Още 600  млн. лева за интелигентна индустрия

Повече средства за преход към кръгова икономика за сметка на парите за инфраструктура, поиска бизнесът

Икономика / България
Рая Лечева
818
article picture alt description

Още 600 млн. лева ще бъдат инвестирани в бизнеса по първи стълб Иновативна България от Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19.

Предприетите ограничителни мерки за овладяване на пандемията доведоха до свиване на икономическата дейност в повечето сектори на икономиката. През второто тримесечие на 2020 г., когато бяха в сила най-рестриктивните ограничителни мерки, инвестициите в икономиката отчетоха 28.3% срив спрямо година по-рано. БВП се сви с 8.5% на годишна база, като секторът на строителството отбеляза 7.4% спад, а промишлеността загуби 10.6% от добавената стойност спрямо година по-рано, отчита Плана.

Какво беше направено?

Правителството увеличи капитала на държавната Българска банка за развитие със 700 млн. лв., с предвидени 500 млн. лв. за портфейлни гаранции на търговски банки за отпускане на корпоративни заеми и 200 млн. лв. за безлихвени заеми на служители в неплатен отпуск. Чрез препрограмиране на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове бяха предоставени 350 млн. лв. за пряка безвъзмездна подкрепа на МСП, засегнати от кризата, както и над 1 млрд. лв. за допълнително кредитиране на бизнеса чрез Фонд мениджър на финансовите инструменти в България (Фонд на фондовете). Развитието на пандемичната обстановка и голямата несигурност за последващи вълни на заразата налагат необходимост от продължаваща ликвидна подкрепа за бизнеса. Паралелно с това обаче в средносрочен план правителството следва да ориентира подкрепата си за възстановяване на икономиката към преодоляване на съществуващите структурни предизвикателства пред малките и средните предприятия.

Прилагането на законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) показва изоставане на страната спрямо ЕС, особено в областите „предприемачество“ и „умения и иновации“. Българските предприятия се затрудняват да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от новите цифрови технологии — едва 6% от МСП продават онлайн (средната стойност за ЕС е 17%), 3% от МСП продават зад граница и едва 2% от техния оборот идва от търговията онлайн.

Каква е целта на допълнителните мерки?

Целта е да се подпомогне индустриалния сектор в двойния преход и осигуряване на благоприятна бизнес среда. Дали това ще доведе до по-висок темп на икономически растеж, по-висока заетост и доходи от труд? Според плана основните усилия ще се насочат към развитие на индустриалните паркове чрез насърчаване на инвестициите по региони; повече възможности за партньорство на индустриалните инвеститори с местните власти, с образователни, научни, научно-изследователски и социални организации. Това ще доведе до намаляване на различията в отделните региони на страната.

 

Противоречиви са оценките за желанията на държавата да насочи близо 490 млн. лева в перидоа 2021-2026 година в това направление. Програмата за инвестициите в индустриалните паркове включва изграждане на инфраструктура и скъсяване на веригите на доставка и реиндустриализация.

Ако досега сме привлекли 3 млрд. лева инвестиции и 180 компании партньори, предвиждаме следващите години да се похвалим с още 4 млрд. лева, коментира Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия Икономическа зона.

Бизнесът настоява за повече пари за модернизация вместо за инфраструктура

Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика е необходимо в Плана да се предвиждат бързи мерки за възстановяване на икономиката, а не мерки, които да повлияят след 2-3 години. Необходими са по-радикални и смели реформи особено при мерките, свързани с бизнеса. Много е по-ефективно инвестициите да преминават през бизнеса, защото той е този, който задава необходимостта от научни изследвания. Затова повече средства трябва да се заделят за интелигентна индустрия.

Идеята за повече средства в индустрията подкрепят и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). За подпомагане на процеса на преход към кръгова икономика е необходимо средствата за бизнеса да бъдат увеличени за сметка на намаляване на подкрепата за изграждане на инфраструктура. Необходими са сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в скъсяването на веригите на стойността. Бизнесът предлага целия ресурс да бъде насочен именно към инвестиции в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация – посредством технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства, за сметка на отпадането на финансиране на физическа инфраструктура. Необходимо е да се към бизнеса и по-голям ресурс в рамките и на Зелена България – на стойност поне 2,5 млрд. лева, за сметка на проектите за енергийна ефективност.

Повече пари за прехода към кръгова икономика

Проектът предвижда предприемане на реални стъпки за трансформиране на икономиката от линейна към кръгова, изпълнявайки ангажиментите на страната по постигане на заложените в Европейското законодателство цели за климатично неутрална икономика.  Основната цел на инициативата е подпомагане на големите предприятията за преход към кръгова икономика при въвеждане на рециклиращи технологии, стандартизиране в областта на насърчаване на екоиновациите и индустриалната симбиоза между предприятията.

Проектът включва анализ на отпадъчни потоци и обследване на предприятия за осъществяване на индустриална симбиоза, подпомагане на предприятията за въвеждане на екологични стандарти, подпомагане въвеждането на екоиновации в предприятията, за намаляване замърсяването на околната среда и по-ефективно използване на ресурсите, разработване на демонстрационни проекти за чисти технологии и осигуряване на стартов капитал за насърчаване развитието на нови бизнеси в областта на кръговата икономика. Програмата ще се осъществява с финансови инструменти. Общият планиран ресурс е 100 млн. лв. с период на изпълнение 2021- 2025 г. г). Естествено се посочва, че в тази посока ще се използват средства и по ОП „Конкурентоспособност“ за следващия програмен период, Програма „Развитие на регионите“.

Инвестиции за Индустрия 4.0

Съществена подкрепа ще бъде насочена и към развитието на Индустрия 4.0 в България чрез въвеждане на цифрови технологии и решения, насърчаване въвеждането на технологии от Индустрия 4.0 в предприятията и изграждане на необходимия човешки, научен и институционален капацитет.

Предприятията ще получат повече средства за въвеждане на нисковъглеродни, ресурсно и енергоефективни технологии, за внедряване на иновации в кръговата икономика. Това е предвидено и в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027. В Според Плана инвестиции ще бъдат насочени към големите предприятия, докато интервенциите по Кохезионната политика са насочени към малките и средни предприятия.

Над 2,4 млрд. лева са предвидени в първи стълб –Иновативна България от „Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19“, който беше представен днес на публично обсъждане. Това са 20% от малко над 11,2 млрд. лева за възстановяване на икономиката. Иновативна България включва няколко основни приоритета- образование и умения, научни изследвания и иновации и интелигентна индустрия.

Цялата дискусия по Плана в сектор Иновативна България може да проследите YouTube.

Целият План за възстановяване и устойчивост след COVID-19 може да видите ТУК.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща