БНТ: Какво замърсява въздуха в София?

Репортаж на Мария Чернева, БНТ

Нищо от това, което пречи на София да диша, не се е променило. И замърсяването с фини прахови частици ще става все по-актуално. Времето на продължителните температурни инверсии и условията за образуване на смог чука на вратата. И нищо не подсказва, че сега токсичният въздух ще е по-малко проблемен.

Метеорологът Цветан Симеонов коментира в предаването “След новините” на БНТ: "Трябва да кажем, че София е един град, който е предразположен към мъгли и смог, т.е. нахождението на града в тази планинска долина способства за наличието на такива мъгли и смогови процеси", заявява метеорологът Цветан Симеонов.

"Има няколко дни през декември, в които в София пада мъгла и не се вдига няколко дни. Това са най-опасните условия, когато няма никакво проветряване", допълва директорът на Института за изследване на климата, атмосферата и водите - чл.-кор. Екатерина Бъчварова.

Въпреки че столицата се намира в котловина, заобиколена с няколко планински вериги, градът е замислен да има въздушни коридори, които да проветряват и чистят въздуха, дори и при температурните инверсии.

"Да, въпреки инверсиите има вариант този въздух да бъде задвижван. Едно от направленията, които градоустройствено са били заложени в софийския град, това е направлението от хълма на Хладилника и на кръста, спускащо се въздушно течение в центъра. Това е булевард "Черни връх". По булевард "Черни връх" в момента съществува един изключително интензивен процес на застрояване, който процес на застрояване спира тези въздушни потоци и по този начин, циркулацията на въздуха идваща от планината, не може да стигне до центъра на града", обяснява метеорологът.

"Подстъпите южните части на града са застроени с много високи сгради с много плътно разположение на сградите дори без улици между тях, ако вземете "Манастирски ливади". Това, което беше планирано като зелена площ през 80-те години, връзка между НДК, Южния парк и Витоша вече не съществува", казва още Екатерина Бъчварова.

"Друг един въздушен поток е т.нар. Владайско течение, то е изключително силно, то идва от югозападна посока и то се спуска именно по "Цар Борис трети". "Цар Борис трети" е именно такъв въздушен коридор, който донася планински въздух от владайското течение практически директно до самия център на града. В момента със строителството на нови сгради, този въздушен коридор започва са бъде компрометиран", обяснява метеорологът.

Според Бъчварова: "Основно строителството и то недобре планираното не позволяват на града да има по-малки концентрации на фини прахови частици".

Всички въздушни коридори са били заложени още в Плана "Мусман" или градоустройствения план на столицата от 1938 година. Далеч преди замърсяването с фини прахови частици да придобие такива размери. Пък дори и СЗО да отбележи въздухът в България и София като най-замърсен. И като основните въздушни коридори са затормозени, остават някои други мерки.

Но едва сега столицата се сдоби с точен анализ, които са основните източници на замърсяване.

"Това са трите устройства, с които разделяме фините прахови частици. За да си отделим тези частички, които са по-малки от 10 микрона, става в тази глава. В едната колонка се зареждат чисти филтри, ето така изглеждат празните т.нар филтри, неекспонираните и в този цилиндър се събират тези вече, които са експонирани", обяснява доц. Елена Христова, ръководител сектор "Радиометрични измервания и химия на валежите".

Колкото и да е странно, до този момент източниците на замърсяване се възприемат умозрително и въз основа на откъслечна статистика.

"Има оценки, най-сериозните от които са по т.-нар. инвентаризация. Това е инвентаризацията на източниците на базата на статистиката. Примерно в София има 100 печки, които горят еди колко си тона въглища на годината. И от тях се отделя еди колко си тона фини прахови частици", казва генералният директор на НИМХ проф. д-р Христомир Брънзов.

Но замърсяването от печките е валидно и значимо най-вече през зимата, става натрапливо очевидно по време мъглите, когато въздухът не може да се продуха. Но дори и тогава се оказва, че не те са най-големият замърсител.

"Нашите пробички бяха изпратени при наши колеги в Загреб, за рентгенов флуоресцентен анализ. Около 22-30 елемента могат да се видят веднага. По този начин ние си разширихме информацията за състава на тези фини прахови частици, благодарение на което можем да определим източници", казва още доц. Христова.

"Има една разработка на американската агенция за околна среда, която позволява по този химичен състав на праха да се определи кой е източникът на този прах. Както говорихме, дали е транспортът, дали е горене или нещо друго", допълва проф. Брънзов.

И така средногодишният анализ вади почвата като най-сериозен източник за замърсяване с фини прахови частички. Една четвърт от цялото замърсяване. Категорично и постоянно, без особена зависимост от сезоните. Този резултат изненада дори специалистите.

"Това е прахът, който си го има в града винаги. Той е създаден тука в последните десетилетия, тука може би преди и преди това със строителство, с паркирането по градинки. Това е прахът, който го има в града по фасадите, по улиците навсякъде", обяснява проф. Брънзов.

БНТ: Почва прах, как се характеризира?

"В себе си съдържат множо желязо, калций, понякога силиций", отговаря доц. Христова.

Предварителните данни от това изследване вече са пренасочили част от усилията на общината в миенето на улици - твърдят от там.

"Преди години миехме само основните булеварди, след това започнахме миенето и на малките улици и в кварталите и този процес продължава. За следващата година предвиждаме увеличаване на средствата за миене с около 30 процента", заявява кметът на София Йорданка Фандъкова.

Но павираните булеварди почти нямат измиване, а и ефектът от миенето на улиците се заличава почти изцяло след всеки по-сериозен валеж, който отново сваля на пътя дебел слой кал.

Плахи столични програми се опитват да проправят път и на по-сериозни инициативи. Като тази в "Красна поляна", един от най-замърсените райони на София. И ако гумите на камионите от строежите все пак се мият, автомобилните няма кой. А те тук са най-големият замърсител с почвен прах. Улиците са почти като алеи и колите паркират най-често в зелените площи.

"Вие сами виждате, тук не е валяло скоро, това е останало, тъй като водата се събира и паркираните автомобили де факто я разнасят по "Вардар" и всичкият този прах се вдига и ние го дишаме", обяснява кметът на район "Красна поляна" Иван Чакъров.

Тази, както я наричат - кална точка, скоро ще стане пример как може да се преодолее. От "Красна поляна" имат одобрен за финансиране проект хем за озеленяване, хем за безкално паркиране на автомобилите.

"Тук ще има една зелена ивица, ето тук ще остане тревата, вижте автомобилът къде е спрял, пред него ще бъде трева, тук отдолу ще бъдат паркоелементите и пътят за автомобилите, където ще минават, за да тръгнат към асфалта и към улица "Вардар", допълва кметът.

По този начин общината смята следващата година да сведе калните точки до 70 по-малко. Капка в морето, но поне са начало. По трудни са следващите мерки. С другия основен замърсител - от изгаряне на некачествени въглища и от изгаряне на дървесина. Делът на двата източника е над 40 процента.

БНТ: Как разбирате, че замърсяването е от изгаряне на въглища?

"Предимно има сулфати и някои тежки метали, които се съдържат в самите въглища", отговаря доц. Христова.

БНТ: Изгаряне на биомаса?

"Основният прекурсор е елементът калий. Но в тази част на изгаряне на дървесина може да попаднат третирани дървета, боядисани дограми и след това изхвърлени и т.н. тогава те в себе си съдържат и олово", допълва доц. Христова.

И естествено делът на този източник през зимата се увеличава, основно от домакинствата. Огромен проблем отново в "Красна поляна" с отоплението на квартал "Факултета".

"Слагаме филтри на комините, за да намалим - над 200 филтъра сме сложили в ромските къщи, за да намалим тези прахови частици, сега новата програма имаме почти към 300 семейства, които са включени за подмяна на печките на твърдо гориво", обяснява кметът.

Делът на транспорта изненадващо е едва 9 процента - със замърсяване с цинк, мед и антимон най-вече от изтъркването на гумите и спирачките. Неочаквано голям дял са и външни за София източници - както природни така и индустриални.

"Това е прахът, който идва от града отвън. Тоест, той не е създаден в града и ние върху него нищо не можем да правим", казва проф. Брънзов.

Освен, че може и да ни реабилитира пред СЗО, тези 16 процента, срещу които нищо не може да се направи, са достатъчно тревожен факт. Но поне вече сме наясно с причините за мръсния въздух, от който няма къде да се скрием. И всеки може да следи, да изисква и да настоява за нужните мерки пред съответната местна власт.

Целия репортаж можете да видите във видеоматериала на https://bntnews.bg/news/kakvo-zamarsyava-vazduha-v-sofiya-1081071news.html