България не планира евросредства за борба с климатичните промени

България не планира ефективни мерки за борба с климатичните промени съ средства от европейските програми, показва анализ на климатолога Антоанета Йотова, който беше представен от инициативата ЗЕЛЕНИ ЗАКОНИ.

Климатичните промени са факт. В последните месеци продължават да излизат тревожни факти, свързани с промените в климата по целия свят. Така например, по данни на Европейската служба за изменение на климата: средната глобална температура през септември 2020 г. е надминала тази през септември 2019 г. с 0.05°C. Това е най-топлият месец септември за последните 40 години, откакто тази служба провежда измервания. На европейския континент преобладават положителните температурни аномалии, като най-големи те са на Източните Балкани, около Кавказ и в Карско море.

В нашата страна септември 2020 г. е със средни температури над нормата, като положителните отклонения варират от малко над 2°С в крайните северозападни и югозападни райони до 3°С и над 3°С в Източна България.

Промените в климата се проявяват и с все по-чести и по-интензивни екстремни прояви на времето. Според доклад на службата на ООН за намаляване на риска от бедствия, броят на тези явления е нараснал от 3 656 в периода 1980-1999 г. на 6 681 в периода 2000-2019 г., или близо два пъти.

В същото време тези реалности не намират отражение в плановете на българското правителство за използване на средства от европейските фондове и програми. По-конкретно, в публикувания за обществено обсъждане проект на Споразумението за партньорство на България за периода 2021-2027 г. (СП), където се очертават основните направления на инвестициите с европейско финансиране през следващия програмен период, липсва фокус върху политиките за реагиране на климатичните промени. Вместо това в проекта има много общи формулировки и ограниченост в предвижданите интервенции. 

Представеният на 30 октомври План за възстановяване и устойчивост от кризата, породена от COVID-19 пандемията, също не оправдава очакванията в него да намери място специфична национална политика за реагиране на промени в климата, нуждата от която обосновахме в предишен анализ на „Зелени закони“. 

Формулирането и осъществяването на национална политика в която и да е сфера не трябва да зависи единствено от наличието и размера на европейско финансиране, а по отношение на политиките в сферата на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, това е съществено важно. Преговорите по Многогодишната финансова рамка допълнително могат да се удължат. България може да използва ситуацията и да се подготви, за да осигури национално финансиране за промените в климата. Средства за това могат да се намерят, след като в последните месеци сме свидетели на изразходване на публични средства в големи размери за немаловажни, но несвързани с осъществяване на политики, цели.

Липсата на амбиция от страна на България да реагира адекватно на промените в климата се потвърждава и от позициите на европейско ниво. Един от последните примери е проведеният на 23 октомври Съвет на министрите на околната среда, на който страната ни единствена не подкрепя предложението на Европейската комисия със заглавие „Засилване на климатичната амбиция на Европа до 2030 г. - Инвестиране в климатично-неутрално бъдеще“, а гласува с “въздържал се”.

Промените в климата са факт и разходите за реагиране на произтичащите от тях отрицателни за хората ефекти са неизбежни. Тези разходи трябва да бъдат планирани на база на научните данни и резултати от изследвания, с които разполагаме, и да бъдат насочени най-вече към превенция и минимизиране на щети. Засега българското правителство предпочита  да не осъществява специфична национална политика за реакция на климатичните промени и не планира средства за адекватни на рисковете конкретни мерки у нас. Това неминуемо ще доведе до необходимост от много повече средства за справяне с щети в бъдеще, и то - възможно недалечно. 

 Повече за анализа на климатолога Антоанета Йотова може да видите в сайта на ЗЕЛЕНИ ЗАКОНИ.