България поставя условия за деблокиране на пътя на Република Северна Македония към ЕС

Анализ на Georgi Gotev, Sarantis Michalopoulos and Zeljko Trkanjec , EURACTIV Bulgaria and EURACTIV.com

България наложи вето на решението за започване на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония във вторник (17 ноември), ход, който косвено засяга и Албания, друг кандидат за Западните Балкани, който напредва по пътя си за ЕС в тандем със Скопие.

Решението едва ли е изненадващо. Българският парламент единодушно прие твърда декларация през октомври 2019 г., като предупреди Северна Македония, че София няма да толерира изкривяването на исторически събития, документи и артефакти, както и ролята и възгледите на личности от българската история.

Бившата югославска република, управлявана от Османската империя от средата на 14 до началото на 20 век, настоява за своя версия на историята, базирана на събития от средновековната и по-новата история на България. Съгласно условията на договора за приятелство от 2017 г. беше създаден двустранен исторически комитет, за да се решат проблемите при тълкуването на общата история. Оттогава и двете страни обвиняват другата, че не позволява никакъв напредък.

Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот, чиято страна е ротационно председателство на ЕС, заяви пред репортери след Съвета по общи въпроси, че „има някои отворени въпроси от българска гледна точка, които трябва да бъдат изяснени“.

Препятствията, поставени от България, фактически отхвърлиха усилията на Германия този проблем да бъде приключен до края на годината.

България, каза Рот, възрази срещу името Северна Македония – подобно на миналата година, когато като Гърция отказа да й даде името „Македония“, което е идентично с една от нейните провинции - вместо „Република Северна Македония“.

България официално използва пълното име „Република Северна Македония“, вместо по-кратката версия „Северна Македония“, за да избегне объркване с географския термин на Македония, включващ Егейска Македония в Гърция, Вардарска Македония в Република Северна Македония и Пиринска Македония в България.

Условията

Името обаче не беше сред трите условия, посочени от българския външен министър Екатерина Захариева за вдигане на българското вето.

Като първо условие Захариева заяви, че България не приема споменаването на „македонски езици“ в рамката на преговорите, но би приела формулировката „официалният език на Република Северна Македония“.

София смята езика на съседа си за диалект на български, въпреки че признава, че езикът на съседната държава е бил модифициран под сръбското влияние в Югославия след 1947 г.

Подписани са двустранни споразумения между Скопие и София, като се споменава, че те са написани на официалните езици на двете страни. Очевидно България иска същата договореност на ниво ЕС.

Захариева каза още, че България иска пътна карта за прилагане на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., включена в рамката на преговорите, която ще изисква допълнителна глава в рамката, номер 35.

Двустранните спорове със Северна Македония не са част от критериите за членство в ЕС или началото на преговорния процес, поради което се съобщава, че редица страни от ЕС са били против такова решение.

България също иска изричен текст в пътната карта, в който се казва, че претенциите за македонско малцинство в България няма да бъдат подкрепени под никаква форма.

Тъй като България смята славянското население на Република Северна Македония за свои братя, с които е разделена от историята, София отхвърля концепцията за „македонско малцинство“ в България.

Според преброяването през 2011 г. 1600 български граждани са се нарекли македонци. Според българските историци тези хора не са малцинство, а бежанци, мигрирали на българската територия след Балканската война през 1913 година.

Реакции в Скопие

След промяна на името си, като по този начин се отказва от всякакви претенции към древногръцката история съгласно преспанското споразумение, Северна Македония е много чувствителна по въпроси, свързани с нейната идентичност.

„Македонската идентичност и език не подлежат на преговори“, беше една от първите реакции на правителството в Скопле след новината за българското вето.

„Това е провал на политиката за разширяване на ЕС, лошо послание за целия регион и поражение на основните европейски ценности и принципи“, се казва в изявление на правителството. Външният министър Буджар Османи заяви, че „днес е пропусната възможност ... но следващата е Съветът по общи въпроси през декември. Дискусиите ще продължат да намират начин за преодоляване на тези различия ”.

Още един съвет на GAC ще се състои на 8 декември при изходящото германско председателство, а предстоящото португалско председателство едва ли ще има капацитета да развърже гордиевия възел.

„Преговорите за присъединяване не трябва да се превръщат в преговори с България. Нашият напредък в интеграцията в ЕС трябва да зависи от вътрешните реформи, свързани с главите, законодателството на ЕС и придобиването на европейски стандарти ”, каза Османи.

Премиерът Зоран Заев заяви пред телевизионен канал във вторник вечерта, че развитието му е било много тежко, защото вярва, че това не е волята на българската нация или на премиера Бойко Борисов.

Заев и Борисов наистина са имали добра химия, но София казва, че правителството му погрешно е приело българската подкрепа за даденост.

Заев не го е назписал, но е ясно, че той е обвинявал Красимир Каракачанов, български вицепремиер и лидер на националистическата партия ВМРО. Тази партия твърди, че е правоприемник на ВМРО - Вътрешна македонска революционна организация. И Каракачанов беше първият, който каза, че България ще блокира преговорите за присъединяване на Скопле.

Преди година, когато Франция блокира откриването на преговори за присъединяване, в Скопие избухна политическа криза и Заев подаде оставка. Сега ситуацията е друга. Северна Македония е член на НАТО, токсичното въздействие на руската политика е ограничено, етническите албанци са на една страница с управляващите SDSM (социалдемократи) и е осигурена стабилност на държавата.

Гърците празнуват „дискретно“

В Гърция няма официална реакция от министерството на външните работи.

Докато беше в опозиция, управляващата Нова демокрация (ЕНП) яростно се противопостави на сделката за промяна на името, постигната между лявата партия Сириза и правителството на Заев. Но когато пое властта, консервативната партия заяви, че ще изпълни споразумението от Преспа.

Междувременно три меморандума за разбирателство със Северна Македония като част от Споразумението от Преспа все още трябва да преминат през гръцкия парламент и изглежда правителството е забавило процеса.

Гръцките медии съобщават, че Нова демокрация не може да намери докладчик, който да говори положително за споразумението от Преспа, тъй като политическите щети ще бъдат високи.

Нежеланието на Атина по въпроса беше очевидно и в съвместно изявление, подписано на 28 септември между САЩ и Гърция.

Проектът на американско-гръцко изявление се позовава на „историческото“ споразумение от Преспа. Английската версия на изявлението беше незабавно публикувана на уебсайта на гръцкото министерство на външните работи, но гръцката версия изобщо не беше публикувана.

Няколко часа по-късно обаче думата „исторически“ изчезна от съвместното изявление, публикувано на уебсайта на гръцкото министерство на външните работи.

Редакция: Зоран Радосавлевич