планирането на огромни инвестиции в поливното земеделие, което ще задълбочава кризата и проблемите вместо да ги разрешава, смята Матеева. Интересна възможност Матеева вижда в дистанционния контрол на пестицидите, който е предвиден в Плана.

В целите на електронно дистанционно земеделие, има възможност да се случват нещата в съответствие със зелената сделка. Важно е да се вземат някои конкретни мерки обаче, подчерта Ирина Матеева, а те са регионализиране на културите, които да се отглеждат, насочване към сортвое и култури, устойчиви на засушаване, мерки за възстановяване на тревните местообитания, прилагане на дейности за задържане на води, въвеждане на системи за повторно ползване на водите, мерки срещу обезлесяване един от големите проблеми, свързани с опустиняването и засушаването. Трябва да се създаде публичност по отношение на ползване на препарати за растителна защита.

Всички участници се обявиха, че е необходим един общ подход между стълбовете в Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19.

Важно е всички заинтересовани страни да направят своите конкретни предложения и да изпратят становища, които се публикуват на strategy.bg (Порталът на Министерски съвет за Обществени консултации). Предложения по Плана се очакват до 29 ноември.