1000 зелени проекта, които ще помогнат на Европа да се възстанови от икономическия спад от COVID-пандемията

"Бизнес консултантската компания EY е определила 1000 зелени проекта, които според нея ще помогнат на Европа да се възстанови по-силно и по-устойчиво от икономическия спад, причинен от избухването на COVID-19. Проектите изискват 200 милиарда евро публични и частни инвестиции, за да се започне процесът, каза консултантите в свой доклад. Това е част от фонда за възстановяване на коронавирус от 750 милиарда евро, договорен от лидерите на ЕС през юли, за да помогне за рестартирането на европейската икономика след избухването на пандемията, предаде euractiv.com.

Приблизително една трета от проектите са разработени от стартиращи фирми и МСП и ще подпомогнат създаването на 2 милиона нови работни места, каза EY, добавяйки, че те ще създадат непосредствена социална, екологична и икономическа стойност.

„Това обаче е само върхът на айсберга и ние вярваме, че стойността на целия план на ЕС за зелени проекти може да достигне 1 трилион евро, с потенциал да върне повече от 12 милиона работници на пълен работен ден, загубили работата си от COVID- 19 и сега да преминат към в зелени продуктивни дейности “, каза Стив Варли, глобален заместник-председател на EY за устойчиво развитие. За лидерите на ЕС това е „възможност веднъж в живота“ да преосмислят и преориентират постпандемичната икономика на блока, смята Варли.

Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската климатична фондация, група с нестопанска цел, каза, че „работата на EY показва, че малките, средни и големи разработчици на проекти от Португалия до Полша имат готовност за стартиране на зелени проекти, чрез които могат да се възстановят и трансформират поминък и общности в устойчиво възстановяване “.„Следователно не може да има оправдание държавите-членки да не харчат средства за възстановяване и устойчивост за печеливши зелени възможности и инвестиции“, каза тя в изявление.

Примери за проекти, готови за първа компка и идентифицирани от EY, включват HYBRIT - съвместно предприятие между стоманената компания SSAB, минна компания LKAB и предприятието Vattenfall. Проектът е за замяна на коксуващите се въглища с водород без изкопаеми горива в производството на стомана в Швеция, което ще се нуждае от 1,5 евро 2 милиарда, обясни Варли.

Новото пилотно съоръжение вече работи в Северна Швеция и произвежда стомана, използвайки водород от възобновяема електроенергия. Единствените емисии ще бъдат водни пари, обяснява главният изпълнителен директор на Hybrit, компанията, която стои зад процеса и се стреми да революционизира производството на стомана.

Друг проект е на корейската компания за химикали LG Chem за разработване на фабрика за производство на литиево-йонни батерии за електрически превозни средства в Краков, Полша. Трета схема е свързана с плана на френското правителство за обновяване на сгради в Париж, за да ги направи по-енергийно ефективни, каза Варли.

Георг Захман, старши сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel, приветства доклада като „полезен принос по отношение на дебата“ за зеленото възстановяване на Европа. Тези проекти обаче ще изискват „повече от ниски лихвени проценти“, за да се изпълнят успешно, предупреди той, казвайки, че е необходимо по-широко политическо меню за отключване на инвестициите.

Еврокомисарят на ЕС по въпросите на климата Франс Тимерманс удвои зелените цели на ЕС, като каза, че „сега има още по-голям смисъл“ да инвестира в благоприятни за климата технологии, защото те ще помогнат за рестартиране на икономиката след избухването на коронавируса.

С дългосрочния бюджет и план за възстановяване на ЕС, съгласуван от лидерите на ЕС през юли, Европа ще има 1,8 трилиона евро, които да похарчи за рестартиране на икономиката през следващите седем години, напомни Тимерманс, като заяви, че 30% от тази сума ще бъде посветена на климатични действия.

Харченето на тези пари за бъдещи зелени индустрии „е морален императив и въпрос на икономически разум“, каза заместник-председателят на Комисията, който посочи като примери офшорните вятърни централи, енергийна ефективност и обновяване на сгради.

"Офшорният вятър излита като ракета в момента", посочи Тимерманс, казвайки, че вятърните турбини могат да се комбинират с електролизатори, за да произвеждат водород и да съхраняват излишното производство на електроенергия, когато вятърът духа по време на слабо търсене.

Сега Европейската комисия чака страните-членки на ЕС да изготвят национални планове за възстановяване, които ще бъдат представени на Брюксел за проверка и одобрение от всички страни от ЕС, припомни още Тимерманс.

И това ще изисква координация, предупреди служителят, казвайки, че има "риск плановете за възстановяване да са противоречиви" и да се насочат в противоположни посоки. „Трябва да им кажем кои точно планове вървят в посока на устойчиво възстановяване и кои не“, каза още еврокомисарят.