Теодора Георгиева, ICGB: Интерконекторът с Гърция ще осигури алтернативни маршрути на доставка на природен газ при конкуренти цени и условия

Теодора Георгиева притежава повече от 20 години опит като стратегически мениджър и ръководител на значими проекти в различни икономически сектори. В момента г-жа Георгиева е Изпълнителен директор на „Ай Си Джи Би“ АД (Проектът IGB), както и член на Съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на междусистемната газова връзка между Гърция и България. От 2012 г. до 2014 г. Теодора Георгиева е била Управляващ директор на Набуко България, а преди това 13 години е работила в OMV България, като осем от тях е ръководила компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по „Финанси“.

Г-жо Георгиева, на какъв етап са в момента строителните дейности по газовата връзка Гърция – България?

- Работата по изграждането на интерконектора между България и Гърция напредва въпреки непредвидената ситуация, в която попаднахме тази година. Проектът предвижда изграждането на газоповод между двете държави, който ще даде възможност за доставки на газ от нови източници, гарантирайки диверсификация на доставките. За нас това е от особено значение, защото ще ни позволи да получаваме газ от нови за България източници като например Азербайджан и САЩ. Възможността за свързване на интерконектора с други мащабни енергийни проекти като Трансадриатическия газопровод и ТАНАП ще позиционира страната ни по изцяло нов начин на газовата карта на региона, което е и една от основните мотивации по проекта да се работи така упорито.

За момента работата по изграждането на газопровода напредва по график с основните дейности като производство и доставка на тръби, разчистване и подготовка на трасето на газопровода. Всички дейности по реализацията на проекта се извършват паралелно както на територията на Гърция, така и на територията на България.

Производството на линейните тръби за целите на газопровода е възложено на гръцката компания Corinth Pipeworks, като необходимите количества са разпределени в пет основни лота. Производството на първите три лота е изцяло завършено – тоест 120 км тръби вече са готови, от които над 105 км са доставени в Гърция и България. Съхраняваме тръбите в четири складови бази на територията на двете държави – близо до градовете Комотини, Хасково, Димитровград и Момчилград. В момента се подготвя производството на четвъртия и петия лот. Използваме 12 м и 18 м тръби за строителството на интерконектора, като всяка от тях минава сериозни проверки по качеството преди да бъде приета.

Над 100 км от сервитута вече са разчистени и подготвени за последващи дейности.

Екипите на обекта работят активно по разчистване и подготовка на трасето, което е с обща дължина 182 км. За момента имаме над 100 км разчистен и готов за строителни дейности сервитут. По него вече се полагат линейните тръби, които са приготвени за последващия заваръчен процес. За целите на проекта изпълняваме както ръчни, така и автоматични заварки. Процесът по заваряване напредва активно, като очакваме в идните месеци да има значително ускорение, което ще позволи да отчитаме още по-голям брой изпълнени заваръчни шевове на ден. Предстои да започнем работа и по специалните пресичания с хоризонтално насочено сондиране (т.нар. HDD) - под коритото на река Марица и под язовир Студен кладенец. Прогнозираме, че това ще бъде голямо предизвикателство поради сложността на процедурата и поради голямата дължина на сондажите.  

За целите на проекта IGB се изпълняват ръчни и автоматични заварки.

Успоредно със строителните дейности тече и подготовката на интерконектора за търговска експлоатация, договарят се редица споразумения (в т.ч. споразумения за междусистемна свързаност) и условия за оперативно и търговско управление и координация със съседните оператори на преносни мрежи в България и Гърция – „Булгартрансгаз“, ДЕСФА и Трансадриатическия газопровод (TAP).

По какъв начин този проект може устойчиво да подпомогне не само българската икономика, но и тази на страните от региона? Ще успее ли проектът да подкрепи възстановяването на икономиката ни?

- Проектът ще подкрепи българската икономика на централно и регионално ниво и ще окаже дългосрочен положителен ефект върху устойчивото икономическо развитие на страната. В такъв напрегнат за икономиката момент проекти като IGB – с вече осигурено финансиране, са глътка свеж въздух за всички компании, които директно и индиректно са свързани с реализацията му. Важно е да отбележа, че освен гръцките компании, които са свързани със строителство и производството на тръбите, още много български и европейски фирми са ангажирани с реализацията на различни дейности по проекта – това са компании от Италия, Холандия, Белгия и други. Тези компании ще имат шанс за допълнителен бизнес в тези трудни времена, като заплащането за техния труд вече е обезпечено.

Не трябва да забравяме и дългосрочните ползи от проекта за българската икономика, бизнеса и потребителите на природен газ. С успешната реализация на проекта IGB и пускането му в търговска експлоатация, компанията ще има нужда от висококвалифициран персонал, което ще даде шанс за развитие на много специалисти в енергийната сфера.

За българския бизнес реализацията на проекта означава сигурни доставки на природен газ от разнообразни източници и алтернативни маршрути на доставка, както и достъп до втечнен природен газ (от САЩ, Алжир, Израел, Нигерия и други) при конкуренти цени и условия. Това следва да повиши тяхната конкурентоспособност, особено в случаите, при които природният газ е съществен компонент при формирането на крайната цена на продуктите.

От друга страна, не трябва да забравяме и за преките ползи за потребителите на природен газ в страната, които ще могат да го използват на по-добра цена и при по-добри условия. Екипът ни искрено вярва, че този проект е от стратегическа важност за България и региона, заради което и получаваме сериозна подкрепа за осъществяване на газопровода.

Ще бъде ли готов проектът за търговска експлоатация до средата на следващата година?

- Срокът за изграждане на проекта IGB е 18 месеца след началото на строителните дейности, което по договор се очаква за април 2021 г., като датата на търговска експлоатация ще бъде не по късно от 1 юли 2021 г. Това е предвидено и в Решението за освобождаване от задължение за регулиран достъп на трети страни, издадено съвместно от Националните енергийни регулатори на България и Гърция. За момента нямаме основания да прогнозираме сериозни отклонения от предвидения срок за пускане в експлоатация. Амбицията на екипа и на изпълнителите е проектът да бъде завършен в срок, като се търсят начини за оптимизация на работата, което да компенсира забавянето, настъпило поради ограниченията във връзка с мерките срещу разпространението на COVID-19.

120 км тръби за интерконектора са произведени и доставени на територията на Гърция и България.

Как се отрази ситуацията с Covid-19 на развитието на проекта? Напоследък все повече зачестяват прогнозите за втора вълна от разпространението на коронавируса, какви мерки предприемате, за да избегнете евентуално забавяне?

- Пандемията наистина беше неочаквано обстоятелство, което промени модела на работа в цял свят и неизбежно донесе със себе си доста негативни последици - както в ежедневието на хората, така и в ритъма на бизнеса. Големите инфраструктурни проекти като IGB също усетиха в негативен аспект последиците от разпространението на коронавируса, тъй като проекти от този тип ангажират труда на много хора и то от различни държави, което вече се случва доста по-трудно от преди.

Добрата новина за нас е, че беше намерен начин работата по интерконектора между България и Гърция да не спира въпреки ситуацията. Още с обявяването на извънредно положение в страната ICGB обсъди ситуацията заедно с основните изпълнители на дейностите по строителството и заедно въведохме незабавни мерки, с които да обезпечим сигурността на всички екипи, които работят по реализацията на IGB. Част от тези мерки остават валидни и до днес – например спазването на дистанция по време на работа, носене на предпазни средства и спазване на безупречна лична хигиена. За нас беше важно да намерим начин работата да продължи, макар и с променен ритъм, но по начин, който да не компрометира  здравето и живота на хората. Допълнителните мерки, които въведохме, са в синхрон с препоръките на СЗО, МЗ и НОЩ, като продължаваме да следим развитието на ситуацията регулярно, за да имаме възможност да предприемем необходимите стъпки при настъпване на каквато и да е промяна в обстановката.

Като много други бизнеси, ние също трябваше да направим реорганизация на работата, което неизбежно имаше ефект върху част от сроковете. Голяма част от екипите, които работят на терен, идват от Гърция, така че трябваше да изчакаме задължителната 14-дневна карантина да изтече за всеки работник, преди той да може да поеме задълженията си. Беше направена необходимата организация всеки да бъде подлаган на тест за коронавирус, като за момента нямаме нито един отчетен положителен случай. Благодарна съм на всички колеги и служители за това, че в тази трудна обстановка продължават да работят неуморно и съвестно – тяхната лична отговорност към спазване на мерките е основната причина да можем да имаме такъв резултат.

В контакт сме с всички ключови изпълнители по проекта с цел да намерим възможности за оптимизация на дейностите така, че евентуални нови забавяния заради влошаване на епидемиологичната обстановка да бъдат неутрализирани. Проектът за интерконектор, който да свързва газопреносните мрежи на Гърция и България, е от изключително значение извън националните граници на двете държави, тъй като ще допринесе чувствително за диверсификацията на източниците и ще подобри сигурността на доставките на газ. Именно заради стратегическата му роля, която е призната нееднократно както от националните правителства, така и от европейските институции, повече от всякога сме мотивирани да направим всичко възможно работният процес да бъде съхранен в тази трудна обстановка.

Цената на LNG горивото в момента е на относително ниски нива. Възможно ли е това да е пречка пред реализацията на терминала за втечнен газ край Александруполис?

- В момента се забелязва значителен спад в цената на природния газ в световен мащаб, в това число и на втечнения природен газ. Цените на Henry Hub в САЩ бележат най-ниското си ниво за последните 25 години, същите изключително ниски ценови нива са валидни и за европейските хъбове, особено TTF в Холандия.

От друга страна, не смятам, че тези ценови нива са пречка за реализацията на терминали за втечнен природен газ и в частност за този край Александруполис. Конкурентите цени на втечнения природен газ го правят доста атрактивен източник и съответно необходимостта на инфраструктура за неговите доставки няма да намалява. Допълнително, след преодоляване на негативните ефекти от пандемията, се очаква световната икономика да започне своето възстановяване и съответно да се повиши търсенето на природен газ.

Как виждате вие като експерт развитието на газовата инфраструктура у нас и в региона през следващите години?

- В последните години с помощта на европейско финансиране бяха реализирани доста инфраструктурни проекти, свързани с природния газ. Предстои и осъществяването на още ключови проекти като интерконектора Гърция – България, EastMed и други, които значително ще повишат свързаността на газопреносните системи в Европа. Това означава повече сигурност на доставките и достъп до различни източници на природен газ, както и по-конкурентни цени на суровината. Смятам, че Европа - в това число и България, научи своя урок от газовата криза през 2009 г. и бяха взети адекватни мерки същата ситуация да не бъде допускана повторно. Именно в тази ситуация още по-силно се усеща ролята на проект като IGB за България и региона, тъй като той променя облика на газовия пазар като проект, който цели диверсификация на източниците на газ, енергийна независимост и сигурност за страната, за регионa и за Европа.

С нарастването на доставките на втечнения природен газ трябва да се инвестира и в съоръжения за съхранението му, както в близост до терминалите, така и в стандартните газохранилища. Пред операторите на газопреносни системи и газохранилища стои предизвикателството да предоставят все по-гъвкави капацитетни продукти за пренос и съхранение, както и по-добра оперативна съвместимост на преносните системи.

Ние също ще трябва да се справим с някои трудности по пътя ни към „нисковъглеродна“ икономка. Дигитализацията при предлагането на все по-гъвкави и иновативни продукти, както и при оперативното управление на газовата инфраструктура, също е важен елемент от успешното развитие и достигане на заложените цели в Европа. На база на тези прогнози и наблюдения считам, че предстоят доста интересни и предизвикателни години в енергийната сферата в световен мащаб.

Интервюто взеха Маринела Арабаджиева и Георги Велев