Енергийната стратегия до 2030 г.: Възобновяемите източници и енергийната ефективност в основата на следващите десет години

Бъдещето на енергетиката напоследък се свързва с широкото използване на възобновяеми енергийни източници. В съчетание с енергийната ефективност биха могли да бъдат постигнати значителни ползи за обществото и напредък в процеса на декарбонизация. Въпреки че преди години този сектор претърпя сътресение, няма как да не се отбележи постигнатия напредък. В Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. се посочва, че страната ни ще продължи провежданата политика за увеличаване използването на възобновяеми източници (ВИ) в секторите: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Тук трябва да се направи едно уточнение и то е, че използването понятие в документа е възобновяеми източници.

Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е тя да достигне нивото от 27.09 % при 20.53% през 2018 г. Предвижда се подпомагането на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез преференциални цени и премии по вече сключени договори ще продължи до определените за това срокове. В същото време се коментира, че изграждането на нови мощности ще става на пазарен принцип. В периода 2020-2030 г. очакването е, нетната инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от ВИ да се увеличи с 2 645 MW.

По отношение на енергийната ефективност в стратегическия документ се посочва, че България поставя енергийната ефективност на първо място и планира да постигне намаляване на потреблението на първична енергия с 27.89% и намаляване с 31.67% в крайно потребление на енергия (референтния сценарий PRIMES 2007). Това ще изисква обаче редица нормативни промени, особено по отношение на сградния фонд и транспорта.

За енергията от възобновяемите източници днес и ангажиментите

Енергията от възобновяеми източници (водна, вятърна, слънчева, геотермална и енергия от биомаса) се приема за местен ресурс, което е от съществено значение за гарантиране енергийната сигурност на страната. Благодарение на възобновяемите източници се отчита и съществено намаляване на емисиите от парникови газове.

Според документа, делът на енергията от ВИ в производството на първична енергия през 2018 г. е 21.52% (по данни на НСИ).  

През 2012 г. България постигна задължителната национална цел от 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната за 2020 г., се казва в документа. През годините и след 2012 г. постигнатият дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия продължи да надвишава определената за 2020 г. национална цел, като основен принос за това е увеличаване използването на енергия от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане.

В сектор електрическа енергия се отчита постигане на по-висок дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електрическа енергия в сравнение с определените в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.

Констатира се бързо нарастване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт. В периода 2013-2015 г. постигнатите стойности за дял на енергията от възобновяеми източници надхвърля определените в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, се казва в документа. Принос за това имат промените в европейското законодателство по отношение на биогорива.

Използването на енергията от възобновяеми източници се разглежда като съществен инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове и е от първостепенно значение за изпълнение на политиката на страната в областта на енергетиката и околната среда. Продължаване използването на енергия от ВИ в страната ще следва определения от Европейския съюз принцип „енергийната ефективност на първо място“ и ще бъде съобразено с технологичното развитие и иновациите, заявяват авторите на документа.

В контекста на цялостната визия за бъдещето на енергийния сектор, включително и с хоризонт до 2050 г. се прави заявка за използване на повече възобновяема енергия.

Република България ще продължи провежданата политика за увеличаване използването на възобновяеми източници в секторите: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Страната разполага с неоползотворен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници, който до 2030 г. и след това ще продължи да бъде усвояван, с което ще се осигури ефективно изпълнение на националната цел за дял на енергията от тях в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. по икономически ефективен начин.

Този потенциал е от слънчева и геотермална енергия, биомаса, в т.ч. отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското и горското стопанство, промишлеността и от бита.

В частта устойчиво развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката се припомня европейската амбициозна рамка в областта на климатичните промени като част от Парижкото споразумение и по-точно поетият ангажимент  ( Директива (ЕС) 2018/2001). Става въпрос за постигане на дял от 32% за дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС. Това в частност е обвързано и със Схемата за търговия с емисии.

Централно място в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в периода до 2030 г. е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове под равнището от 1990 г.

След 2020 г. годишното намаление на тавана на емисиите на парникови газове от секторите, попадащи в обхвата на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, ще бъде увеличено от сегашните 1.74% на 2.2%.

Емисиите на парникови газове от секторите извън СТЕ на ЕС ще трябва да се понижат с 30% под равнището за 2005 г., като свързаните с това усилия ще бъдат разпределени справедливо между държавите-членки. От 2019 г. е установен резерв за пазарна стабилност на търговията по СТЕ. Този резерв е редуциран с излишъка от квоти за емисии натрупан през последните няколко години, като устойчивостта на системата спрямо значителни сътресения ще се подобри с въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг.

С постигнатия дял от 20.52% в брутното крайно потребление на енергия се надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници задължителна национална цел за 16% до 2020 г. , констатират авторите на стратегически документ. Тук се прави по-обстоен преглед и в количествено изражение, а и по сектори.

В количествено изражение през 2018 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 2 230.1 ktoe и бележи ръст от 52.3% спрямо 2011 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергията от възобновяеми източници във всички сектори: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

Крайното потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници през 2018 г. е увеличено и достига 738 ktoe, в сравнение с 645.5 ktoe през 2017 г. и 426.7 през 2011 г.

За периода 2011-2018 г. е отбелязан ръст от 73%. С най-голям принос през 2018 г. е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (ВЕЦ, 50.6%), следвано от електрическите централи на биомаса (ЕЦ на биомаса 17.4%), вятърните електрически централи (ВтЕЦ, 16.4%) и фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ, 15.6%) електрически централи.

Крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ през 2018 г. е 1 349.2 ktoe и бележи ръст спрямо 2017 г. (1 229.7 ktoe) от 9.7% и 30.1% (1 037.4 ktoe) спрямо 2011 г. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса (88.4% дял в крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ).

Използваната енергия от възобновяеми източници в транспорта през 2018 г. е 218.6 ktoe.

Постигнатият дял на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия в сектор транспорт е 8.06%.

В сравнение с 2017 г. потреблението на енергия от ВИ се е увеличило с 15.7%, а спрямо 2011 г. е нараснало повече от 12 пъти. През 2018 г. в сектор транспорт са използвани конвенционални биогорива (131.7 ktoe), биогорива от ново поколение (11.25 ktoe) и електрическа енергия от ВИ (8.23 ktoe).

Възобновяемите източници до 2030 г.  

Национални цели  и политики касаят развитие на енергията от възобновяеми източници така че страната ни да участва при постигане на общата цел от 32% в брутното крайно потребление на енергия в ЕС.

Република България определя национална цел от 27.09% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г.

Изпълнението на национална цел за 2030 г. се осигурява чрез постигане на секторните цели за електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорта.

За постигане на националната цел за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори:

30.33% дял енергията от ВИ в сектор електрическа енергия;

42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;

14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт.

Стимули за сключените вече договори за възобновяеми източници, новите  – на пазарен принцип

От рамката, очертана за следващите десет години става ясно, че стимули ще има за вече сключените договори за възобновяеми източници, а новите проекти ще са на пазарен принцип.

В периода 2021-2030 г. развитието на сектор електрическа енергия ще бъде съобразено с: (1) възможността за максимално интегриране на произведената електрическа енергия от ВИ в електроенергийния пазар, (2) възможностите за децентрализирано производство на електрическа енергия, (3) осигуряване на електрическа енергия от ВИ на достъпна и възможно най-ниска цена за всички потребители, (4) насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена електрическа енергия от ВИ и създаване на общности за възобновяема енергия.

Подпомагането на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез преференциални цени и премии по вече сключени договори ще продължи до определените за това срокове, заявяват авторите на документа. Точно тук е и обвързващата част с електроенергийния пазар, даващ възможност на потребителите да участват с производство и с възможност за продажба на електроенергия от възобновяеми източници.

Разширяване производството на електрическа енергия от възобновяеми източници ще е обвързано с възможността за максимално интегриране на произведената електрическа енергия на електроенергийния пазар, както и с отчитане на децентрализираното производство на електрическа енергия, в т.ч. създаване на условия за потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общности за възобновяема енергия.

Изграждането на нови мощности за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници ще бъде осъществявано на пазарен принцип. За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от ВИ ще бъдат създадени условия крайните потребители, в частност битовите потребители, да имат право да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират или продават енергия от ВИ.

В периода 2020-2030 г. се предвижда нетната инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да се увеличи с 2 645 MW. Този ръст е съпроводен с увеличение на нетната инсталирана мощност фотоволтаични централи (ФЕЦ) с 2 174 MW, при вятърните централи (ВтЕЦ) с 249 MW и електроцентралите на биомаса с 222 MW.

Възможност за стимулиране на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници ще бъде предоставена чрез унифициране на издаваните гаранции за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие с „Европейска система за енергийни сертификати" и възможността за тяхното търгуване на Европейския пазар. За тази цел Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще се присъедини към Асоциацията на издаващите органи (Association of issuing bodies - АIВ).

За подпомагане на инвеститорите в процеса по издаване на разрешения от съответните компетентни органи при изграждането на централи за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници ще се създадат звена за контакт, които ще бъдат отговорни за осигуряване на необходимото административно обслужване на процеса по изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийния обект.

Акцентът при използването на енергия от възобновяеми източници ще е поставен върху ефективното й използване в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и в търсенето на възможности за потреблението на биогорива от ново поколение и електрическа енергия от ВИ в сектор транспорт.

За по-широкото и ежегодно увеличаващо се потребление на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на високоефективните отоплителни и охладителни инсталации, на въвеждането на иновативните технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия, и на използването на отпадна топлина и студ.

В стратегическия документ се посочва още, че за постигането на 14.20% дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, рециклирани въглеродни горива и възобновяемата електрическа енергия, доставяна за сектора на пътния и железопътния транспорт.

Също така ще се акцентира върху възможностите за стимулиране усвояването и използването на нови енергийни източници и технологии за тяхното оползотворяване. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигането на целите на политиката за енергийна диверсификация и декарбонизация на сектор транспорт. За използването на електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта, усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическата мобилност, развитието и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване интеграцията на съвременни технологии в железопътен сектор.

За стимулиране на мерки за повишаване на производството и потреблението на възобновяема енергия ще се използват възможностите, които предлагат различните финансови механизми, в т.ч. оперативни и национални програми, допълват експертите, участвали в изготвянето на тази част от енергийната стратегия.

Енергийна стратегия и енергийна ефективност

Тъй като използването на възобновяемите източници е тясно свързано и с енергийната ефективност, няма как да не се посочат и постигнатия напредък, поетите ангажименти и визията в енергийния стратегически документ.

Поставянето на енергийната ефективност на първо място е ключова цел в законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“, тъй като спестяването на енергия води до подобряване качеството на въздуха и общественото здраве, намаляване емисиите на парникови газове, подобряване енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от внос на енергия, намаляване разходите за енергия на домакинствата и предприятията, повишаване на конкурентоспособността на икономиката, създаване на повече работни места, като по този начин ще се повиши качеството на живот на гражданите, се казва в стратегията. Припомнят се ангажиментите в законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ в който се  определя обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност, които да гарантират постигането на целта на ЕС от 32.5% повишаване на енергийната ефективност до 2030 г. Както и европейското законодателство  за енергийните характеристики на сградите, която поставя рамката за постигане на декарбонизация на сградния фонд.

Състояние на енергийната ефективност

В Национален план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ) 2014–2020 г., определената националната цел за енергийни спестявания до 2020 г. е  716 ktoe (8 325.65 GWh) енергийни спестявания при крайното енергийно потребление и 1 590 ktoe (18 488.52 GWh) при първичното енергийно потребление. От тях - 169 ktoe (1 965.13 GWh) в процесите на преобразуване, пренос и разпределение на енергия.

В изпълнение на Националния план, в периода 2014-2019 г. са постигнати енергийни спестявания в размер на 7 295 GWh енергия, с което Република България е постигнала 87.6% изпълнение на националната цел за периода 2014-2020 г. , сочат данните.

По последни данни на Евростат, енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт (БВП) на България през 2018 г. е с 3.5 пъти по-висока от средната за ЕС (при БВП изчислен при референтна година 2010 г.) или 414 kgoe/1000 €, спрямо 118 kgoe/1 000 € в ЕС. Енергийната интензивност на БВП показва устойчива тенденция към намаление, като до 2018 г. е намаляла с над 12.4% спрямо 2010 г.

При запазване на тази тенденция и прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност в страната може да се очаква в близко бъдеще страната да достигне нивата на ЕС и конкурентоспособността на икономиката да се подобри в дългосрочен план.

Намеренията в бъдеще

В съответствие с приоритетите на ЕС за повишаване на енергийната ефективност България поставя енергийната ефективност на първо място. Плановете са за постигне на намаляване на потреблението на първична енергия с 27.89% и намаляване с 31.67% в крайно потребление на енергия, спрямо референтния сценарий PRIMES 2007.

За създаване на необходимите условия за постигане на националните цели за повишаване на енергийна ефективност до 2030 г., ще бъдат извършени необходимите промени в нормативната и регулаторната рамка, ангажират се експертите, изготвили тази част от стратегията. Те наблягат на повишаването на енергийната ефективност в процесите от производството до крайното потребление на енергия.
 
За подпомагане изпълнението на националната цел за повишаване на енергийната ефективност ще се въведе цел за кумулативни спестявания на енергия при крайното потребление за периода 2021—2030 г., еквивалентни на нови годишни спестявания от поне 0.8% от крайното потребление на енергия.

За изпълнение на целта за кумулативни спестявания на енергия ще се търсят икономически ефективни механизми, като се използва комбинация от различни подходи, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2002 относно енергийната ефективност и възможности за прехвърляне на енергийни спестявания, в т.ч. и възмездно.

Обещава се да продължи развитието на пазара на енергийно ефективни услуги с  насърчаване на изпълнение на договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори).

За постигне на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд ще се предприемат мерки за: (1) строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи в сгради с близко до нулево потребление на енергия; (2) подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради; (3) насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.

В периода до 2030 г. и след това, усилията ще бъдат насочени към насърчаване въвеждането на нови технологии за изграждане на ефективни районни отоплителни и охладителни системи и ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура.

Оптимизацията на потреблението е важен инструмент за подобряване на енергийната ефективност и в тази връзка ще се насърчава предлагането на системни услуги от операторите на преносни и разпределителни мрежи за управление на енергопотреблението, посочват още експертите.

Обръща се също така внимание на повишаване на информираността на всички потребители за ползите от енергийна ефективност чрез: предоставяне на точна информация относно начините, по които може да бъдат постигнати енергийни спестявания; осигуряване на образование и обучение в областта на енергийната ефективност, с акцент върху прилагането на енергийно ефективни технологии или техники и ползите от тях.

Мерките за повишаване на енергийната ефективност ще бъдат подкрепени от добре проектирани и ефективни финансови инструменти, ще се насърчава и сътрудничеството между публични и частни заинтересовани страни за разработване на широкомащабни инвестиционни програми и схеми за финансиране, се обещава в стратегията.

Тази част от Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. също трябва да се гледа в общия контекст на документа, включително и в частта за иновациите и енергийните прогнози.