Минимална заплата 800 лева и средна 1700 лева иска КНСБ през следващите 18 месеца

Това е едно от основните искания на синдиката в оценката му за обществено-политическата ситуация в страната

Икономика / България
3E news
396
article picture alt description

През следващите 18 месеца Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната 1700 лв. – напълно постижими цели. Това е едно от основните искания на синдиката в оценката му за обществено-политическата ситуация в страната, публикувана та сайта на органиазацията.

Като аргумент за искането си за увеличаване на трудовите възнагрлаждения, от КНСБ посочват, че независимо от двуцифрените ръстове на работните заплати, които са постигнати през последните години, фактите и числата говорят, че доходите в България остават най-ниски в ЕС. Гневът на хората, че очакванията за ръст и достигане на средноевропейските нива не се оправдават, е разбираем и справедлив. Те искат достоен живот и сигурно бъдеще в своята родина, а не в чужбина, подчертават от КНСБ.

Като представляваща интересите и нагласите на 300 000 синдикални членове, Конфедерацията винаги е заставала и ще застава зад всеки стремеж и борба за достоен труд, по-високи доходи и работни заплати. Подкрепяме всеки, който протестира за това. Подкрепяме справедливото социално недоволство, всички усилия за по-добър живот и европейско развитие на страната, се казва още в позицията на КНСБ по обществено-политическо напрежение, съпроводено с граждански протести в София и в някои от останалите градове на страната.

Свободата на словото, правото на сдружаване и на протести са в основата на демокрацията. Ето защо от КНСБ настояват за мирно протичане на протестите и недопускане на каквито е да форми на насилие. Синдикатът апелира всички опити за провокация и нагнетяване на напрежение да бъдат пресичани в зародиш и да се спазват най-добрите демократични практики.

В основата на гражданското недоволство КНСБ открива наслагвани с години проблеми, които през последните месеци се изостриха допълнително заради кризата, породена от пандемията с COVID-19. След тях се откроява

несправедливата приватизация в годините на прехода

която „даде огромни предимства на отбран елит и обрече на мизерия мнозинството от българския народ. Протичащите сега процеси на преразпределяне на собствеността са белязани от корупция и задкулисни сделки, които пораждат взривоопасно обществено недоволство от наглото поведение и чувството за недосегаемост.“

Неравенствата в доходите се задълбочават

като намаляващ брой лица концентрират все повече от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23,2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни. Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми.

На този фон

данъчната ни система продължава да е изключително несправедлива

Плоският данък задълбочи неравенствата и от „стимул” се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Това допълнително натоварва и без това бедния български гражданин. Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства.

КНСБ застава зад своите дългогодишни искания за промени в Конституцията

които да прогласят основни социално-икономическите права на гражданите, като определяме за най-важни от тях: конституционно гарантирано право на колективно трудово договаряне; конституционна забрана на детския труд; правото на трудещите се граждани на закрила срещу безработица; както и право на гражданите на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд.

КНСБ настоява час по-скоро да започне изпълнението на подписаното на 17 юни Национално тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, гарантирането на надеждни доставки на ток за всеки гражданин и фирма; предизвикателствата пред енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство; доходите и работни заплати в бюджетните сфери и частния сектор; мерки, свързани с демографската криза, социалната защита, пазара на труда и бизнес средата. Забавянето на тези решения носи огромни рискове и непредвидими последици, предупреждава КНСБ.

„Независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство – сега и в следващите години“, пише в заключение на позицията на синдиката по повод обществено-политическата ситуация в страната.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща