С мощен ход САЩ поемат енергийното лидерство в Източното Средиземноморие

Анализ на Бранислава Бобанац, Кипър

Най-голямата сделка в петролната индустрия за тази година бе осъществена в Източното Средиземноморие. То успя да изпрати положителната новина, въпреки, че се тресе от ескалиращо напрежение заради провокациите на Турция, сблъсък на геополитически интереси и военни заплахи. Сделката стана факт и на фона на световната криза заради пандемията от коронавирус, спада на цените на горивата до исторически ниски нива и влошеното финансово състояние на международните енергийни компании.

Втората по големина петролна компания в САЩ с глобални операции - „Шеврон” /Chevron/, придобива друга американска компания – „Нобъл Енерджи” /Noble Energy/, бе обявено официално на 20 юли. С този ход тя отваря пътя си към значимо присъствие в Източното Средиземноморие и използване на потенциала на неговите газови находища.

Сделката несъмнено ще промени разположението на енергийните сили в региона, очакват енергийни експерти и политически анализатори. С увеличаването на своите компании, опериращи в него, САЩ се утвърждават като лидер в проучванията и експлоатацията на природните ресурси в Източното Средиземноморие. Египет, Кипър и Израел получават надежден съюзник в изпълнението на своите газови проекти, а Турция се изправя пред още по-мощен регионален съперник.

Засилването на американското енергийно присъствие е и част от голямата геополитическа сцена на Източното Средиземноморие. Зоната е стратегически важна за Вашингтон и той е ангажиран с развитието и стабилността й, заявяват неведнъж негови висши служители.

Една от целите на интерес и натиск на САЩ е да разширят ролята си в Източното Средиземноморие в областта на енергетиката и сигурността. Те заедно с ЕС разглеждат региона и тръгващите от него енергийни маршрути като възможност за диверсификация на газовите доставки за Европа и намаляване на енергийната й зависимост от Русия.

13 млрд. долара за природен газ

Гигантът „Шеврон” закупува „Нобъл Енерджи” за 5 млрд. долара, или 10.38 долара на акция, дава параметрите официалното съобщение. Цената представлява около 40% от стойността на компанията в началото на годината. 

Общият размер на сделката обаче нараства на повече от 13 млрд. долара, тъй като купувачът поема и дълга на „Нобъл”, който е достигнал съотношение от 164% към капитала й. Натрупаните задължения не само представляват риск, но и ограничават способността на компанията да взема заеми и да инвестира в нови проекти, коментират завареното състояние енергийни експерти.

В средата на април акциите на „Нобъл Енерджи” се сринаха, след като тя намали дивидента си с 83%. Освен това заради коронакризата бе принудена да обяви, че допълнително съкращава планираните за 2020 г. капиталови разходи с приблизително 900 млн. долара, а оперативните и общите административни разходи орязва с 225 млн. долара.

В тази ситуация придобиването на базираната в Тексас компания осигурява на „Шеврон” „нискотарифни, доказани резерви и атрактивни неразвити ресурси, офшорни активи с нисък капитал, които ще подобрят портфейла и ще засилят позициите на „Шеврон” в Източното Средиземноморие”, се казва в съвместното съобщение за извършената сделка. „Силният ни баланс и финансова дисциплина ни дават гъвкавост да бъдем купувач на качествени активи през тези предизвикателни времена. Това е рентабилна възможност за „Шеврон” да придобие допълнителни доказани резерви и ресурси. Позицията на „Нобъл Енерджи” в Източното Средиземноморие се очаква да генерира силна възвръщаемост и паричен поток с ниски капиталови изисквания”, са още от официалните аргументи за придобиването.

Въпреки изгодната сделка, „Шеврон” се изправя пред сериозни предизвикателства за разработването и търговската експлоатация на големите газови ресурси в района. 

Корпорацията се справя по-добре от повечето други в сектора, но е много дисциплинирана по отношение на инвестициите, поддържайки нискорисков профил. Ключово условие в стратегията й е да поддържа растежа на дивидентите и печалбата на своите акционери, в резултат на това компанията инвестира в проекти с висока възвръщаемост, обяснява д-р Чарлз Елинас, водещ кипърски и международен енергиен консултант, старши сътрудник в Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет.

Газовите находища в Източното Средизеноморие са дълбоководни и скъпи за разработване и производство, подчертава той. Освен това те са разделени между различни собственици и национални юрисдикции, което затруднява постигането на икономия от мащаба. Местните пазари за газ на страните в региона, освен Египет, са малки и вече наситени. „В сегашната ситуация на международните пазари - със свръхпредлагане на природен газ и ниски цени, може да отнеме време, преди „Шеврон” да реши какво да прави с новите си активи в Източното Средиземноморие”, смята д-р Чарлз Елинас.

Във вълните на конкуренцията

Американската корпорация не е новак в региона, но със сключената сделка получава още значими активи и се впуска още по-активно в голямото състезание с международни компании, вече заели позиции в Източното Средиземноморие – „Шел”, италианската „Ени”, френската „Тотал”.

В края на миналата и в началото на тази година „Шеврон” спечели правата за газови проучвания в четири блока в изключителната икономическа зона на Египет в Източното Средиземно море и в Червено море. Само дни след сделката с „Нобъл Енерджи” египетският министър на петрола Тарек Ел-Мола обяви, че с международни петролни гиганти, сред които и „Шеврон”, са подписани 12 нови споразумения за проучване на газ на обща стойност 1 млрд. долара.

С придобиването на „Нобъл Енерджи” в американското портфолио влизат три важни източносредиземноморски газови находища.

Две от тях са на Израел – най-голямото в неговата офшорна зона „Левиатан” с обем от 22 трлн. куб. фута газ и по-малкото „Тамар” със залежи малко над 7 трлн. куб. фута. Те бяха открити именно от „Нобъл Енерджи” заедно с израелските й партньори. Платформата „Тамар” осигурява вече близо 70% от производството на електроенергия в страната, а полето „Левиатан” подаде първия газ в националната енергийна система в края на декември 2019 г.

Оставяйки настрана влиянието на Covid-19 за намаляване на добива на газ в Израел през 2020 г., и двете находища са изключително печеливши, с гарантиран дългосрочен пазар в Израел, без да са необходими големи капиталови инвестиции, посочват анализатори.

Сред активите, участващи в сделката на „Шеврон”, е и първото кипърско газово поле „Афродита”. Концесията за него е съвместна собственост на „Нобъл Енерджи” /35%/, „Шел” /35%/ и израелската „Делек” /30%/. Открито от „Нобъл Енерджи” през декември 2011 г., то е единственото досега в кипърската офшорна зона с доказана след потвърдителен сондаж търговска жизнеспособност – депозитът се оценява на 4.5 трлн. куб. фута газ /около 130 млрд. куб. метра/.

Решение за кипърската „Афродита”

Първото находище край острова, откъдето и започна кипърската газова еуфория на големите надежди, има ключово значение за изпълнението на енергийната програма на страната в условията на предизвикателства и провокации от Турция. Работата по него обаче се забавя от редица сериозни трудности, засилени от коронакризата тази година.

Придобиването от „Шеврон” на „Нобъл Енерджи” в известен смисъл преодолява финансовите проблеми, пред които е изправена експлоатацията на „Афродита”, коментира д-р Чарлз Елинас. Според него комбинацията от тежкото финансово състояние на „Нобъл” и високата задлъжнялост на „Делек” от 2.5 млрд. долара е сериозно предизвикателство за бъдещето на находището. Това поставя под въпрос способността на двете компании да инвестират и да продължат с договорения план за неговото развитие.

С влизането си „Шеврон”, ако реши да продължи с експлоатацията на находището, ще има финансовата възможност да го направи, убеден е д-р Елинас.

Поне на този етап такива очаквания има.

„Компанията „Шеврон” потвърждава интереса си към района на Източното Средиземноморие и намерението си да продължи сътрудничеството си с правителството, като увери, че няма промяна в стратегическия му план да използва различните лицензи, които ще има в региона”, заяви енергийният министър на Кипър Наташа Пилиду. В дните веднага след официалното обявяване на сделката тя проведе телеконферентни разговори с ръководствата на двете компании.

„Нобъл” също даде уверения, че ще продължи да изпълнява задълженията си към правителството през целия период в хода на процедурите и гарантира, че ще има плавен преход, уточни още министър Пилиду.

Поне 4 – 6 месеца ще продължи процесът по придобиването на „Нобъл” от „Шеврон”, докато се получат необходимите разрешения от компетентните органи в САЩ и одобрението на акционерите на „Нобъл Енерджи”, посочи още кипърският енергиен министър.

Придобиването на дяловете в „Афродита” изисква и одобрението на правителството на Кипър.

Новата сделка идва и в тежка ситуация за „Нобъл” заради коронавируса. С изявление в средата на юни основният концесионер на „Афродита” уведоми правителството в Никозия, че глобалната коронавирусна криза и предизвиканият от нея икономически спад са го накарали да „пренастрои” работния си график в Кипър, като в същото време потвърждава, че спазва ангажимените си по проекта. „Ние ще продължим да работим с правителството и нашите партньори, като оформяме плана за развитие на находището „Афродита“ според глобалното търсене на природен газ и преобладаващите пазарни условия“, посочва компанията в официалното си съобщение.

През ноември 2019 г. консорциумът „Нобъл Енерджи-Шел-Делек” получи първия издаден от правителството на Кипър лиценз за търговска експлоатация на газово находище, което отваря пътя за комерсиализацията и икономическото развитие на „Афродита”. Споразумението, което е за срок от 25 години, предвижда, че първият кипърски газ от находището трябва да тръгне през 2025 г. Той ще бъде насочен към египетския терминал за втечнен газ Идку по близо 100-километров подводен тръбопровод, междудържавното споразумение за чието изграждане бе подписано през септември 2018 г. Очакваните приходи за кипърската държава от експлоатацията на „Афродита” се оценяват на 9.3 млрд. долара за период от 18 години.

Според предвидения график за работата по находището, до ноември 2021 г. в него трябва да се извърши потвърдителен сондаж, за да се оценят и уточнят залежите му. По време на консултациите с новия собственик правителството в Никозия трябва не само да улесни, но и да предостави на „Шеврон” по-голяма гъвкавост да формулира своите планове, независимо от графика, съгласуван с „Нобъл”, съветва д-р Чарлз Елинас.

Американското присъствие

Преди „Шеврон” най-силното американско присъствие в Източното Средиземноморие се защитаваше от енергийния гигант „ЕксънМобил” /ExxonMobil/. Той в консорциум заедно с „Катар Петролиум” /Qatar Petroleum/ откри през февруари 2019 г. най-големия досега газов резервоар в кипърски води – „Глафкос”.

Запасите на находището се изчисляват между 5 и 8 трлн. куб. фута газ /142 - 227 млрд. куб. метра/, на прогнозна брутна стойност 30 - 40 млрд. долара, от които Кипър може да получава годишно приходи от около 200 млн. долара.

„ЕксънМобил” също държи лицензи в Египет, а в консорциум заедно с френската „Тотал” /Total/ и гръцката „Хеленик Петролиум” /Hellenic Petroleum/ е концесионер на офшорни блокове край остров Крит.

През втората половина на тази година американската компания трябваше да извърши два сондажа в блок 10 в кипърската изключителна икономическа зона, където се намира „Глафкос”. Потвърдителното пробиване бе от голямо значение, тъй като от неговите резултати зависеше преминаването на находището към етап на разработване и комерсиализация.

В средата на април обаче, заради коронавирусната пандемия и влошената ситуация на международните пазари с ниските цени на горивата, американският петролен гигант също информира правителството в Никозия, че отлага планираните си дейности най-малко с една година – до септември 2021 г. Втората операция за оценка в блок 10 бе преместена за началото на 2022 г.

Сондажи за геополитика

Влизането на „Шеврон” в американската източносредиземноморска група, досега представяна от „Нобъл Енерджи” и „ЕксънМобил”, се очаква да даде и част от отговорите на същностните въпроси за новата енергийна и политическа архитектура в конфликтния регион, неговата и европейската сигурност, присъствието и ролята в него на сили като САЩ и Русия.

Вашингтон се фокусира върху Източното Средиземноморие като зона с повишено стратегическо значение и стратегическа конкуренция, посочват в редица изявления висши представители на управлението.

„Енергийните ресурси са катализатор за сътрудничество и САЩ остават ангажирани на най-високо ниво в този нов енергиен коридор, който се развива в целия регион”, посочи помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън по време на посещението си в Никозия през февруари тази година, където пристигна за среща на израелски, гръцки и кипърски технически експерти в областта на енергетиката. Той приветства участието на американските компании в регионалното сътрудничество в Източното Средиземноморие, включително тяхната роля в разработването на нови енергийни пътища.

„Ние сме ангажирани със стабилността и сигурността в Източното Средиземноморие. Новата средиземноморска стратегия на САЩ изисква засилване на отношенията с ключови партньори, включително Република Кипър, за насърчаване на стабилността и просперитета”, заяви и помощникът на американския държавен секретар Матьо Палмър в началото на юли.

Заради своите икономически и стратегически интереси, както и заради работата на своите компании, САЩ подкрепят изцяло правата на Република Кипър да проучва и разработва въглеводороди в нейната изключителна икономическа зона. Държавният департамент неведнъж подчертава суверенните права на Кипър, като изтъква, че ползите от откритите природни ресурси трябва да бъдат споделени справедливо с кипърските турци в контекста на цялостно уреждане на Кипърския въпрос.

Остра реакция от Вашингтон бе предизвикана и от най-новата провокация на Турция срещу Кипър. От 28 юли до 18 август изследователският й кораб „Барбарос Хайредин паша” ще извършва сеизмични проучвания като подготовка за бъдещи газови сондажи в югоизточния край на изключителната икономическа зона на Кипър. Определеният участък обхваща части от три кипърски блока, за които Турция твърди, че принадлежат на непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република.

В изявление Държавният департамент на САЩ отново призова Турция незабавно да прекрати дейността си в изключителната икономическа зона на Република Кипър. „Съединените щати остават дълбоко загрижени от заявените планове на Турция за проучване на природните ресурси във водите на Кипър. Тези действия са провокативни и предизвикателни стъпки, които увеличават напрежението в региона. Призоваваме турските власти да спрат тези операции”, заяви официално Вашингтон.

Приоритетът на „Шеврон” сега, след договарянето на сделката по придобиването на „Нобъл”, е да интегрира компанията в своите операции и по-специално в своите шистови активи. Затова Източното Средиземноморие може да се наложи да бъде търпеливо, смятат анализатори.