Паралелно с изграждането на „Турски поток”, TANAP и TAP Турция създаде и необходимите капацитети за съхранение на газ

Анализ на Инж. Димитър Щерев*

Енергийният регулатор в Турция EMRA внедри нова методология за Подземното газово хранилище “Silivri UGS”, собственост на турския газов оператор за пренос и съхранение на природен газ – BOTAS, увеличавайки общата (кумулативна) тарифа за съхранение на газа с 16% (т.е. до 29.3 Евро за 1000 m3 /год). Приравнена на месечна основа, тарифата за съхранение на природен газ в Турция е над 3.8 пъти по-голяма от тази към момета в България.

Silivri UGS е изградено на база на изтощените газови находища North Marmara и Degirmenkoy и има капацитет (Активен/Търговски газ) - 2.841 млрд. m3. Капацитетът при добив е 25 млн. m3 /ден, а при нагнетяване - 16 млн. m3 /ден.

Регулаторът EMRA е направил значителни промени и в тарифната методология, като това е разработено за газохранилище «Silivri UGS”. В тази връзка е определено изискването за годишен приход от тарифата за периода: 2020-2021 г. и са установени нови горни граници за услугите по съхранение на газа.

С европейски средства, турският Енергиен регулатор разработи „Проект за техническа помощ за подобряване на тарифното регулиране за турския Енергиен пазар чрез въвеждането на подобрена система за мониторинг”. /Technical Assistance for Improvement of Performance-Based Tariff Regulation of EMRA for Turkish Energy Markets through Introducing an Enhanced Monitoring System; EuropeAid / 139125 / IH / SER / TR; Project Identification No: EuropeAid /139125/IH/SER/TR./.

Наред с провежданата активна тарифна политика при преноса и съхранението на природен газ, Турция от години изпълнява амбициозна програма по разширение на действащи газови хранилища и изграждането на нови такива в страната.

Към момента в страната функционират 2 подземни газови хранилища, както следва:

- Подземно газово хранилище «Tuz Golu – 1”, с капацитет (или обем на Активния газ) - 1.2 млрд.м3, изградено в солни каверни (тела);

- Подземно газово хранилище Silivri (Marmara), с капацитет (или обем на Активния газ) - 2.841 млрд. м3, изградено на база на изтощено газово находище.

Понастоящем, капацитетът на всички газови хранилища в Турция (или общия обем на Активния / Търговския газ в тях), заедно с изградените мощности за съхранение в действащите в страната ре-газификационни терминали, надвишава 4.5 млрд. m3. Това засега прави около 10% от общото годишно потребление на природен газ в Турция през последнте години (45 – 50 млрд. m3).

Наред с постигнатия капацитет на съхранение на природен газ в подземни газови хранилища, към момента Турция изгражда нови мощности, както следва:

- Разширение на газово хранилище Siliviri UGS с допълнителен капацитет от 1.501 млрд. м3;

- Изграждане на ново газово хранилище «Tuz Golu - 2» с капацитет (или обем на Активния газ) – 5.0 млрд. м³. За реализирането на този проект, през 2018 г. Турция си осигури финансови средства под формата на кредити на над 3 млрд. щ. $, предоставени от Световната банка (World Bank), Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (Asian Infrastructure Investment Bank) и други;

- Изграждане на ново газово хранилище «Tarsus” с капацитет 4.0 млрд. m3. Проектът се предвижда да се реализира с участието на ПАО „Газпром”.

Съгласно целенасочено следваните от години планове на Министерството на Енергетиката на Турция, в края на 2025 г. общият капацитет или обема Активен газ, съхраняван във всички подземни газови хранилища в страната, заедно с капацитетите за съхранение в изградените ре-газификационни LNG терминали, се очаква да надмине 10 млрд. m3.

Паралелно с изграждането и влизането в експлоатация на „Турски поток”, „Транс-Анадолския” и „Трансадриатическия газопровод” (TANAP - TAP), за обезпечаване на тези значими газови потоци, Турция изгражда и необходимите капацитети за съхранение.

С капацитет за съхранение от 10 млрд. m3, към 2025 г. Турция ще създаде благоприятни условия за още по-добро компенсиране на неравномерността на потреблението на природен газ в страната, която (за нашите географски ширини) варира от 10 до 20% или средно - 15 % от годишното потребление. Благоприятни условия ще се създадат и за поддържането на необходим авариен и стратегически резерв. Всичко това на практика ще се осъществява чрез циклична експлоатация на ново изградените и разширени подземни газови хранилища в страната.

Като се имат предвид вече реализираните проекти „Турски поток 2”, „TANAP” и „TAP», за транзитирането на природен газ през страната за Европа, към 2025 г. Турция ще може да покрива възникващите сезонни неравномерности в газовите доставки и по тези потоци.

*Инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Московския геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.В процеса на работа е специализирал в областта на „Резервоарния инженеринг” в Университета на ООН в Рейкявик, Исландия, в „Управлението на Инвестиционни проекти в енергетиката” в Енергиен Център, Дъблин, Ирландия и в „Резервоарното моделиране и симулиране на работата на Подземни газови хранилища и Газопреносни системи - в офисите на Международната Нефто-газова Компания Шлумберже, Хановер, Германия.

От 1997 г. работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на съхранението на природен газ и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), както и с неговата текуща безопасна експлоатация, обновяване и поддръжка.

Участвал е в управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти - «Южен поток» и «Набуко», в симулирането на различни възможни варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развитие на САЩ, програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, Европейски съюз и др. Освен това е работил по различни хидрогеоложки, резервоарно инженерни, геотермални и гео-екологични проекти.

В периода 2013 – 2015 г. е изпълнявал длъжността началник управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София.

Димитър Щерев е член на Международния газов съюз, Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”.

---------------------------------------------------

*Част от информация е получена от независимия турски енергиен ежемесечник Enerji IQ за развитието на Енергийния пазар в Турция и региона. www.ceenenerji.com.tr/