Кипър започна изграждането на първия си газов терминал, влиза в „нова енергийна епоха”

Бранислава Бобанац

„Наистина исторически момент, тъй като изпълнението на грандиозен проект от стратегическо и национално значение вече официално е факт. Това е едно от най-важните събития в съвременната история на Кипър”, заяви с гордост президентът на Кипър Никос Анастасиадис, полагайки в четвъртък вечерта /9 юли/ първия камък в основите на първия кипърски терминал за внос на втечнен газ.

Мащабният проект „поставя Кипър на път към нова енергийна епоха, отваряйки силни перспективи за икономическия растеж и просперитета на нашата страна и народ”, подчерта президентът на официалната церемония за неговия старт.

Полагането на основния камък се превърна в забележително събитие за Кипър и защото с него „най-сетне приключват многогодишните усилия за осигуряване на пренос на природен газ”, отбеляза още Анастасиадис. С мистрия в ръката той най-сетне можа да отчете изпълнение на

решение на правителството от... януари 2003 г.

Започването на строителството на първия в страната терминал за внос на втечнен природен газ за производство на електроенергия е първата голяма реална промяна на енергийната карта на Кипър. Досега тя бе „застинала” в очакване на откриване и експлоатация на нови газови находища в изключителната му икономическа зона.

Постигнатият напредък е и още една стъпка в утвърждаването на малката страна като важен енергиен фактор в Източното Средиземноморие.

Успехът на проекта идва на фона на засиленото енергийно напрежение в региона, предизвиквано най-вече от продължаващите газови сондажи на Турция. В дипломатическа совалка на най-високо европейско ниво заместник-председателят на Европейската комисия и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Жозеп Борел премина по оста Атина-Никозия-Анкара в последните две седмици в опит да намери възможности за диалог и намаляване на предизвикателствата в Източното Средиземноморие.

Незаконните газови проучвания на Турция в офшорната зона на Кипър и заплахите й към Гърция са част от проблемите в отношенията ЕС-Турция, които ще бъдат обсъдени от Съвета на външните министри на ЕС в понеделник /13 юли/ и предстоящия Европейски съвет.

Първият кипърски терминал за внос на втечнен газ за производство на електроенергия е най-големият - и единствен в момента, енергиен проект, който се осъществява на острова. Той е част от

новото енергийно планиране на Кипър.

Терминалът стана възможен след като правителството на Никос Анастасиадис промени модела за вноса на природен газ в страната, като отдели предлагането му на вътрешния пазар от потенциалните газови депозити в изключителната икономическа зона - перспектива, която през последните години действа като спирачка за реализацията на проекта.

Основният приоритет в започващия нов етап на енергийната стратегия на Кипър е осигуряването на енергийни доставки, диверсифицирането на енергийния микс и в същото време насърчаването на конкуренцията на пазара на електроенергия, постигането на екологични цели и засилването на конкурентоспособността на икономиката, обобщи президентът Анастасиадис.

Осъществяванетои на тези цели в голяма степен зависи от бъдещия мащабен енергиен център, чийто старт бе даден в четвъртък. На площ от около 70 000 кв. метра на южния бряг на острова, в залива Василикос, ще бъдат изградени мащабни съоръжения. Те включват плаващ блок за съхранение и регазификация на втечнен природен газ /FSRU/ с капацитет от 125 000 куб. метра, пристанище за акостиране на плаващия агрегат, транспортни тръбопроводи, междинни складове и друга инфраструктура, свързваща брега и офшорната зона.  

Търгът за изграждането на важната газова инфраструктура, обявен от Кипърската държавна компания за природен газ /The Natural Gas Public Company of Cyprus, DEFA/, бе спечелен от международен консорциум, ръководен от китайска компания. Проектът се изпълнява от China Petroleum Pipeline Engineering Co LTD, Hudong-Zhonghua Shipbuilding Co. Ltd, Metron SA и Wilhelmsen Ship Management Ltd.

На 3 юни Кипърската компания за инфраструктура за природен газ /Τhe Natural Gas Infrastructure Company of Cyprus, ETYFA/, обяви, че е дала на консорциума мандат да започне строителните дейности. Площадката вече е подготвена и работата стартира в следващите дни, веднага след официалната церемония.

Според договора съоръженията трябва да са готови до 2 години, така че Кипър очаква първия си внесен природен газ през лятото на 2022 г.

Газовият терминал във Василикос е признат за

„европейски проект от общ интерес”,

което му дава възможност да получи финансовата подкрепа на ЕС. Общата стойност на проекта се оценява на 289 млн. евро и средствата вече са осигурени основно от европейски финансови източници. Безвъзмездна помощ от 101 млн. евро се предоставя от Европейската комисия чрез Механизма за свързаност на Европа. Заем за финансирането на строителството в размер на 150 млн. евро бе одобрен от Европейската инвестиционна банка на 11 юни. До 80 млн. евро ще дойдат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Сумата за експлоатацията и поддръжката на терминала в договорения 10-годишен срок възлиза на 10.5 млн евро годишно. 

Всичките пет блока за производство на електроенергия на Кипърската енергийна компания / Electricity Authority of Cyprus, EAC/ ще бъдат готови да приемат и използват природния газ като гориво за производство на електроенергия, заменяйки сегашния мазут, през лятото на 2022 г., а шестият блок ще започне да функционира през 2023 г. В следващата фаза терминалът ще снабдява с природен газ и трите лицензирани частни конвенционални електроцентрали, съобщиха от DEFA.

Бъдещият терминал за внос на втечнен природен газ се смята за „исторически” и заради огромните ползи за икономиката и потребителите, които се очакват той да донесе. Използването на природен газ в електроцентралите в Кипър ще съкрати значително разходите за производство, а

цената на електроенергията ще бъде намалена с 15-25%,

съобщи президентът на DEFA д-р Симеон Касианидис, представяйки проекта пред журналисти ден преди официалната церемония.

Намалението включва и икономии от разходите за закупуване на права за емисии на парникови газове, които само през 2020 г. се изчисляват на около 85 млн. евро.

Една от най-важните причините, поради които вносът и използването на природен газ в Кипър от години се смятат за крайно необходими, е очакваният им принос за отварянето на пътя за либерализация на енергийния пазар. Без природен газ пазарът не може да бъде отворен, подчерта президентът на DEFA д-р Касиянидис. Само с използването на природен газ е възможно конвенционална единица да се конкурира с претенциите на държавната EAC, е експертната оценка.

Очаква се преминаването на електроцентралите в Кипър към природен газ да насърчи конкуренцията на пазара на електроенергия чрез участието на независими производители. Според стратегическите планове DEFA ще бъде отговорна за доставката на газ и на частни производители на електроенергия на същата цена, на която ще го продава на EAC. Така ще се гарантира, че държавната компания и частниците ще имат еднакви разходи за гориво и ще се конкурират въз основа на други параметри, като ефективност на съоръженията, експлоатационни разходи, дългосрочни договори с големи потребители и други.

Освен това този преход ще помогне на частните електроцентрали от възобновяеми източници да осигурят надеждността на производството си и да се разшири навлизането им на пазара на електроенергия при отварянето му за конкуренция.

Изключително важно значение за енергийната програма на средиземноморската страна има и фактът, че новата газова инфраструктура във Василикос е предвидена да се изгради така, че да може да се използва в бъдеще, ако и когато Кипър произвежда от своите находища природен газ за износ. 

Терминал за втечняване на природен газ на острова е стратегическата цел на страната, която бе обявена още в началото на разработването на газовите й находища в офшорната й зона и досега не е слязла от енергийния дневен ред. И двата варианта –

терминал и газопровод

/известният Източносредиземноморски газопровод EastMed/, все още са на масата на експертни и политически дискусии, в очакване откриваните кипърски находища да докажат тяхната рентабилност.

„Както в търговски, така и в геополитически план терминал за втечняване на природен газ в Кипър предлага най-добрите решения, но дали това е възможно, е друг въпрос. За Република Кипър всички варианти съзряват едновременно, в момента продължава извършването на проучвания на EastMed, които се подкрепят от ЕС, докато не дойде време републиката да реши какво да избере”, коментира енергийният министър на Кипър Георгиос Лакотрипис на пресконференция в понеделник /6 юли/. Тя бе последна за него на този му пост. След 7.5 години /2013-2020 г./ в двете правителства на Никос Анастасиадис той обяви желанието си да се оттегли, след като е завършил в голяма степен основния цикъл по лицензиране на блоковете в изключителната икономическа зона и първия кръг сондажи на всички лицензирани компании. Церемонията за полагането на първия камък на новия терминал бе последната му изява като министър. В петък /20 юли/ той предава поста на новия министър на енергетиката, търговията и индустрията на Кипър Наташа Пилиду, досегашен заместник-министър на корабоплаването.

Започването на строителството на новия терминал е и единствената активна дейност в газовата област в момента, след като заради коронавирусната пандемия всички работещи в кипърската офшорна зона международни енергийни компании отложиха планираните си за тази година сондажи за следващата, 2021 г.

Енергийните гиганти, които работят по договор с Никозия – френската „Тотал”, италианската „Ени” и американската „ЕксънМобил”, са уведомили писмено правителството за намерението си да възобновят проучванията си възможно най-скоро, през март-април 2021 г., ако пандемията и условията на пазара позволяват това, потвърди Лакотрипис. Представените нови планове са за

още 5 - 8 проучвателни и потвърдителни кладенци през 2021 г.

Кипър изпълнява договорните си задължения с компаниите, които са разработени в дългосрочен план, и разглежда разширяване на техните разрешителни за газови сондажи, тъй като държи на тяхното присъствие. 

„Отложената изследователска програма е много важна за Кипър. Тя е много обширна и ще даде по-пълна картина за въглеводородните ресурси на изключителната ни икономическа зона. Това ще ни позволи да имаме пред себе си решенията за вариантите за експлоатация на находищата”, посочи още напускащият поста си енергиен министър. 

Според Лакотрипис отговорът е „категорично не” на възможността Кипър да спре работата на международните енергийни компании в изключителната икономическа зона на страната заради заплахите и предизвикателствата на Турция, за да се намали ескалиращото напрежение, както и с оглед на евентуално възобновяване на преговорите за решаване на Кипърския въпрос. 

Обявяването от страна на Кипър на такъв

мораториум ще бъде сигнал за края на всяка енергийна перспектива

пред страната завинаги, предупреди Лакотрипис на пресконференцията.

Налагането на „газов мораториум” и едновременно прекратяване на проучванията за въглеводороди край Кипър от всички страни предложи официално Анкара в края на януари тази година. „Срокът” му е до постигането на цялостно споразумение за решаване на политическия проблем на острова или докато кипърските гърци се съгласят на сътрудничество с кипърските турци за експлоатацията на енергийните ресурси край острова и разпределянето на приходите от тях.

Никозия отхвърли предложението като нарушаващо суверенните й права, което се съобразява с международното право.

Турция от своя страна отхвърли отправената отново покана от правителството на Кипър за започване на диалог за разграничаване на изключителните икономически зони на двете страни. Турция оспорва офшорната зона на Кипър, претендирайки, че голяма територия от нея е турски континентален шелф и точно в тази част работят двата й сондажни кораба „Фатих” и „Явуз”.

„По-притеснен съм от действията на Турция, отколкото от възможността международните компании да напуснат изключителната ни икономическа зона”, заяви президентът Никос Анастасидаис по-рано тази седмица.

Турция ще продължи сондирането си в Източното Средиземноморие, като правата на Анкара се основават на международното право, обяви в неделя /5 юли/ турският президент Реджеп Тайип Ердоган. „Започнахме да сондираме в моретата си с „Фатих” и „Явуз”. Така разрушихме всички планове и всички капани, които бяха поставени в Източното Средиземноморие срещу Турция, срещу нашата страна”, посочи той.

„Никое решение в Беломорието и в Средиземноморието, което не включва Турция, няма да бъде жизнеспособно. Всеки трябва да знае това. Турция е гарант в Кипър. Каквото и да сме направили досега за нашите турски братя и сестри и за нашите собствени интереси, ние ще продължаваме да го правим отсега нататък със същата сериозност и искреност, със същата чувствителност”, допълни плановете военният министър Хулуси Акар.

Заплахите на Турция, продължаващите й проучвания и сондажни операции в морската зона на Кипър и влошаващата се ситуация в Източното Средиземноморие заради нейните претенции към морски територии бяха в центъра на

голямата дипломатическа совалка по оста Атина-Никозия-Анкара,

която предприе в края на юни и началото на юли  заместник-председателят на Европейската комисия и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Жозеп Борел. Дипломат № 1 на ЕС пристигна на двудневно посещение в кипърската столица на 25-26 юни от Атина, а десет дни по-късно се отправи към Анкара.

Никозия бе изключително доволна да чуе от ръководителя на европейската дипломация, че „проучването и експлоатацията на въглеводороди в кипърската офшорна зона са изключителни суверенни права на Република Кипър в съответствие с Конвенцията на ООН”.

Всички политически кръгове приветстваха изявлението на Борел, че „Европейският съюз непоколебимо подкрепя Кипър и ще продължи да изпраща ясни послания до Турция за спазване на международното право, оказвайки ѝ натиск за незабавно прекратяване на нарушенията”.

Европейският съюз подкрепя поканата на Кипър към Турция за преговори за определяне на морската граница между тях и „ще подпомогне тези усилия с цел постигане на регионална стабилност, защото тя е приоритет на Европейския съюз“, каза още Жозеп Борел.

Върховният представител на ЕС имаше възможност лично, „от първа ръка” да наблюдава и да се увери в турските незаконни действия край острова. Кипърските му домакини му осигуриха полет с хеликоптер съвсем в близост до турския сондажен кораб „Явуз”, който в момента работи в участък, заемащ части от блокове 6 и 7 в кипърската офшорна зона, които са лицензирани от кипърското правителство за френско-италианския консорциум „Тотал-Ени”.

В разговора си с Борел президентът Никос Анастасиадис отново настоя тази солидарност от ЕС да бъде по-ефективна и да се превърне в действие, визирайки недостатъчния ефект от одобрените до момента санкции на ЕС заради турските нарушения край острова.

Нови санкции срещу Анкара могат да бъдат обмислени в допълнение към предприетите досега стъпки заради сондажите на Турция в икономическата зона на Кипър на заседанието на Съвета на ЕС по външните работи в понеделник /13 юли/, в контекста на общата политика за отношенията ЕС-Турция.

„Ако Европейският съюз наложи допълнителни санкции срещу Турция, ние ще отговорим със собствените си стъпки”, заяви от своя страна в понеделник /6 юли/ турският външен министър Мевлют Чавушоглу след срещата си с висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел.

Усилията на Никозия на предстоящите Съвет на външните министри и Европейски съвети са насочени към получаването на подкрепа срещу „безпрепятствения стремеж на Турция да наложи собственото си международно право, т.е. своята експанзионистична политика, чрез своите действия”, заяви президентът на Кипър Никос Анастасиадис.