Еманципацията на Европа като отражение на европейските електроенергийни борси

Европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ отдавна не са изглеждали толкова скучни – постигнатите стойности са твърде близки и на пръв поглед изненади липсват. С изключение на Полша, в която постигнатата цена на електроенергийната борса надхвърля 59 (59.12 евро) евро за MWh. В същото време електроенергийните борси в Европа (без скандинавските) стартират  новата седмица с цени доста по-различни от постигнатите през втория ден на ноември.  Например на френската и германската електроенергийни борси постигнатата стойност с ден за доставка 2 ноември е 26.7 и 23.4 евро за MWh съответно. Новата седмица, тоест на 9 ноември регистрираната цена на френската електроенергийна борса достига 44.04 евро за MWh, а на германската – 44.88 евро за MWH. За други, като Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) и гръцката борса цената спрямо миналата седмица намалява с над 10 евро за MWh. Н другите две електроенергийни борси с физическа граница – Румъния и Сърбия, стойността с ден за доставка 9 ноември се повишава  между 5-6 евро спрямо втори ноември.

Като цяло тенденцията за цени по-високи от 7 до 10 - 15 евро през настоящата 2020 г., спрямо предходната 2019 г. е налице и през ноември. Няма основание да се смята, че положителната динамика може да се промени до края на тази година, сочи статистиката на energylive.cloud. На БНЕБ например преди година постигнатата стойност на този ден е съставлявала 36.80 евро за MWh, преди месец – 40.47 евро за MWh, а с ден за доставка 9 ноември 2020 г. както вече е ясно е 44.77 евро за MWh.

Тази тенденция, проследявана постоянно е характерна и за другите борси. Тя е такава и за двете западни електроенергийни борси, които общо взето задават движението на ценовите нива в сегмента „пазар ден напред“ - Франция  и Германия. Така например, регистрираната цена преди година на френската електроенергийна борса е била 29.91 евро за MWh, преди месец – 35.14 евро за MWh, а с ден за доставка 9 ноември – 44.04 евро. В Германия цените са както следва – 28.49 евро за MWh преди година, 34.78 евро преди месец и 44.88 евро за MWh с ден за доставка 9 ноември. Това се наблюдава и за съседна Румъния – отчетени 36.69 евро за MWh преди година, 38.34 евро за MWh преди месец и съответно с ден за доставка 9 ноември 2020 г. - 46.40 евро за MWh.

Европейските електроенергийни борси понесоха без сътресение новините както за напредъка на гръцката електроенергийна борса , така и излизането на Великобритания от платформите за търговия с ток и газ. Гърция буквално преди дни стартира най-сетне липсващите досега на доскоро своеобразната електроенергийна борса сегментите „ден напред“ и „в рамките на деня“. Новината е доста важна за БНЕБ, а и за българските участници на борсата, предвид предстоящото обединение на пазарите в началото на следващата година.  Важно е като цяло за цялостната реформа на електроенергийния сектор в България, която още не е завършена, но която този път ще засегне и обществения доставчик в лицето на НЕК. България е на прага на следващата стъпка по предстояща либерализация на вътрешния електроенергиен пазар. Тя ще е съпроводена с освобождаване на нови производствени мощности за участие във вътрешния електроенергиен пазар и излизането на пазара на битови потребители. Този процес трябва да е внимателно и времево съчетан с процеса на обединение.

Колкото до излизането на Великобритания от общите платформи за електричество и газ, то процесът е предстоящ. Сега Обединеното кралство поддържа внос от Белгия и Франция. На практика електрическият и газов Brexit изглежда отигран и очакването е той да не окаже стресово въздействие.

Наблюдаваната единност на ценовите нива със старта на новата седмица и поносимата волативност през изминалите седем дни говори, че Европа все още е на прага на истинската зима. Освен това икономическите прогнози не са радостни, а в допълнение двата терористични акта през изминалата седмица напомниха стари и нерешени проблеми. Европейските институции най-сетне набраха смелост да обявят отдавна очакваното от някои икономисти забавяне на възстановяването на икономиката с почти две години. В тази връзка има още един фактор, чиято политическа съставляваща се очаква да се отрази под някаква форма към края на настоящата година – предстоящият форум и съответно промени по отношение на Шенгенската зона.

Точно на прага на истинската зима опасенията за COVID-19 се засилват. Това вече е част от ценовите нива и ще продължи да движи и бъдещите намерения на европейските електроенергийни борси. Здравната съставляваща заема все по-голям дял. Сезонният фактор също излиза на преден план предвид необходимостта от задвижването на конвенционалните мощности. За някои от европейските електроенергийни борси като българската, полската, румънката, производството на електрическа енергия от въглища през този сезон, а и не само са в основата., а други те са от значение за балансиране на променливите източници и в частност на вятърните, които през предстоящия сезон са водещи пред слънчевите. Всъщност претендиращата за „зелена“ Германия тази сутрин например отчита 43.35 % участие на въглищата в производството си на електроенергия, 11,18 % на ядрена енергия и едва 6,53 % на вятърни мощности. Слънчевите са нула.

Ясно е - предстоящата зима с ограниченията въведени от всички страни в Европа заради бързото разпространение на коронавируса вече се отразяват и ще продължат да се отразяват на ценовите нива, които ще продължат да добавят още отгоре бавно и полека.  

На този етап европейските електроенергийни борси все още не отчитат глобалните политически изменения, които прогнозират някои анализатори. Влиянието им със сигурност ще се усети, но не толкова бързо, че да разтревожи или ентусиазира участниците на европейските електроенергийни борси. По-важни за тях са вътрешните европейски реформи, които може да получат подкрепа или отказ от такава в резултат на нова глобална политика. Все пак трябва да се отчете фактът, който анализаторите подминават дали заради угодничество или недостатъчна прозорливост, а той е, че в резултат на политиката на настоящия президент на САЩ, Доналд Тръмп, Европа се еманципира и изглежда, че тази линия на поведение й харесва. Освен това със „зелената сделка“, от която Европейската комисия няма намерение да се отказва Европа избутва с лакти досегашните трима глобални играча на европейския енергиен (газов и електрически) пазар – САЩ, Русия и Китай. На този фон няма как участниците на пазара да не гледат към бъдещето и в частност на задаващият се въглероден данък.