Зеленият пакт: в какви устойчиви дейности ЕП настоява за инвестиции
В петък Европейският парламент представи предложенията си за по-добро финансиране на „зеления преход“ към устойчива и въглеродно неутрална икономика.
В резолюция с необвързващ характер относно Плана за инвестиции за устойчива Европа и финансирането на Зеления пакт, която беше приета с 471 гласа „за“, 134 гласа „против“ и 83 „въздържал се“, се подчертава, че една от целите на Плана трябва да бъде преминаването от неустойчиви към устойчиви икономически дейности. Евродепутатите настояват, че със „зеления преход“ трябва да се намалят понякога големите различия между държавите членки, да се повиши конкурентоспособността и да се създадат устойчиви работни места.
Принципи при инвестирането
Членовете на ЕП споделят мнението, че публичните инвестиции следва да спазват принципа „ненанасяне на значителни вреди“, който се отнася за екологичните и за социалните цели, като например намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Само националните и регионалните програми с най-голям потенциал за постигане на тези цели следва да получават публично финансиране. Ето защо евродепутатите подчертават необходимостта от хармонизирани показатели за устойчивост и методика за оценка на въздействието. Критериите, установени с Регламента за таксономията, следва също да бъдат взети предвид, ако инвестицията отговаря на критериите за екологосъобразен преход. Освен това националните планове за възстановяване следва да бъдат приведени в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК).
Членовете на ЕП приветстват факта, че Планът за възстановяване на Европа от COVID-19 и съответните национални планове за възстановяване и устойчивост имат за цел ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е залегнало в законодателството на ЕС в областта на климата, включително междинните цели до 2030 г.
Те призовават за постепенно прекратяване на публичните и частните инвестиции в икономически дейности, които са вредни и замърсяват околната среда, когато са налице икономически осъществими алтернативи. В същото време евродепутатите уважават правото на държавите членки да избират своя енергиен микс и подчертават, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика трябва да запази равнопоставеността на предприятията в ЕС и да гарантира, че те остават конкурентоспособни, особено в случай на нелоялна конкуренция от трети държави.
Финансиране на Плана за инвестиции за устойчива Европа
Евродепутатите поставят въпроса дали Планът за инвестиции за устойчива Европа ще позволи мобилизирането на 1 трлн. евро до 2030 г., предвид неблагоприятните икономически перспективи след кризата от COVID-19. Те биха искали да знаят как новият дългосрочен бюджет на ЕС (МФР) може да допринесе за постигането на целите на Плана. Евродепутатите са загрижени, че в края на следващия бюджетен период може да се появят големи разлики във връзка със „зелените инвестиции“ и призовават за мерки за преодоляване на тези разлики както чрез частни, така и чрез публични инвестиции. Същевременно евродепутатите призовават Комисията да гарантира, че новата МФР няма да подкрепя или инвестира в дейности, които биха били вредни за околната среда в дългосрочен план.
Те подчертават, че публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно и че частният сектор не трябва да бъде изолиран. Членовете на ЕП приветстват решението на Европейската инвестиционна банка да посвети 50% от операциите си на действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда от 2025 г. нататък. Те предлагат да се използва подходът „отдолу нагоре“, като ЕИБ трябва да насърчава диалога между публичния и частния сектор и да координира сътрудничеството с различни заинтересовани страни.
Цитати
Зигфрид Мурешан (ЕНП,Румъния). докладчик на комисията по бюджети на ЕП, заяви по време на дебата преди гласуването, че „се нуждаем от подходящи финансови ресурси, за да постигнем целите на Зеления пакт. За да станат тези цели постоянни, трябва да знаем как да ги финансираме в настоящия контекст, като работим заедно с европейските икономики и предприятия, а не срещу тях. За да постигнем тези цели, трябва да мобилизираме 1 трилион евро през следващите десет години. Признаваме ролята на бюджета на ЕС, политиката на сближаване, регионалната и селскостопанската политика и Фонда за справедлив преход. И накрая, считаме, че новите собствени ресурси са бъдещ източник на приходи, както и инструмент за стимулиране на екологизирането на равнище ЕС.“
Паул Танг (С&Д, Нидерландия), докладчик на комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, заяви по време на същия дебат, че „Целта на настоящия доклад е да направи възможно постигането на нашите цели в областта на климата. Ние изграждаме мост между амбициите и реалността. Има четири стълба: на първо място, всички разходи на ЕС трябва да се подчиняват на принципа „ненанасяне на значителни вреди“; второ, паричните и финансовите институции на ЕС трябва да гарантират финансирането на целите; трето, частните инвестиции във вредни дейности следва постепенно да бъдат преустановени; и накрая, публичните средства трябва да се изразходват по устойчив начин. Освен това трябва да се борим с избягването на данъци, за да увеличим публичните приходи“.