Между 10% и 50% по-малко клиенти в търговските вериги по време кризата заради COVID-19

Кризата, предизвикана от COVID-19, доведе до спад на клиентите в големите търговски вериги, понижение на оборотите – по-слабо при хранителните вериги и по-ясно изразено при нехранителните, промяна на потребителските навици на хората и затруднения в отношенията на веригите с ключови партньори като търговски центрове, държавата и общините. Все пак големите ритейлъри у нас успешно се справиха с предизвикателствата, не допуснаха дефицит на стоки и празни рафтове, адаптираха бизнес моделите си към новата ситуация и запазиха всички свои служители.

Това показват обобщените резултати от

анкета на тема „Как карантината повлия на модерната търговия?“

в която са участвали осем от членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ)* – Аванти, Billa, Deichmann, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, Фантастико и Хиполенд. Пет от компаниите са хранителния сектор, а три от нехранителния, като някои от тях са били принудени да затворят част от магазините си по време на извънредното положение.

Участниците в анкетата, които са сред водещите ритейлъри в България с пазарен дял от над 30%, отчитат над 23% среден спад на броя на клиентите в рамките на първите шест месеца на 2020 година. Цифрите варират межди 10% и 50% за различните вериги за различните периоди на кризата, предизвикана от корона вируса. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на оборотите от средно 11% за осемте компании през първата половина на годината.

Участниците в проучването споделиха, че след първоначалния пик на презапасяване, хората са започнали да пазаруват по-рядко, но по повече артикули и по-прагматично. По време на извънредното положение веригите са успели бързо да адаптират бизнес моделите си и не са допуснали дефицити от хранителни и други стоки от първа необходимост. Освен това в кратки срокове са изпълнили предписанията на здравните власти и са осигурили безопасността на своите клиенти и служители. В крайна сметка, въпреки спадовете в оборота и броя клиенти, като отговорни работодатели, членовете на СМТ не са освободили служители заради Ковид-19 и така повече от 20 000 българи са запазили работните си места.

В кризата българите пазаруваха стоки от първа необходимост

През първата половина на годината беше отчетен среден спад от над 23% на броя на клиентите в обектите на участниците в анкетата. При хранителните вериги, чиито магазини работиха по време на кризата цифрите варират между 10% и 50% или средно – малко над 16%. Това понижение се дължи основно на стремежа на хората по-рядко да посещават обществени места и на въведените ограничения на броя на пазаруващите в магазините.

При трите нехранителни вериги, които по време на карантината затвориха 36 от своите 59 магазина, понижението на броя на клиентите е средно с малко над 30%. Най-голямо понижение беше отчетено от „Deichmann” – 50% заради затварянето на 19 от 21 обекта.

По време на кризата, предизвикана от COVID-19 българите са пазарували основно продукти от първа необходимост на добри цени като храни, варива и консерви, хигиенни материали и продукти на промоция.

Друга промяна на потребителските навици е свързана с пазаруването по предварително подготвени списъци, с цел да се прекарва по-малко време в магазините, и покупката на повече продукти. В сектор „Направи си сам“ хората са проучвали артикулите онлайн и са посещавали търговския обект, за да видят и тестват на място конкретни стоки.

Оборотите спаднаха средно с над 11%

По време на извънредното положение оборотът на участниците в анкетата е спаднал средно с над 11%. При някои от хранителните вериги спадът е минимален, при други е 5%-10%. В началото на кризата, при презапасяването със стоки, са били отчетени ръстове на оборотите, които са били последвани от по-съществени спадове в периода април-май.

В сектора на търговията с нехранителни стоки средният спад е с повече от 30%. Най-големите спадове са били отчетени при „Хиполенд“ и „Deichman“, поради затварянето на магазини и отлагането на покупки на детски стоки, облекла и обувки.

Кризата промени модела на работа на търговските вериги

Корона вирусът принуди търговските вериги изключително бързо да адаптират процесите си на работа в две посоки. Първата беше да се осигури непрекъсваемост на доставките на храни и стоки от първа необходимост. Второто направление беше да се осигурят безопасността и здравето на клиентите и служителите на веригите.

Благодарение на създадената организация от веригите и на партньорството с институции като Министерствата на икономиката и здравеопазването, в България не е била допусната продоволствена криза и регалите са били заредени не само с най-необходимите стоки от първа необходимост, но и с всички останали харесвани и търсени продукти. Нещо повече – само седмица след шоковия ръст на търсенето на дезинфектанти, тези препарати са били налични в големите търговски вериги.

По отношение на грижата за здравето на клиентите и служителите, веригите стриктно са следвали предписанията на здравните власти и в кратки срокове са въвели предвидените мерки – осигуряване на лични предпазни средства за служителите на първа линия, редовна дезинфекция на магазините, количките за пазаруване и складовите площи, инсталиране на прегради и въвеждане на пропускателен режим в магазините. Това е довело не само до промяна на начина на работа, но и до огромни непредвидени разходи като само за един месец инвестициите на „Lidl“ за изпълнение на мерките са били за повече от 600 000 евро. Освен това веригите са оптимизирали и работните си времена, спазвали са времевите прозорци за възрастни хора и са затваряли магазините за цялостна дезинфекция, което е довело до допълнително адаптиране на логистични и други процеси.

Други мерки, свързани с безопасността на служителите са били разделянето на екипите, където това е било възможно и разширяване на обхвата на програмите за работа от вкъщи. Широко са били използвани платформи за дистанционна работа с цел осигуряване на непрекъсваемост на работните процеси и за провеждане на обучения и семинари.

Повече от 20 000 служители запазиха работните си места

Данните от анкетата показват, че по време на извънредното положение всички повече от 20 000 служители на осемте търговски вериги са запазили работните си места. По-голямата част от тях са изпълнявали задълженията си така, както и преди пандемията, някои са ползвали част от платения си отпуск, а други са били на четири часов работен ден. Нито една от веригите не се е възползвала от възможността да изпрати хора в неплатен отпуск.

Веригите и техните доставчиците преминаха заедно през кризата

Участниците в анкетата заявяват, че са работили много добре със своите доставчици като са предоговорили срокове за плащане. Освен това веригите са подкрепили български производители като са въвели нови продукти в асортимента си и са провели кампании за популяризиране на родните стоки. Българските потребители също са проявили съпричастност в условията на криза, което се изрази в повишено търсене на местни храни.

Кризата промени отношенията с ключови партньори

Коронакризата промени отношенията между търговските вериги и ключови партньори като наемодатели, държавата и общините. При някои от тях промяната е била в положителна посока и е помогнала на търговците. Други партньори, като някои институции, са въвели непазарни регулации и са застрашили функционирането на сектора.

Например, затварянето на моловете е довело до необходимост от предоговаряне на условията между тях и търговските вериги. За съжаление, разбирането на повечето оператори на търговски центрове е било почти нулево, което в ситуация на криза е изправило пред сериозен риск техните наематели, а в дългосрочен план е подкопало атрактивността на микса от наематели. В крайна сметка, са били намалени или спрени плащания на наеми и са били предоговорени такси за комунално и административно обслужване. При някои от участниците в анкетата този процес е протекъл по-леко, а други заявяват, че преговорите са били трудни и продължават и към момента.

Като примери за мерки във вреда на бизнеса участниците в анкетата посочват прословутото Постановление на МС 70, променените регулации в София по отношение на брандирането на стъклени витрини и други непазарни действия. Това е довело до създаване на обстановка на непредвидимост на нормативната уредба и влошаване на диалога с институциите, от което губят всички – бизнесът, държавата и българските потребители.

Само две от компаниите – „Mr. Bricolage” и „Deichmann” са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за подкрепа от държавата и заявяват, че са предпочели да се справят сами с предизвикателствата на кризата.

Търговските вериги ще продължат да се развиват с адаптирани стратегии

Кризата доведе и до адаптиране на плановете за развитие на търговските вериги. За 2020 г. „Billa“ планира да отвори 6 нови магазина и да обнови 8 други. Също така, освен да предлага разнообразие от качествени продукти, компанията ще продължи и да разширява мрежата си от местни доставчици, в следствие на което планира и да обнови асортимента си от любими български предложения. „Kaufland“ ще продължи да следва стратегията си за развитие и отваряне на нови обекти и модернизиране на съществуващите, както и да увеличи асортимента на собствената си марка „Брей!“. В навечерието на своята 10-та годишнина в България „Lidl“ ще продължи с успешното и устойчиво бизнес развитие на компанията, като поставя абсолютен фокус своите клиенти и им осигурява прецизно планирани, бюджетно ориентирани продуктови предложения и търговски акции, иновации и нови магазини, с мисъл и грижа за техните семейства в периода след кризата.. „Фантастико“ продължи разширяването на мрежата си и по време на кризата отвори нов магазин и планира още един през следващата година. „Аванти“ замени продукти с по-ниска ротация с такива от първа необходимост като веригата планира да продължи развитието на този сегмент.

При нехранителните вериги се наблюдава съществена промяна на плановете за развитие. Например „Mr. Bricolage” ще реализира по-бавно планираните проекти с цел компенсиране на спадовете в търговските и финансови резултати като средната забава е между 6 и 12 месеца. Акцентът за „Хиполенд“ вече не е върху откриването на нови обекти, защото е икономически неефективно, а в подобряването на резултатите на съществуващите такива и на онлайн магазина като компанията планира голяма инвестиция в нова онлайн платформа, която да я направи по-конкурентна, включително и на външните пазари за детски и бебешки стоки. „Deichmann“ планира спиране на инвестициите и експанзията през тази година.

Във връзка с резултатите от анкетата, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „Като национално отговорни компании членовете на Сдружението за модерна търговия положиха огромни усилия да осигурят снабдяването с продукти на българите и безопасността на своите клиенти и служители дори и с цената на тежки загуби за бизнеса. Големите търговски вериги не уволниха нито един служител и подкрепиха десетки български производители в тежки за тях времена и така помогнаха за запазването на препитанието на хиляди семейства. Всичко това показва, че бизнесът в България е отговорен към обществото и няма нужда от непазарни регулации, противоречащи на добрите европейски практики.“

*В Сдружението за модерна търговия (СМТ) членуват 11 от водещите търговски вериги в България: „Аванти 777“, „Билла България”, „Ван Холдинг“ („Фантастико“), „Дайхман търговия с обувки“, „дм България“, “Доверие – Брико” („Мосю Бриколаж“), „Кауфланд България” , „Лидл България” , “Максима България” („Т Маркет“), „Промаркет“ и „Хиполенд“. Основните цели на СМТ са подобряване на условията за търговия и бизнес в страната и насърчаване на развитието на българските производители в духа на партньорски взаимоотношения.

За последните над две десетилетия членовете на СМТ са инвестирали в България повече от 3.5 млрд. лв., а ежегодно внасят в държавния бюджет над 600 млн. лв. под формата на данъци. Компаниите са сред най-големите работодатели у нас с повече от 23 хил. служители, които се осигуряват на пълните си заплати. Търговските вериги си партнират успешно със стотици български производители, в резултат на което над 67% от асортимента им в основните хранителни категории се състои от български продукти, а повече от 45 български компании успешно реализират продуктите си в чужбина.