Европа е готова да рестартира трансатлантическия диалог за климата със САЩ

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1841
article picture alt description

Европейската комисия и висшите законодатели на ЕС заявиха, че са готови да активизират диалога със САЩ по отношение на изменението на климата. Приоритетни области за това са ограниченията за вредните CO2 емисии от автомобилите и зеленото финансиране, като това може да бъде „реално трансатлантическо сътрудничество“ и е възможно отново след четиригодишната наложена „скоба от Тръмп“.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен излезе с изявление в събота вечерта, за да поздрави Джо Байдън за победата му на президентските избори в САЩ, като посочи изменението на климата сред приоритетните области за бъдещо сътрудничество между Европа и САЩ.

„Европейската комисия е готова да засили сътрудничеството с новата администрация и новия конгрес“ по общите належащи предизвикателства като „борба с пандемията COVID-19“ и „обша борба в изменението на климата, заяви фон дер Лайен.

Манфред Вебер, лидерът на най-голямата политическа група в Европейския парламент, дясноцентристката ЕНП, призова за рестартиране на трансатлантическите отношения, като посочи изменението на климата и Китай сред „глобалните предизвикателства, с които не можем да се справим сами“. Подобни послания бяха чути и от другите политически групи на Европейския парламент, включително лидерите на социалистическите и центристки фракции. Сред тях е Паскал Канфин, председателят на мощната комисия по околна среда на Парламента, който каза, че победата на Байдън "е чудесна новина за всички защитници на климата" пет години след подписването на Парижкото споразумение.

Значителното споразумение за климата в Париж влиза в сила на 1 януари 2021 г., три седмици преди официалното встъпване на власт в Белия дом на Байдън. „Едно от първите решения на Байдън ще бъде връщането на САЩ към Парижкото споразумение“, каза Канфин по време на онлайн брифинг миналата седмица, посочвайки неуспешния опит на Доналд Тръмп да „убие“ забележителното климатично споразумение.

Правейки това, новият президент на САЩ ще набере скорост по отношение на международната програма за климата, „след скобата на Тръмп“ и малко след като Китай и Япония обявиха, че ще се стремят към въглероден неутралитет съответно до 2060 г. и 2050 г., обясни френският евродепутат, цитиран от Euractiv.

Новата програма за трансатлантически климат

Съдържанието на предизборната програма на Байдън дава основание на Канфин да се надява на нов старт в програмата за трансатлантически климат. Според Канфин програмата на Байдън има „много силни конвергенции и прилики“ с Европейския зелен договор, чиято водеща цел е да превърне Европа в първия климатично неутрален континент в света до 2050 г.

„Байдън има за цел да постигне климатичен неутралитет до 2050 г. с междинни цели“, отбеляза Канфин. „Така че ще имаме много паралелни цели“. „Човек би могъл да си представи създаването на трансатлантическо сътрудничество“ в областта на климатичната политика, за да ускори прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, каза той, добавяйки обаче, че Европа и САЩ ще останат глобални конкуренти, независимо кой седи в Белия дом.

„Мястото, където имаме общи цели с програмата на Байдън - и в непрекъснатостта на това, което Обама беше започнал да прави - е например върху колите“, каза Канфин, изтъквайки, че новоизбраният президент на САЩ е „много близо“ до това, което Европейската комисия предлага относно стандартите за емисии на CO2 за автомобили.

„Предложените прагове на емисии са толкова ниски, че само електрически и хибридни автомобили ще продължат да бъдат допускани на пазара“, смята френският евродепутат.

Друга област, в която Канфин вижда потенциал за трансатлантическо сближаване, е устойчивото финансиране, където Европа и САЩ имат възможност да определят глобални стандарти, като установят „финансов зелен договор“ от двете страни на Атлантическия океан.

Байдън говори за 5 трилиона долара публични и частни финанси ще бъдат осигурени в подкрепа на екологичния преход в САЩ през следващото десетилетие, което е близо до оценката на Европа от 4 трилиона евро за финансиране на собствения преход, посочи още Канфин.

„Следователно имаме много сравним анализ на проблемите, целите и инструментите, което отваря перспективата за истинско трансатлантическо сътрудничество по„ Зелената сделка “, каза Канфин, като добави, че ще се свърже с колегите от американския конгрес за координация по ключови законодателни досиета.

Зависимостта на САЩ от изкопаемите горива

Но въпреки тези области на сближаване, съществуват и фундаментални разлики между Европа и САЩ, що се отнася до политиката в областта на климата и енергетиката, които трудно ще бъдат пренебрегнати и занапред.

„Важен елемент, който трябва да се вземе предвид, е зависимостта на американската икономика от изкопаемите горива. Съединените щати са водещият производител на нефт и газ в света, което прави енергийния преход в САЩ дори по-сложен от преди десет години “, отбеляза Канфин. "Това е основна тема, която очаква Байдън след избирането му."

Главен сред тях е шистовият газ, който осигурява основен източник на приходи за някои щати като Тексас и Пенсилвания. Байдън е наясно с това и няколко пъти повтаря по време на кампанията си, че Демократическата партия не е против шистовия газ. "Демократите никога не са били анти-фракинга", отбеляза Канфин, като посочи, че революцията при шистовият газ не е започнала при Тръмп, а при президента Барак Обама“. „Така че мисля, че няма да се очаква революция от Байдън по този въпрос“.

Но докато много щати поставят шистовия газ в центъра на икономиката си, а други са решили да забранят фракинга, отбеляза Канфин, като каза, че картата на привържениците на фракинга по щати отразява тясно тези райони, които са гласували за Тръмп.

"Казано по-просто, може да се каже, че шистовият газ е преобладаващ в слабо населените и републиканските щати, разположени в центърлната част на САЩ, и че обикновено е забранен в крайбрежните щати, които също са гъсто населени, и в тях преобладават демократите." "Така че избирателната зависимост на Байдън от икономиката на шистовия газ е много по-слаба, отколкото за Тръмп.", смята Канфин.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща