Енергийната стратегия до 2030 г.: Пазарът на природен газ не е достигнал нивото на Европа, либерализацията ще продължи

Пазарът на природен газ не е достигнал нивото на развитие в Централна и Западна Европа поради обективни обстоятелства. Поради това усилията в посока либерализация и диверсификация на източниците ще продължат до 2030 година. Това констатира Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В документа са посочени и мерки за насърчаване на потреблението на природен газ с цел постигането на свободен конкурентен пазар.

Газовият пазар на настоящия етап

Промените в енергийното законодателство и създаването на борсата за търговия с природен газ (Газов хъб „Балкан“) през 2019 г. в Енергийната стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. се отчитат като една от най-съществените стъпки в процеса на либерализация на пазара на природен газ.

От 2 януари 2020 г. стартира краткосрочен и дългосрочен сегмент на платформата за търговия, както и брокерска услуга, позволяваща регистрацията на договори между търговец и краен клиент.

Краткосрочният сегмент включва продукти за сегментите: „ден напред“, „в деня“ и „уикенд (събота и неделя)“.

В дългосрочния сегмент продуктите се търгуват за седмица (от понеделник до понеделник), календарен месец, календарно тримесечие и календарна година. В допълнение, дългосрочният сегмент също предоставя възможност за сключване и регистриране на неанонимни трансакции с оглед разширяване на кръга от услуги за клиенти.

В краткосрочните и дългосрочните сегменти на газовата борса има регистрирани - 34 участника, се казва в стратегията. Уточняват се напредъка и националните цели в сектора.

В синергия с физическата инфраструктура на газоразпределителния център се осигуряват необходимите предпоставки за създаване на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България.

Като първи етап от дейността на борсата, "Газов хъб Балкан" ЕАД предостави на участниците в пазара на природен газ в България и региона възможност да използват търговска платформа с всички необходими функционалности, в съответствие с изискванията на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 312/2014 за създаване на мрежов кодекс за балансиране на газа на преносните мрежи, техническата и софтуерната среда за изпълнение на програмата за освобождаване на количества природен газ от обществения доставчик за развитие на свободния пазар, както и средносрочен и дългосрочен сегмент за физически трансакции за доставка.

Според стратегията националните цели за развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар са насочени както към пълна либерализация на пазара на природен газ, интегрирането му към европейския газов пазар, засилване на ролята за защита на потребителите, а също и към диверсификация на източниците.

Признава се , че пазарът на природен газ в България все още не е достигнал нивото на развитие в Централна и Западна Европа. Това, според документа се дължи на обективни обстоятелства, касаещи региона на Югоизточна Европа.

Предвид това, усилията до 2030 г. ще бъдат насочени към развитие на либерализирания и конкурентен газов пазар, повишаване стабилността и устойчиво развитие на газовия сектор. Необходимо условие за либерализация на пазара на природен газ в страната е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.

Като цели за развитие на газовия пазар в страната до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. се посочват:

Диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на природен газ;

Развитие на конкурентен пазар на природен газ;

Ресурсно осигуряване и насърчаване на потреблението на природен газ в страната.

За реализирането на тези цели, в стратегията се посочва необходимостта за предприемане на следните мерки:

Изграждане на необходимата инфраструктура за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ чрез следните междусистемни газови връзки:

Междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB), Междусистемна газова връзка България-Сърбия (IBS), участие в изграждането на терминал за втечнен природен газ (LNG) до Александруполис, в проекта за изграждане на транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България;

Планиране и изграждане на необходимата инфраструктура за газов разпределителен център „Балкан“;

Разширение на инфраструктурата за съхранение на природен газ чрез разширение капацитета на ПГХ „Чирен“, както и търсене на възможности за изграждане на ново газово хранилище;

Рехабилитация, модернизация и разширение на националната газопреносна мрежа, включително до нови региони;

Ускорено разширение на газоразпределителните мрежи и насърчаване на газификацията на домакинствата и на малкия и среден бизнес;

Осигуряване на необходимите количества природен газ за задоволяване на потреблението в страната и за търговия в региона;

Развитие на търговията с природен газ на пазарен принцип за свободно договаряне;

Насърчаване доставките на компресиран природен газ, особено за отдалечени региони от националната газопреносна мрежа;

Насърчаване и развитие на ползването на природен газ за моторно гориво, като по-екологично и конкурентно гориво

Природният газ и декарбонизацията

В частта, в която се разисква устойчивото енергийно развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката се коментира необходимостта от насърчаване използването на природен газ.

Природният газ ще продължи да играе важна роля в енергийната система на ЕС в идните десетилетия, с хоризонт 2050 г. В публикуваното през ноември 2018 г. Съобщение от ЕК относно европейската дългосрочна визия за климатично неутрална икономика „Чиста планета за всички“ консумацията на природен газ се предвижда да продължи и в условията на климатична неутралност след 2050 г., макар и със силно намаляващи обеми и заместването му от нови декарбонизирани и синтетични газове. Към настоящия момент природният газ търгуван в ЕС е седем пъти над обемите на търгуваната електрическа енергия. Прогнозите са за запазване на стабилно потребление на природен газ до 2030 г. , се казва в документа. Очертава се и бъдещата роля на синьото гориво в процеса на декарбонизация на икономиката.

Природният газ е ефективен и достъпен енергиен източник, позволяващ бързо намаление на емисиите в широк спектър от стопанския живот и съдействащ за разходооправдана декарбонизация в дългосрочен план. В процеса на замяна на твърдите изкопаеми горива, природният газ би могъл да намали емисиите съществено чрез добре известни и доказани технологии и с разходи, които не застрашават конкурентоспособността.

Обединяването на потенциала на природния газ и другите нови декарбонизирани газове, адаптирането на газовата инфраструктура и интегрирането ѝ с електроенергийната ще подпомогне постигането на климатичните цели. Природният газ, в комбинация и с новите нискоемисионни газове ще продължат да имат важна роля за трудните за декарбонизиране сектори на икономиката. На този етап новите технологии за дългосрочна декарбонизация са все още в процес на разработка и не позволяват постигане на социално и икономически приемливи разходи при тяхното масово въвеждане, констатират авторите на стратегически документ. Въпреки това те залагат в бъдеще на въвеждането на технологията „електрическа енергия-газ“ за по-тясно интегриране на електроенергийния и газовия сектор, осигуряване на висока гъвкавост на системата и намаляване на разходите.

В условията на висок дял променлива енергия от възобновяеми източници , природният газ се превръща в основна базова и балансираща технология за развитието на ВИ и навлизането им в електроенергийната система.

Обединяването и интегрирането на енергийните сектори е ключов елемент от дългосрочната визия на ЕС за климатична неутралност. Използването на потенциала по разходооправдан начин на всички чисти енергийни източници и енергоносители е най-добрия и бърз подход за постигане на устойчива декарбонизирана икономика.

Интегрирането на газовата, отоплителната и електроенергийна системи позволява повишаване на гъвкавостта на системата, на потенциала за съхранение на енергия, подобряване на ефективността и устойчивостта. Създаването на хибридна енергийна инфраструктура би могло да се реализира само при наличие на добре развити газови и електроенергийни мрежи, коментират авторите на документа.

Прогнозира се, че през  следващите десетилетия газовата инфраструктура ще се трансформира поетапно в интегрирана ключова инфраструктура, способна да транспортира не само природен газ, но и водород, биометан, синтетични газове. С цел газовата инфраструктура да е в състояние адекватно и сигурно да изпълнява нуждите на нискоемисионен и ВИ енергиен микс, тя следва да се поддържа и развива занапред.

Иновативна възможност за уплътняване на капацитета на вече изградената мрежа е индиректната газификация чрез децентрализирани малки високоефективни модули за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

В периода от 2020 до 2030 г. се предвижда общата нетна инсталирана мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да се увеличи със 144 MW. След 2025 г. се очакват въвеждане на нови паро-газови централи на природен газ (CCGT), като общата им нетна инсталирана мощност ще достигне 422 MW до 2030 г., се казва още в Енергийната стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

Посоченото настоящо състояние на пазара на природен газ и бъдещото развитие не се изчерпва само с тези възможности и трябва да се гледат в общия контекст за развитието на енергетиката на страната в очертаните граници.