Министрите в ЕС се споразумяха за Климатичния закон, но точната цел за емисиите е под въпрос

Министрите на околната среда на страните от ЕС днес се споразумяха да придадат законово обвързваща сила на целта за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 година. Решението за целевото намаляване на емисиите до 2030 година бе оставено за обсъждане от лидерите през декември, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Епохалният закон за климатичните промени ще послужи като основа на европейския план за съкращаване на емисиите на парникови газове, който ще прекрои всички сектори, от транспорта до тежката промишленост, и ще изисква стотици милиарди евро годишни инвестиции.

Текстът ще уреди законово целта на ЕС да достигне нетни нулеви емисии до 2050 година и ще определи правилата за преглед на напредъка към постигане на целите за климата. През миналата седмица Европейският парламент гласува ново вдигане на целите за вредните емисии. В момента намерението на ЕС е до 2030 г. да ограничи с 60% изпусканите парникови газове в атмосферата.

Решението по политически най-чувствителната част от законопроекта - нова цел за намаляване на емисиите до 2030 година - бе оставено на лидерите от ЕС, който трябва да гласуват единодушно на срещата си през декември.

На днешното заседание единствено България е гласувала „въздържал се“ за идеята за създаване на Климатичния закон. Министрите сключиха сделката и всички други 26 държави подкрепиха намерението на Европа.

Законът ще даде на Брюксел "правната възможност да действа, когато тези, които дават обещания, не изпълнят обещанията си", коментира заместник-председателят на Европейската комисия с ресор "Климатична политика" Франс Тимерманс.

Срещата се проведе на живо, въпреки че голяма част от континента ограничи срещите, за да овладее нарастващите коронавирусни инфекции, отбелязва Ройтерс. Министрите се споразумяха да превърнат целта за нулеви нулеви емисии до 2050 година в цел за целия ЕС, а не изискване за отделни държави. Потенциално това ще позволи на някои държави да имат по-големи емисии, ако други направят по-големи съкращения.

Европейският парламент, който заедно със страните от ЕС трябва да съгласува окончателния закон, иска да направи целта обвързваща за всяка държава. Държави като Швеция, Дания и Люксембург днес също подкрепиха тази идея.

Министрите се договориха ЕС да определи цел за намаляване на емисиите до 2040 година, като Еврокомисията може да обмисли нови законодателни мерки в тази област, ако сегашните се провалят.

България има сили сама да постигне само 40 на сто намаление на емисиите

Конкретно за България очакванията към момента са едва да покрием целите от 40% намаление на вредните емисии до 2030 г. Това бе потвърдено от премиера Борисов на срещата на Европейския съвет през миналата седмица. „Това беше предела на нашите сили да се справим сами. Моите политически опоненти в България се надпреварват да говорят как искат да запазят миньорите, мините и топлоелектрическите централи, но в Европейския парламент социалдемократи, десни извън ГЕРБ, либералите от ДПС, от БСП са гласували за 60% таван“, отбеляза министър-председателят Бойко Борисов. По време на специална конференция за промените в ЕС и бъдещето на Зелената сделка, заместник-енергийния министър Жечо Станков потвърди, че е постижимо намалението на вредните емисии с 49%, но на общоевропейски ниво. В Плана за климат и енергетика, който бе представен от наша страна пред Европейската комисия и, който е с обвързващи цели, както за енергийна ефективност, така и за ВЕИ и електроенергийния сектор си поставяме конкретни цели и естествено финансирането им, както в сектор икономика, включително бизнес и индустрия, услуги и домакинства, които са за над 40 млрд. евро, обясни Станков по време на дискусията, организирана от Института за енергиен мениджмънт и Дипломатическия институт към МВнР.

Проблеми за Русия с въглеродния данък на ЕС

Въвеждането на въглероден данък в ЕС може да струва на руските експортьори до 4,8 млрд. долара, а в някои сектори руските компании може да загубят от дела си на пазара на ЕС, се казва в изследване на The Boston Consulting Group (BCG) "Как въглеродният налог на границата на ЕС може да повлияе на световната търговия“, на което се позовава в своя публикация РИА Новости.

Неотдавна ЕС заяви намерението си за въвеждане на „въглероден данък“ за чуждестранните стоки, които се доставят на европейския пазар. Според мнението на европейските служители, това ще изравни на вътрешния пазар продуктите на ЕС, произведени по високи климатични стандарти с минимални емисии СО2 и продуктите от други страни, в които се използват по-евтини технологии с високи емисии СО2, които са причина за високия темп на глобалното изменение на климата.

В изследването се отбелязва, че 42 % от целия руски експорт се пада на страните от ЕС. „Въглеродният сбор за внос в ЕС ще се превърне в ново предизвикателство за руските износители, особено в такива сектори като нефтохимията, металургията и производството на торове. Русия заема второ място след Китай по обем на въглероден експорт в ЕС: около 150-200 млн. тона годишно за всички стоки и услуги, според данните на ОИСР“, пишат авторите.