БНБ прогнозира: 8.5% спад на икономиката през 2020 година

Централната прогноза на Българската народна банка (БНБ) е, че реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се понижи с 8.5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -3.4 процентни пункта) и на инвестициите в основен капитал (принос с -3.2 процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -2.6 процентни пункта). След това анализаторите на БНБ очакват постепенно възстановяване. Прогнозата е публикувана във втори брой на тримесечното издание на БНБ "Икономически преглед", като се предупреждава, че поради безпрецедентния характер и мащаби на икономическия шок в глобален план и в България заради коронавирусната пандемия, изготвянето на прогнозата за развитието на българската икономика е свързано с висока степен на несигурност, включително в краткосрочен хоризонт.

БНБ очаква частното потребление да се понижи с 5.3% през 2020 г. в съответствие с прогнозираното влошаване на условията на пазара на труда и с намалението на реалния разполагаем доход на домакинствата, като въведената от правителството програма за подпомагане на заетостта и доходите частично ще ограничава тези негативни ефекти. Засилената несигурност в икономиката и влошените нагласи на потребителите са предпоставка домакинствата да отложат покупките си на дълготрайни стоки и да увеличат размера на предпазните си спестявания. По отношение на инвестициите в основен капитал очакваме техният размер да се понижи със 17% през 2020г. в реално изражение изцяло поради очаквания спад на частните инвестиции. Фактори, които ще допринасят за това, са влошените перспективи за търсенето на български стоки и услуги, свиването на потреблението на домакинствата, по-голямата несигурност и влошаването на финансовото състояние на фирмите, както и затягането на кредитните стандарти от страна на банките.

Въведените мерки за подпомагане на бизнеса, като временният мораториум за обслужването на заеми, предоставянето на безвъзмездни средства по програми на ЕС и гаранциите за заеми за малки и средни предприятия, се очаква да смекчат само частично негативните ефекти от пандемията върху финансовите условия и нагласите на фирмите и съответно върху готовността на мениджърите да започнат инвестиционни проекти. Анализаторите на БНБ очакват през 2020 г. фискалната политика да допринася положително за растежа на реалния БВП чрез по-високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи за правителствено потребление и инвестиции.

Приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП през 2020 г. се очаква да бъде отрицателен. Прогнозираното понижение на икономическата активност в основните търговски партньори на България и нарушаването на веригите за доставки се очаква да допринесат за спад на общия износ на стоки и услуги с 15.1%.

По отношение на износа на услуги (по-специално транспорт и туризъм) БНБ очаква спадът да бъде по-голям от този при групата на стоките. Прогнозата за вноса на стоки и услуги също е за понижение през 2020 г. в съответствие с описаната низходяща динамика на частното потребление и инвестициите, които се характеризират със значителен вносен компонент, а също и поради по-слабия износ на стоки и услуги.

Какви са очакванията за 2021 година

През 2021 г. БНБ предвижда частично възстановяване на икономическата активност и растеж на реалния БВП с 5.1%. За това ще допринася възстановяването на частното потребление в условията на плавно отслабване на несигурността, на умерено повишаване на заетостта, а също и на засилване на растежа на заплатите спрямо 2020 г. в съответствие с увеличение-то на производителността на труда.

Анализаторите на БНБ прогнозират публичните инвестиции да продължат да допринасят положително за растежа на БВП, подкрепяни от по-доброто усвояване на средствата от ЕС в последната фаза на програмния период 2014–2020 г. и от продължаващото изпълнение на големи инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет.

Очаква се процесът на възстановяване на частните инвестиции да бъде сравнително бавен и при-носът им за икономическия растеж да бъде нисък. Прогнозираното повишаване на външното търсене през 2021 г. ще бъде фактор за увеличение на износа на стоки и услуги, с което нетният износ ще допринася положително за растежа на реалния БВП.

През 2022 г. БНБ предвижда икономическата активност да продължи да нараства, но с по-бавен темп (4.6%) и към края на годината реалният БВП да достигне нивото си от 2019 г.

Ревизии на прогнозата

В сравнение с прогнозата, публикувана в брой 4 на „Икономически преглед“ от 2019 г., която предвиждаше нарастване на икономическата активност през целия прогнозен хоризонт, текущите ни очаквания са за много голямо понижение на реалния БВП през 2020 г. и за отчитане на по-висок растеж през 2021–2022 г., въпреки което в края на прогнозния период нивото на реалния БВП ще остане по-ниско спрямо предходната ни прогноза.Ревизията на прогнозата за растежа на реалния БВП отразява най-вече ефектите от разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и предприетите ограничителни мерки за овладяване на пандемията в редица държави, включително България.

Очакванията за растежа на реалния БВП през 2021 и 2022 г. са ревизирани нагоре спрямо предходната прогноза, което се дължи главно на по-ниската база през 2020 г. Актуалните допускания за външната среда показват признаци за възстановяване на растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2021–2022г. след очаквания спад през 2020г., кое-то намира отражение в по-високи темпове на растеж на износа през този период. При брутното образуване на основен капитал е направена възходяща ревизия на очаквания растеж през 2021–2022 г., но той не компенсира значителния спад през 2020 г., което предполага съществено по-нисък размер на инвестициите в икономиката в края на прогнозния период.

Частното потребление през следващите две години се очаква да нараства с по-ниски темпове спрямо тези от предходната прогноза, което се дължи на прогнозата за по-малък брой заети общо за икономиката и за по-слаб растеж на доходите от труд, както и на по-голямата несигурност, която оказва влияние за по-голям размер на предпазните спестявания спрямо предходната прогноза.

Прогнозираният по-висок растеж на износа и на инвестициите в основен капитал през 2021–2022г. е причина за възходяща ревизия и на темпа на нарастване на вноса на стоки и услуги.