Възможно ли е изграждането на енергийно независими общини у нас?

Възможно ли е изграждането на енергийно независими общини? "Интегрираният подход е единственият възможен подход. Ако България не се ориентира към този начин на организация в енергетиката и инфраструктурата, съдбата ѝ не е добра". Това заяви пред БНР експертът по енергетика инж. Константин Велев.

Енергийното състояние на общините

"Няма направления за използване на зелената енергия, за развитие на инфраструктурата и комуникациите, за развитието на електротранспорт, утилизация на отпадъците... Мисля, че е въпрос на спасение на нацията да се правят инвестиции именно в общините. Иначе този моздел, който правим – гръцкият – не е ефективен нито енергийно, нито социално, нито е национално отговорен. Ако някой смята, че зелената сделка няма да се осъществи, греши. 

Етапи

"Аз съм разработил, с малък колектив, етапи и програма. Моделът е заимстван от проспериращите общини в западната част на Европа. И най-вече моделът "Гюсинг"*. По този модел например Арнолд Шварценегер си направи шестте енергонезависими града в Калифорния. Моделът е устойчив и перспективен. Но е много лошо да се бориш със силни лобита, които нямат желание за децентрализация на енергетиката."

Моделът "Гюсинг"

"Идва един кмет след дълго отсъствие и вижда, че в родното му градче Гюсинг населението е намаляло и силно застаряващо, никой не иска да инвестира. Той прави един анализ на паричните поточи и вижда, че най-много разходи се дават за ютилити дейностите (комунални услуги – отопление, осветление, горива). Постепенно с местния бизнес кметът създава структура, която да организира подмяна на горивата с местни ресурси – вместо нафта на биогорива. Започва да слага по всички общински сгради фотоволтаици. Прави възможно метанът от отпадните станции да влиза в енергийния микс на самата общината. Създава един ютилити клъстър като модел. Това нещо се развива в направление на цялата инфраструктура."

Артернативи у нас

"Предлагам да се направи едно координиращо звено от самите общини, а държавата да направи наредба ца създаване на такива работни тела, за да им бъде лесно на самите общини да направят организацията на основите на енергийно общинско самоуправление."

*Моделът на Гюсинг. Продукцията на ток в цяла Европа е главно от природни изкопаеми. От години малкият австрийски град Гюсинг, до границата с Унгария, е един от най-бедите в страната. Но от края на 90-те се превръща в социално-икономически модел. Каква е тайната? Инвестира във възобновяеми източници. Тук няма вятърни турбини, но има няколко завода за биомаса, като този, който трансформира дървесината в газ. Не изгарят дървесината, газифицират я с тяхна технология. Газифицираната дървесина дава газ, отвежда се до газов двигател за производство на ток и отопление. И това отопление се разпределя към жителите чрез няколко мрежи с тръби, които пресичат града. Предимствата са по-малки разходи за енергия, по-малко поддръжка и край на грижите за запаси от нафта. Проектът за самоосигуряване в Гюсинг частично е субсидиран от Европейския съюз. Извършен и координиран е от нестопанска организация.