Иновативна България или нещо повече от 2,4 млрд. лева

Над 2,4 млрд. лева са предвидени в първи стълб –Иновативна България от „Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19“, който беше представен днес на публично обсъждане. Това са 20% от малко над 11,2 млрд. лева за възстановяване на икономиката. Иновативна България включва няколко основни приоритета- образование и умения, научни изследвания и иновации и интелигентна индустрия.

COVID-19 пандемията се оказа изключително предизвикателство пред образованието. 10% от учениците по време на пандемията не са били обхванати в обучение от разстояние. Предстоят нови ограничения, половината от учениците вече отново преминаха в обучение в електронна среда, което поставя същото предизвикателство, дали ще могат да бъдат обхванати всички от електронното обучение.

Разходите за образование не са лукс, заяви вицепремиерът Томислав Дончев. Но отдавна не говорим просто за осчетоводяване на средства. Богати са тези народи, които произвеждат.

Крайно време българското образование да се промени из основи, в което централна роля да се даде на учителите, подобряване на техните умения и компетентности за работа в дигитална среда. Намираме се в ерата на фините настройки.

Образователните иновации са тихата революция на новата ера. Ще преминаваме през все по-големи дигитални трансформации. Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки (PISA) остават значително под средните за ЕС, като страната има един от най-високите дялове на ученици със слаби резултати в трите области.

650 млн. лева за STEM среда в образованието

Затова Иновативна България заделя 650 млн. лева за създаването на STEM среда в българското образование. STEM центровете са модел на учене, развиване на комплексни умения, математика, природни науки, дигитална креативност, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Важен аспект от осъществяваната реформа е фокусът върху областите на STEM (природни науки, технологии, инженерство и математика), който създава предпоставки за успешна последваща реализация на младите хора в професиите на бъдещето, като освен това насърчава въвеждането на нови методи на преподаване, повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти и създаване на ново учебно съдържание в посока интегриране на предметните области от STEM.

Ще се създават методи за преподаване по роботика, инженерни науки, ще се създават лаборатории. Чрез модел на интегриране на учебна среда от ново поколение в българските училища ще се поощрят и подкрепят образователните иновации в обучението и преподаването, коментира Вълчев. Образователните иновации, които ще се създават и валидират ще са с фокус върху креативността. “Дигиталната креативност е не просто боравене с информационни технологии и учене чрез информационни технологии, това е система на създателите, а не на консуматорите на дигитални технологии, коментира още министърът на образованието.

Ще бъдат оборудвани STEM кабинета в 1 680 училища, които не са предвидени за финансиране от националния бюджет или програми/проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Проектът ще допринесе за насърчаване на цифровите умения и равния достъп до образование. Много тънък момент тук е да се избегне фрагментирания подход. Необходимо е тази реформа да се случва еднакво във всички училища в страната и приоритетно в общинските и държавни училища.

Необходими са по-смели реформи

Необходими са много по-смели реформи, смята Лъчезар Богданов, главен икономист Институт за пазарна икономика. “Когато говорим за Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 трябва да имаме предвид очертаване на мерки, които могат да имат бърз резултат още следващата година да се види напредък по изпълнението”, коментира той. Ако става дума например за проекта STEM това не трябва да са просто по-модерни компютърни кабинети. 

Този проект цели да засили познанията на учениците по природни науки и математика, да стимулира желанието им за откривателство и учене от началното училище, но най-активно в Средното образование.

За повече реформи се обединяват и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Основна част от инвестициите са за одобряване на сграден фонд, инфраструктура, което дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства. Но асоциацията подкрепя създаването на STEM образователна среда и системите за електронно обучение.

Центрове за личностно развитие

Планът предвижда създаване на Центрове за личностно развитие на ученици и младежи.

Много внимателно трябва да се прецени как ще работят тези центрове. Най-важното е да бъдат близо до учениците и студентите, защо не звена във всяко от училищата и университетите. Според плана разбираме, че това ще са многофункционални центрове, които ще осигуряват модерна материална база и иновативни подходи за работа. Ще бъде следван и надграден моделът за изграждане на младежки центрове в градовете Пловдив, Стара Загора, Добрич и Враца с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. АИКБ предлага обхватът на тези центрове да бъде разширен, за да включи и „Центрове за развитие на таланти“, както и да се предвиди партньорство с работодатели, за да се осигури практика в реална среда. Предлага да се инвестира и в създаването на менторски и наставнически онлайн мрежи, които да насърчават кариерната ориентация посредством лично наставничество и да подпомагат успешното навлизане на младите хора на пазара на труда, включително посредством личен пример и контакт.

711 млн. лева за по-привлекателна среда за учене и иновации

Планират се 711 млн. лева инвестиции за модернизиране на образователните институции за по-привлекателна среда за учене и иновации. В това влизат обновяване на сграден фонд, на зони за отдих и спорт, за модерни системи за отопление, вентилация и осветление. Проектът приоритетно ще обхване около 750 училища и 450 детски градини, в които не са извършвани външни ремонти. Приоритетно ще бъде финансирано и извършването на цялостни ремонти и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси за осигуряване на условия за живот и обучение.

Важната роля на изследователските университети

В Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации се предвижда създаване на мрежа от изследователски университети.

 „В тази идея не виждаме мястото на БАН, не се вижда ясно как ще бъдат стимулирани ефективните дейности“, коментира по време на дискусията академик Юлиян Ревалски, председател на БАН.

Идеята за изследователските университети не е от вчера, законът ги установи през 2016 година, припомни Проф. Николай Денков, прекрасен физикохимик, преподавател, служебен министър на образованието през 2017 година. Най-важният въпрос сега е как да се реализира тази толкова важна за образованието стъпка? Необходимо е да се създадат общи критерии, които всеки университет да признае и да бъде стимулиран да прилага за увеличаване на изследванията във всяка област.

„Това не бива да е област, запазена само за големите университети, има много малки специализирани университетски центрове с много добре развити изследователски звена в определени области“, коментира Денков. Университетите трябва да изготвят своите програми по ясни критерии и да кандидатстват за международна оценка и когато това се случи да започнат изпълнението на своите изследователски програми. Тук ще е особено важна ролята на учените от БАН, които трябва да получат подобен статут като преподавателския колектив в университетите и да се включат в процеса на научните открития. В света много от световните ваксини и най-добрите изобретения се случват именно в университетите, които са най-близо до студентите и използват техния потенциал още в процеса на обучение. В зависимост от изпълнението на тази цел бихме могли да видим истинска революция във висшето образование. В това направление не са предвидени конкретни средства, но е изключително ценно тази реформа да се случи.

Учените представиха и своите притеснения относно функцията на създадената Агенция за научни изследвания и нейната роля. Една от трудностите е да не се получи разкъсване на фундаменталните от приложните изследвания, скъсване между образование и научни изследвания. Затова е много важна ролята на всички в процеса, всички да работят заедно. Около тази идея се обединиха всички присъстващи в дискусията.

Иновативна България включва допълнителна подкрепа за разширяване на участието на България в програмата „Хоризонт Европа“ 2021-2027 г. Предвиждат се 410 млн. лева за създаване на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип. Предвиденото за страната към момента финансиране позволява съ-финансиране с 50% от ресурса на два до три национални хъба. Целта на подкрепата в това направление е страната ни да осигури финансиране за тези от националните проекти, които са получили печат за съвършенство от ЕК, не е достигнало финансиране за тях, а в същото време са оценени като необходими за развитието на регионите и страната.

Интелигентна индустрия е друго важно направление в първи стълб от плана, за което се предвиждат 500 млн. лева.

В дискусията днес се включиха Томислав Дончев, вицепремиер на България, Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, академик Юлиян Ревалски, председател на БАН, проф. Николай Денков, физикохемик и университетски преподавател, служебен министър на образованието и науката 2017 година, Руслан Стефанов, директор Икономически програми към Центъра за изследване на демокрацията, Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, Лъчезар Богданов, главен икономист Институт за пазарна икономика.

Цялата дискусия може да проследите YouTube.

Целият План за възстановяване и устойчивост може да видите ТУК.