Могат ли изборите в САЩ да повлияят на енергийните политики у нас?

Изборите в Америка на пръв поглед изглеждат прекалено далечни за българите. Най-малкото заради липсата на яснота около процесите там, а и има немалко вицове колко сме малки ние и как всъщност дори САЩ не ни откриват на картата. Тази незначителност обаче си остана в миналото и икономическите ефекти и взаимоотношения са значими в последните години. Особено в секторите като Енергетика и военна промишленост взаимоотношенията със САЩ са повече от сериозни.

В навечерието на изборите в Америка, където гражданите избират между републиканеца Доналд Тръмп и кандидатът на демократите Джоузеф Байдън, важен акцент от дебатите бе енергийната политика на двамата. Настоящият президент Тръмп вече показа своята политика в подкрепа на мастития бизнес в лицето на въглищната и петролната индустрия. През неговия мандат за управление САЩ дори се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата. В едно от предизборните си събрания наскоро Тръмп обяви дори, че ако Байдън спечели изборите, то САЩ може да останат без петролна индустрия. Републиканецът бе категоричен, че така американците няма да имат отопление през зимата и няма да имат електричество, ако кандидатът за президент на Демократическата партия Джоузеф Байдън спечели президентската надпревара на 3 ноември.

Тръмп многократно е заявявал, че ако Байдън спечели изборите, ще въведе редица ограничения върху производството на въглеводороди. Той редовно обръща внимание на критиките на демократите по отношение на фракинга (добивът на шистов газ и нефт).

Зад воала на антиклиматичната реторика на Тръмп Америка напредва, макар и бавно, към по-екологични технологии. Производството на въглища е намаляло повече при неговата администрация, отколкото при президента Обама.

„Въглищата излизат от енергийния микс с бързи темпове. Ефективността на фракинг индустрията не е толкова солидна, колкото бихте предположили “, каза Рейчъл Кайт, декан на училището Флетчър, информира наскоро Euractiv.

Самият  Байдън отбеляза по време на кампанията си, че е готов да забрани използването на фракинга върху земи, които принадлежат на федералните власти на САЩ. Именно благодарение на фракинга САЩ станаха основен износител на LNG гориво за целия свят, а след като те са незаобиколим фактор на този пазар, то техните доставки в Европа успяват да балансират и цените на синьото гориво, което идва от Русия.

С две думи ако Байдън обещава светло бъдеще с развиващи се технологии като слънчеви и вятърни централи, то Тръмп продължава да бъде консервативен и да разчита на подкрепата на петролната и газовата индустрия в САЩ. Очакванията на специалистите досега са че в богати на нефт щати като Тексас най-вероятно Тръмп ще спечели убедително вота на хората.

Нашите проекти

И докато на изборите се обсъждат глобални политики на президентите и какъв курс ще поеме САЩ, то в България също трябва да преценим какви промени може да има. Като цяло в последното десетилетие политиката на САЩ в региона е свързана основно с енергийни проекти и военната промишленост. Още по времето на президента Обама, който е републиканец, сериозен интерес към инвестиции в АЕЦ „Козлодуй“ прояви американската компания „Уестингхаус“. От дружеството представиха проекта си за Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и дори бе подготвено споразумение по темата с правителството на Пламен Орешарски. Тогава до изграждане на нов блок не се стигна, а впоследствие и американската компания премина през процедура по банкрут. От този период остана споразумението със САЩ за проучвания за диверсификация на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Този процес бе наскоро активиран отново с подписването на ново споразумение за диверсификация между правителството на Бойко Борисов и помощник-държавният секретар в Бюрото по международна сигурност и неразпространение към Държавния департамент на САЩ Кристофър Форд.

Друга важна насока в сферата на енергетиката е изграждането на газовия интерконектор Гърция – България. От години там е сериозно американското влияние, което се засилва сега с идеята за проекта LNG терминал край Александруполис. Чрез него ще може да се доставя американски втечнен газ и до нашите ширини.

Първа подобна сделка за доставки на втечнен газ от САЩ бе осъществена през миналата година от „Булгаргаз“. На гръцкия терминал  Ревитуза край Атина в края на май бяха доставени първите количества LNG гориво от холандската компания „Колмар“. Доставени за България бяха 90 млн. кубически метра втечнен природен газ, произведени от американската компания "Шениер", обяви тогава енергийният министър Теменужка Петкова. Доставките ще се увеличат след пускането на газовата връзка между Комотини и Стара Загора. Българската страна също така закупи и 20% от акциите на бъдещия LNG терминал край Александруполис с идеята именно да подкрепи американските доставки за България.

Американските ТЕЦ-ове

Друг важен елемент на в енергийната политика на САЩ у нас са и инвестициите в двете въглищни централи ТЕЦ “AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Инвестициите там вече са почти изплатени, след като договорите бяха подписани при управлението на Иван Костов. Именно централата на AES е и най-модерната българската електроцентрала и е с най-големи шансове да продължи да работи и след 2030 г. В момента правителството извършва анализи дали това е възможно да се случи, но най-вероятно развитие по въпроса може да се очаква след някоя следваща американска визита.

На камък удариха намеренията на САЩ да развиват фракинга в Добруджа, след като населението остро се опълчи на намеренията на „Шеврон“ да проучва шистите в житницата на България.

Експертите определят интересите на САЩ у нас в сферата на енергетиката като напълно целенасочени. Тези интереси не са се променили в последните години, ами дори и се разгръщат с бавни темпове. Все пак геополитическия фактор на у нас е много силен и повечето от споменатите по-горе проекти целят не само приходи за US фирмите, но и влияние в дадената сфера. А американското правителство е все по-вероятно да продължи политиката си да подкрепя US бизнеса, умело съчетавайки и своите геополитически интереси.