За енергийните аспекти в Националния план за възстановяване и устойчивост
Автор: Славчо Нейков, експерт по енергийна политика
Преди да се спра конкретно на енергийните аспекти в т.нар. Национален план за възстановяване и устойчивост1 (Планът), намирам за необходимо да посоча няколко обстоятелства от по-принципно значение.
ЗА ПОГЛЕДА, РАМКАТА И НЕДОВЕРИЕТО
Представянето на Плана само преди дни беше нещо ново като подход. Вицепремиерът Томислав Дончев заслужава поздравления основно за две неща – от една страна за по-съвременните от технологична гледна точка стъпки и за ясните послания (независимо колко спорни са някои от тях), а от друга – за последващото споделяне на идеята за необходимост от детайлни разяснения на политическо ниво от страна на съответните министри. Поканата от страна на вицепремиер „споделяйте, критикувайте, предлагайте“ за първи път прозвуча толкова конкретно и горе-долу искрено.
Всъщност, демонстрацията на подобно поведение, вкл. и чрез отправянето на тази покана, въобще не е учудваща – идват избори, а и на фона на продължаващото интензивно разкапване на държавността пред очите ни, въпросът за доверието към политиците излиза силно на преден план. В тези условия е естествено да бъде направен опит регулярните политически прояви на откровено невежество, комбинирано с доста дебелашкия и традиционен политически гьонсурат от типа „Абе, кой си ти, бе!“ или с по-модерния и обобщаващ израз на политическата простащина „Оди пеша, бе!“, да бъдат поне позамазвани от хора с експертиза. Безспорен лидер в описаното поведение по традиция е Парламентът, но и изпълнителната власт не остава по-назад – напр. при нарушаване на Административнопроцесуалния кодекс чрез непредставяне на отговори на получени писмени въпроси, становища или с целенасоченото им представяне по начин, който ти казва „Остави ни на мира, не се занимавай повече“ и др.
Освен с изборите обаче промяната на поведението може да се обясни и с нещо много по-просто - Планът е свързан с потенциалното усвояване на много пари, и то европейски. Същевременно, възможността за обезпечаването и ползването им зависи най-вече от действията вътре в страната, като разходването на тези средства ще е в ръцете на политиците. А именно тук властта е обречена на недоверие – и има защо! Много често безхаберието и гьонсуратлъкът масово са свързани с административни нарушения; а и - както казва народът - „много се краде“, като европейските средства са нарицателни при подозренията в това отношение. Видимо данни в публичното пространство за това има - наказани обаче (почти) няма. Разбира се, от гледна точка на административното и наказателното право са нужни съответно събрани доказателства, а и действа презумпция за невиновност.
Особеното в случая е, че европейските средства са осигурени, макар и да не са гарантирани, но външният контрол по планирането и разходването им безспорно ще е много по-силен и многопосочен. Ето защо обективната нужда от доверие за разходване на реално предвидените милиарди евро май този път ще направи политиците по-склонни на диалог – още повече, че те ще могат и да се позовават на него в публичното пространство.
На този фон да погледнем конкретиката на обявения план през призмата на енергийния сектор.
ЗА ЕНЕРГИЙНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПЛАНА
Кратък поглед върху (не)използваните термини
Според самия план неговата основна цел е „.. да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията“. Така той не се свързва пряко с енергийния сектор, макар че прави директна връзка с темата за неутрална по отношение на климата икономика – заявява се, че „….Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка“. По-нататък в този контекст се посочва и нуждата да се вземат предвид и предстоящи стъпки „.. в контекста на амбициозните цели на Европейската зелена сделка, които ще бъдат финансирани през Механизма за справедлив преход на базата на планове за справедлив преход…“. Сама по себе си тази изначална констатация за обсъждане на такъв кръг въпроси някъде другаде като че ли влиза в противоречие с един от четирите стълба на Плана, наречен „Зелена България“, където фокусът е „върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план“. При тази заявка формулираната основна цел вече въобще не звучи като свързана само с цитираното по-горе възстановяване от кризата, породено от пандемията, а има много по-дългосрочен и широк обхват. Това от своя страна – дори в рамките само на посочения стълб – предполага много по-детайлен поглед върху енергийния сектор, но такъв липсва.
Още повече, че на практика всеки един от четирите стълба на Плана („Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“) тематично има допирни точки с енергийния сектор, независимо от списъка с приоритети, формулирани в документа.
А от гледна точка конкретно на енергетиката акцентите в Плана са повече от избирателни – те са основно върху енергийна ефективност и ВЕИ. Същевременно, докато в стълб „Свързана България“ се посочва напр. явно важният за авторите факт, че „..ще се инсталира енергоспестяващо LED осветление в района на 120 броя жп гари и спирки“, термини като „въглища“, „въгледобив“, „ядрена енергетика“, „природен газ“, „електроенергийни мрежи“ въобще не се употребяват – дори като препратка към други стратегически документи. Изглежда странно на фона на посочените по-горе изрично заявени цели в стълб „Зелена България“, нали? И е редно да се попитаме защо това е така.
За стратегическия поглед - една основна липса
В случая въпросът не е толкова до източниците на финансиране, а много повече до систематичния подход. Това, че има и Фонд за справедлив преход, от който ще се финансират трансформации, пряко свързани с енергийния сектор, не означава, че темата „енергетика“ в посочените липсващи аспекти не следва да бъде третирана и в Плана – дори и само схематично, но в рамките на някаква логическа обвързаност.
Всъщност, обяснението защо Планът избягва тези теми и избирателно се насочва само към енергийна ефективност и ВЕИ може да се окаже доста елементарно. Макар и обявен като пряко свързан с COVID пандемията, това е стратегически по своя характер документ. В областта на енергетиката такива са и Интегрираният национален план за енергетика и климат (ИНПЕК), и новата енергийна стратегия (засега само като обявен проект). Естествено е, че връзката между тези документи е повече от наложителна – но реално трудно може да бъде направена. И ИНПЕК, и стратегията са пълни с откровени недоразумения, които противоречат на икономическата логика и на тенденциите в енергийната политика на европейско, регионално и национално ниво. Те противоречат и на заложеното в Плана, а това може да торпилира и неговото прилагане. Достатъчно е да припомним, че според ИНПЕК и стратегията ще си копаем кюмур до 2050 г., а ядрени блокове ще никнат като гъби след дъжд –отгоре на това напоследък бройката им взе и да се увеличава на принципа „на всяка поляна – по реактор, а на всеки гьол – по два“. За газификацията да не говорим – приказките за развитието й през последните десетилетия хич не се връзват с факта, че за 15 години потреблението на газ в страната спадна с 60% и че въпреки огромните усилия на частния бизнес битовата газификация е на нива около 3%. На този фон твърдението в плана за „фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост“ звучи доста абстрактно. В този контекст без покритие остава и твърдението, че „…За постигане на устойчиво използване и управление на ресурсите като условие за трансформиране на икономиката от линейна в кръгова и намаляване на ресурсната и енергийна интензивност, предприятията ще получат подкрепа за въвеждане на нисковъглеродни, ресурсно и енергоефективни технологии …“
Така, независимо от хубаво подредените в плана приказки, част от които много наподобяват конгресни архиви от отдавна отминали времена на друга политическа епоха, големият проблем на документа е липсата на взаимообвързаност в рамките на стратегическия поглед за развитието на сектора. Основата за това е изначалната липса на адекватна стратегическа визия, за което вече съм писал неколкократно по различни поводи. И докато този дефект не бъде преодолян, лъскавите приказки ще си останат само на хартия.
И за някои налични енергийни акценти
Справедливо е да се отбележи, че енергийният сектор – макар и доста стихийно – е обект на споменаване в рамките на Плана. За някои от особено важните акценти в това отношение (напр. тези, свързани с енергийната ефективност и др.), както и за някои липсващи такива (като напр. кадровото обезпечаване, регионите в преход, контролът и др.) ще предложа вижданията си отделно поради нуждата от повече детайли.
Бих исхал обаче да се спра на конкретно наличните акценти в две направления, които намирам за особено важни, и които са пряко свързани и с енергийния сектор.
Ще маркирам, че за разлика от липсата на фокус върху източниците на енергия, за което споменах (с изключение на ВЕИ), предвиденото в частта „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“ съдържа конкретни препратки и към подпомагане на енергийния сектор, при това в няколко направления, които създават достатъчно ясна рамка за по-нататъшни действия. В това отношение е нужно да се посочи, че тази рамка за действие и сътрудничество може да бъде използвана както на национално, така и на регионално и европейско ниво – а вече натрупаният опит ще има ново и конкретно поле за материализация (целево краткосрочно и средносрочно обучение с теоретична и практическа насоченост, разработване на иновационни проекти, вкл. и по отношение на развитие на мрежите, за по-ефективно използване на наличните ресурси и др.). Големият проблем ще бъде реалното канализиране на тези дейности – това обаче не е проблем на документа като такъв.
Особено интересен е и акцентът в Плана, свързан с т.нар. „Интелигентна индустрия“, където едно от указаните направления за дейност е свързано с“ изграждането на по-устойчив и гъвкав механизъм за привличане на индустриални инвестиции, съответно за развитие на индустриални екосистеми“ с особен акцент върху изграждането на съответна инфраструктура. В този контекст е направена конкретна препратка към насърчаване на инвестициите чрез изграждане на индустриални паркове, като има и позоваване на предложения от МС проект на закон за индустриалните паркове, който вече е в Парламента. Идеята да се регламентират на законово ниво детайли за тези паркове сама по себе си е отлична и навременна - още повече че от гледна точка на регионалното развитие един от малкото съществуващи вече такива паркове е в енергиен регион като Стара Загора, където обсъждат и създаването на втори. Проблемът е отново концептуален – законопроектът в предложения му вид не само няма да доведе до „привличане и задържане на стратегически инвеститори“, но по-скоро ще ги отблъсне. Причината е в принципно сбъркания подход конкретно към енергийната инфраструктура, срещу който има достатъчно предтавени в Парламента аргумент. за мен се налагаше законопроектът да бъде оттеглен, преосмислен и тогава внесен. Тъй като обаче в 44то Народно събрание отдавна не се гласува под влияние на фактите, а под строй, той мина на първо четене и си остана там за доработване – а Парламентът отдавна е доказал, че няма капацитет за подобни преоценки, тъй като юридическите анализи на парламентарно ниво отдавна не са приоритет. Безразборните и не особено грамотни изменения на Закона за енергетиката са само едно от доказателствата за това – поредното такова изменение се предвижда и чрез проектозакона за индустриалните паркове, но този път последиците от поредните необмислени действия могат да бъдат изключително сериозни и то в дългосрочен аспект. Това безспорно ще попречи и на финализирането, и на прилагането на Плана.
И НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ
От гледна точка на енергийния сектор за мен основният проблем на предложения Национален план за възстановяване и устойчивост е свързан с липсата на стратегическа обвързаност, която се дължи на липса на адекватна енергийна стратегическа рамка за развитие на страната. А водещите документи в това отношение - предложеният проект на енергийна стратегия на страната, както и интегрираният национален план за енергетика и климат - определено съдържат базисни елементи, които не съответстват на реалностите, и които в последните дни са обект на директна критика от страна на Европейската комисия.
Фактът, че голяма част от реформите в енергетиката в контекста на Зелената сделка ще намерят европейско финансиране от източник, различен от този, по който ще се финансират действията по Плана, не отменя нуждата от такова стиковане.
Ето защо това, което е належащо към момента, е преустановяването на стратегическото лутане на тема „енергетика“ и обявяването на ясна и защитима дългосрочна визия в това отношение. Оттук ще излязат и някои от нужните корекции в предложения план, свързани с енергийния сектор. В момента политиците ни поставят в ситуация, при която хем очакваме огромно европейско финансиране, за да постигнем целите на Зелената сделка, хем напр. (според решението на Парламента от 31 януари тази година) те твърдо ще спасяват въгледобива без значение какво мисли Европейската комисия. Към това трябва да се добави и несъстоятелното законодателство, и различните често подвеждащи послания (сега най-вече предизборно мотивирани) към хората и др. Прекият резултат може да бъде загуба (неусвояване) на предвидени за страната ни пари, а мащабният – загуба на време докато си изясним какво точно искаме да правим. И в двата случая последиците не са за политиците, а за хората.
Така че времето за общите приказки свърши – и Планът за възстановяване и устойчивост не може да бъде изключение в това отношение.
А, между другото, май беше създаден и Консултативен съвет по въпросите на европейската зелена сделка – какво стана с него?
------------------------------------------------------
1 https://www.nextgeneration.bg/14
P.S. Изразените основни виждания по документа са строго лични.