България e нa 20-то място по емисии на глава от населението от здравеопазването

Изменението на климата играе важна роля за здравето на хората и природата, но и здравеопазването оказва съществено влияние върху климата. Дейности, като отопление, вентилация, транспорт и фармация, са главните източници на потенциално затопляне. Дори инхалирането при астматиците има последващо влияние върху климата. Разбира се, намаляването на отпечатъка върху климата не трябва да е за сметка на качеството на лечение, пише в анализ на climateka.bg

Влиянието на климатичните промени върху здравето-ще бъдат засегнати най-бедните страни

Последиците от климатичните промени оказват влияние както на редица природни процеси, така и върху почти всички сфери, свързани с човек. Здравеопазването също се влияе негативно от промените на климата. Според Световната здравна организация (СЗО) изменението на климата е най-голямата дългосрочна заплаха за здравето в световен мащаб през XXI в. Преки последици са:

• инфекциозните заболявания, предавани от животни (насекоми, гризачи) променили своя хабитат; 
• повишаващи се температури, които водят до увеличаване броя на хората с топлинни удари и последствията от тях;
• суши, опустошителни бури и наводнения, които нанасят огромни щети на земеделието и затрудняват здравословното хранене;
• усилващата се масовата миграция на хора, в следствие от променящия се климат.

В резултат на изменението на климата всички страни все повече ще бъдат изправени пред значителни и нарастващи последици за здравето на населението си. Това най-силно ще се отрази в страните с ниски и средни доходи. Поради по-слабо развитите си здравни системи и лошата инфраструктура, те са най-уязвими и имат по-малка способност за адаптация към настъпващите промени. Възможно е заради отрицателното въздействие на изменението на климата върху здравето, климатичните промени да доведат до крайна бедност за над 100 млн души до 2030 г.

Все повече хора страдат от провалени реколти или директно от щети нанесени от екстремни проявления на времето. Това се отразява негативно върху техните доходи,  съответно домакинствата им имат по-малко средства за здравеопазване. Това от своя страна води до влошаване на здравословното им състояние. В заключение, липсата на доходи и възможност за оказване на навременна здравна помощ допълнително влошава здравния статус на хора в нужда и внася допълнителна тежест върху финансовото им състояние. 

Влиянието на сектор здравеопазване върху климатичните промени

Доказано е, че изменението на климата играе важна роля за здравето, но и здравеопазването оказва съществено влияние върху климата. Делът на здравеопазването е 4,4% от общите емисии на парникови газове в света (Karliner, Slotterback, 2019).

През последните години са направени изследвания за изясняване на въздействието на здравната система върху определени компоненти на климата. В доклад, който отчита ефективността на охлаждащите системи за болнична дейност от 2018 г., е изчислено, че годишното количество енергия, необходимо за охладителните инсталации, се равнява на тази, използвана от 75 млн. автомобила или произведена от 110 ТЕЦ. Изхвърляните количества въглероден двуокис от дейности за топлинен комфорт са показани на Фигура 1. 

Фиг. 1. Емисии на СО2 от болнична дейност в Мт за 2018 г. Източник: Global Climate Impact from Hospital Cooling 

Съответно, трябва да се помисли за по-ефективни енергийни решения с нисък потенциал на парникови газове за намаляване на тези емисии. Част от възможните решения са внедряване в болничните среди на климатици, охладители и хладилници с висок коефициент на полезно действие (КПД), проектиране на сгради с пасивно охлаждане, реконструкция на отоплителната и охлаждащите системи във вече съществуващи сгради, използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на място (фотоволтаични системи, слънчеви колектори, термопомпи). От 2012 г. в Канада са пристъпили към прилагане на тези мерки и в резултат, както се вижда и на Фигура 1, емисиите на СО2 са по-ниски отколкото в Русия и САЩ. 

Освен чрез енергийния сектор, здравеопазването оказва влияние върху климата и чрез други свои преки или поддържащи дейности. На Фигура 2 е показан относителният дял на всеки вид дейност или използвани консумативи спрямо сумарния отпечатък на здравеопазването върху климата.

Фиг. 2. Относителен дял на парникови емисии от различни дейности в здравеопазването. Източник: Health Care’s Climate Footprint

Спрямо останалите сектори в антропогенното въздействие върху климата, относителният дял на здравеопазването възлиза на 4,4%, като в отделните страни процентът е различен. Например в САЩ е 7,6%, в Швейцария 6,7%, в Япония 6,4%, а най-малък е в Индонезия и Индия съответно 1,9% и 1,5%. Повечето страни обаче имат близък до средния процент. От 43 страни участващи в това изследване, България заема 20-то място по показателя емисии на глава от населението (Таблица 1).

Таблица 1. Емисии от здравеопазването на глава от населението.  Източник: Health Care’s Climate Footprint

Дори съвсем ежедневни дейности, като инхалирането при астматиците или анестезията, отделят парникови газове с дял 0,3% от климатичния отпечатък на цялото здравеопазване. Тези газове имат до 2900 пъти по-силно действие върху парниковия ефект, отколкото въглеродният диоксид. През последните години от инхалиране се преминава към прием на прахообразни вещества за подобряване на астматичното състояние, с което пък се намалява емитирането на парниковите газове. 

В заключение, за да се намали отпечатъка на здравеопазването върху климата, трябва да се пристъпи към по-ефективно енергийно осигуряване, природосъобразни консумативи и дейности и по-рационално използване на услуги. Всички тези дейности трябва да станат обаче без да се наруши качеството на самото здравеопазване.  

В публикацията са използвани материали от: 

1. Global  Climate Impact from  Hospital Cooling, Co-authored by: Hovland Consulting LLC & Health Care Without Harm, KIGALI  |  COOLING & EFFICIENCY PROGRAM, 2018 
2. Josh Karliner and Scott Slotterback, Health Care Without Harm Climate – smart health care series Green Paper Number One, September 2019 
3. https://www.who.int/globalchange/global-campaign/cop21/en/