650 млн. лева се предвиждат за образователна STEМ среда

650 млн. лева се предвиждат за създаването на STEM среда в българското образование, предвижда първи стълб Иновативна България в Плана за възстановяване и устойчивост.

STEM центровете са модел на учене, развиване на комплексни умения, математика, природни науки, дигитална креативност, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на дискусия Иновативна България като част от обсъждания на Плана за възстановяване и устойчивост

Малко над 2,4 млрд. лева се предвижда за финансиране на основните приоритети в сферата. Това са образование и умения, научни изследвания и иновации и интелигентна индустрия.

Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки (PISA) остават значително под средните за ЕС, като страната има един от най-високите дялове на ученици със слаби резултати в трите области. Важен аспект от осъществяваната реформа е фокусът върху областите на STEM (природни науки, технологии, инженерство и математика), който създава предпоставки за успешна последваща реализация на младите хора в професиите на бъдещето, като освен това насърчава въвеждането на нови методи на преподаване, повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти и създаване на ново учебно съдържание в посока интегриране на предметните области от STEM.

Чрез модел на интегриране на учебна среда от ново поколение в българските училища ще се поощрят и подкрепят образователните иновации в обучението и преподаването, коментира Вълчев. Образователните иновации, които ще се създават и валидират ще са с фокус върху креативността. 

“Дигиталната креативност е не просто боравене с информационни технологии и учене чрез информационни технологии, това е система на създателите, а не на консуматорите на дигитални технологии, коментира още министърът на образованието.

Но и в тази трансформация основен е акцентът за инвестиции в учителите,  подобряване на заплащането и техните умения за боравене с компютърните технологии и платформи. Проектът STEM цели осигуряване на възможност и качество на електронното обучение и достъп до съвременни информационни и комуникационни технологии, създаване на виртуални класни стаи, внедряване на цифрови технологии и въвеждане на цифрови и иновативни методи на преподаване и учене. По проекта ще бъде създаден фонд от технологични устройства и ще бъдат осигурени цифрови ресурси за фронтално обучение във всяка класна стая.

Ще бъдат оборудвани STEM кабинета в 1 680 училища, които не са предвидени за финансиране от националния бюджет или програми/проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Проектът ще допринесе за насърчаване на цифровите умения и равния достъп до образование. 

Необходими са много по-смели реформи, смята Лъчезар Богданов, главен икономист Институт за пазарна икономика. “Когато говорим за Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 трябва да имаме предвид очертване на мерки, които могат да имат бърз резултат още следващата година са се види напредък по изпълнението  на Плана”, коментира той. Ако става дума например за проекта STEM това не трябва да са просто по-модерни компютърни кабинети, а да се посочи как ще променят реално преподаването. 

Този проект цели да засили познанията на учениците по природни науки и математика, да стимулира желанието им за откривателство и учене от началното училище, но най-активно в Средното образование.

Планът предвижда създаване на Центрове за личностно развитие на ученици и младежи. Планират се инвестиции за модернизиране на образовтаелните институции за по-привлекателна среда за учене и иновации.В Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации се предвижда създаване на мрежа от изследователски университети. Освен това се предвижда допълнително финансиране на индустриалните паркове с близо 500 млн. лева. Около 100 млн. лева се предвижда за въвеждане на кръговата икономика в предприятията.

Повече за мерките и коментарите по тях по първия стъл от Плана за възстановяване и устойчивост, а именно Иновативна България ще научите в разширения материал и анализ малко по-късно.

В дискусията се включиха Томислав Дончев, вицепремиер на България, Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, академик Юлиян Ревалски, председател на БАН, проф. Николай Денков, физикохемик и университетски преподавател, служебен министър на образованието и науката 2017 година, Руслан Стефанов, директор Икономически програми към Центъра за изследване на демокрацията, Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, Лъчезар Богданов, главен икономист Институт за пазарна икономика.

Цялата дискусия може да проследите YouTube.