Руски експерт: Без авантюрата „Турски поток” до 5 години

Откриването от Турция на голямо газово находище в Черно море, новината за което президентът Реджеп Тайип Ердоган съобщи в петък /21 август/, ще позволи на страната да се справи без внос на руски газ от 2023-2025 г. Това означава, че строителството на „Турски поток” и на провалилия се преди него „Южен поток” е било напразно. Газопроводът „Турски поток” е авантюра за сметка за руснаците, загуба на пари, които можеха да се използват в страната.

Така Михаил Крутихин, известен руски енергиен анализатор, партньор в консултантската агенция RusEnergy, коментира газовата топ-новина на седмицата пред радио „Ехото на Москва” и независимата информационно-аналитична агенция Newsader.

Ако обявеният обем на залежите от 320 млрд. куб. метра газ в най-голямото турско находище, открито в резултат на сондажите в Черно море на турския кораб „Фатих”, бъде потвърден, Турция ще може да добива от него по около

10 млрд. куб. метра газ годишно в продължение на 10 - 15 години,

смята Крутихин.

Това количество е много добро за реализация на енергийните планове на Турция, посочва експертът. Според нейната програма към 2025 г. тя вече ще използва 63 - 64 млрд. куб. метра газ. През последните две години потреблението на синьото гориво в страната стига около 47 - 49 млрд. куб. метра, а през тази година се очаква да е близо 43 млрд. куб. метра.

Според Михаил Крутихин усвояването и експлоатацията на находището е възможно да започне по-скоро към 2025 г., а не 2023 г., като Анкара обяви. Ако се реализират тези срокове и ако оценките за размера на газовия депозит отговарят на действителността, Турция напълно ще може да решава енергийните си нужди без руски газ, което поставя под още по-голямо съмнение ефективността на „Турски поток”, твърди анализаторът.

В момента енергийният й контакт с Русия е чрез друг газопровод - т. нар. „Син поток”. По него могат да се транспортират до 16 млрд. куб. метра годишно, макар че обикновено той се натоварва до 12 млрд. куб. метра, като през юли и цялото последно тримесечие газопроводът не е достигал своя капацитет.

Част от необходимия й природен газ сега Турция получава от Азербайджан, като при запълване на тръбата количеството гориво може да достигне 16 млрд. куб. метра годишно. Турция има нелоша връзка с Иран, откъдето може да доставя 10 млрд. куб. метра годишно.

Страната разполага също така с много съвременни, модерно оборудвани терминали за внос на втечнен природен газ от различни източници, не само американски. При повишаване на експлоатацията им Турция може да покрива с втечнен природен газ до 40% от своите енергийни потребности.

При това наличие на газови източници на Турция

цялата руска гигантска мощност се оказва никому ненужна,

обобщава известният експерт, визирайки обезпечената на територията на Русия газова транспортна инфраструктура от полуостров Ямал до Черно море.

Не се получава успех, според него, и с прокарването на двете тръби на газопровод „Турски поток”, едната от които трябваше да снабдява турските потребители, а другата бе нацелена на вход в България и Европейския съюз.

За руската „Газпром” това направление не само не замени Украйна, както се планираше, то въобще лошо работи, подчертава Михаил Крутихин. Той нарича „пълно безумие” смяната на „много надеждния транзитьор” Украйна с „много капризния партньор” Турция.

Сътрудничеството с Украйна показа, че нито веднъж транзитът през нея не е подвеждал „Газпром”. Всички прекъсвания и намаления в доставките бяха предизвикани от политически решения, т.е. това е диктат на руското политическо ръководство върху руската компания да затвори „кранчето”, защото то иска да бъдат наказани европейците и украинците, е оценката на анализатора.

Крутихин твърди, че никакви политически конфликти и разногласия с Украйна нито веднъж не са повлияли върху надеждността на газовите доставки за Европа, напротив - украинските тръби са работили по-надеждно отколкото газпромовските тръби на територията на самата Русия, тъй като при тях е регистрирана 7 пъти по-ниска аварийност на 1 км, отколкото при „Газпром”. В същото време отношенията Русия-Турция са много по-сложни и между двете страни периодично възникват конфликти и проблеми, посочва той.

Проектите, които трябваше да намалят зависимостта от украинския транзит, са чисто политически, убеден е Крутихин. Грешките на „Газпром” с тяхното изграждане бяха извършени по решение на руското политическо ръководство – защото то поръча на компанията да строи никому ненужни и съзнателно изложени на провал газопроводи, обобщава експертът.

Резултатът според него е, че тези „чудовищни разходи” за излишни тръбопроводи са довели „Газпром” до много плачевно финасово състояние.

Разклонението от „Турски поток”, насочено към България и Европейския съюз, не оказва никакво въздействие върху нищо, смята руският експерт. Според него след евентуалното начало на добива на газ от новото турско находище от 2025 г. втората тръба от газопровода няма да бъде затворена напълно, но няма и да е ефективна.

България скоро няма да зависи напълно от „Газпром”,

очаква Крутихин. Сред аргументите му за това са сключеният договор с Азербайджан за 1 млрд. куб. метра газ, както и бъдещото получаване на втечнен природен газ чрез гръцкия терминал в Александруполис.

Ситуацията с газовата мрежа на Балканите обаче не е много ясна, коментира руският експерт. В Сърбия „Газпром” за своя сметка е положил тръби до Унгария, но в Унгария още не е влязъл. Под въпрос също така все още е връзката между сръбската и българската тръба /която още не е изградена/ заради проблем с поставянето на газово-помпени агрегати на компресорната станция на българска територия. Тези агрегати трябва да бъдат монтирани от американска компания, която обаче не бърза да действа преди да стане ясно какво ще е отношението на САЩ към българския участък на „Турски поток”, защото с последните предложения „Турски поток” бе внесен в санкционния списък на САЩ, обяснява експертът геополитическата „завръзка” при българската тръба.

България се опитва да представи своя участък от газопровода „Турски поток” като „Балкански поток”, който уж е независим от Русия, но прави това доста неуспешно и неубедително, посочва руският енергиен анализатор Михаил Крутихин.

Превод и редакция: 3e-news