България и Хърватия са приети в „чакалнята“ на Еврозоната

Комисията приветства решението за включване на българския лев и хърватската куна във валутния механизъм II (ERM II). Тя приветства също решението на Управителния съвет на ЕЦБ за тясно сътрудничество с двете страни, което отбелязва тяхното влизане в банковия съюз.

Решението на страните по валутния механизъм II представлява важен момент в усилията на България и Хърватия да се присъединят към еврозоната. Двете държави членки трябва сега да участват в механизма без голямо напрежение, и по-специално без да девалвират централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива, в продължение на най-малко две години, преди да могат да отговорят на изискванията за въвеждане на еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватските органи за завършване на процеса на присъединяване към еврозоната. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, заяви: Еврото е осезаем символна европейското единство, благоденствие и солидарност. С това решение се признават важните икономически реформи, предприети от България и Хърватия, като същевременно се потвърждава продължаващата привлекателност на единната европейска валута. Ще продължим да подкрепяме и двете страни в следващите заключителни стъпки към присъединяването им към еврозоната. Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Много се радвам да приветствам България и Хърватия като членове на валутния механизъм II — важен етап по пътя към въвеждането на еврото като национална валута. И двете страни работиха усилено, за да стигнат до тази точка, дори в разгара на пандемията от коронавируса. Това е свидетелство за привлекателността на нашата обща валута — все още сравнително млада, но много успешна в световен мащаб.

Това са добри новини за България, Хърватия и за цялата еврозона. Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, каза:

България и Хърватия положиха огромни усилия, за да се подготвят за влизането си във валутния механизъм II и банковия съюз.

Днес тези усилия дадоха резултат. В период на криза и несигурност това решение изпраща послание за доверие в еврото и яснота, че България и Хърватия ще бъдат следващите страни, които ще го въведат. С тази ключова за тях стъпка към нашата обща валута всички ние като европейци правим нова стъпка към все по-сплотен съюз. Участието във валутния механизъм II ще спомогне за укрепване на устойчивостта на българската и хърватската икономика.

То ще помогне на двете страни да поставят стабилността в основата на своите политики, ще насърчи тяхното сближаване и в крайна сметка ще им помогне в усилията им да въведат еврото.

Комисията приветства и факта, че България и Хърватия поеха ангажимент да запазят темпото на реформите и да постигнат устойчиво икономическо сближаване по пътя към въвеждането на еврото. За тази цел всяка от двете страни пое ангажимент да осъществи по-нататъшни реформи по време на участието си във валутния механизъм II в съответствие с насочената към стабилност цел на механизма. България и Хърватия поеха редица ангажименти в областта на политиката, предназначени да осигурят безпроблемното им преминаване към валутния механизъм II и участие в него.

Страните по валутния механизъм II възложиха на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) да наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти в рамките на съответните си области на компетентност. Въз основа на тези оценки страните по валутния механизъм II включват българския лев и хърватската куна в този механизъм.

България

Комисията проследи изпълнението на ангажиментите на България в следните области на

политиката:

-  надзора на небанковия финансов сектор,

- рамката за несъстоятелността,

- рамката за борбата с изпирането на пари,

- управлението на държавните предприятия.

Комисията прецени, че тези четири ангажимента са били ефективно изпълнени от българските органи. Тя представи тази своя положителна оценка на страните по валутния механизъм II.

Хърватия

Комисията проследи изпълнението на ангажиментите на Хърватия в следните области на политиката:

- рамката за борбата с изпирането на пари;

- събирането, изготвянето и разпространението на статистически данни;

- управлението на публичния сектор;

- финансовата и административна тежест за предприятията.

Комисията прецени, че тези четири ангажимента са били ефективно изпълнени от хърватските органи. Тя представи тази своя положителна оценка на страните по валутния механизъм II.

Валутният механизъм II (ERM II) бе създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм (ERM), за да се гарантира, че колебанията във валутния курс между еврото и други валути на държави — членки на ЕС, не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участието си в еврозоната.

Във валутния механизъм II централният валутен курс за валутата на държава членка извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо този курс могат да бъдат само в определени граници.

България и Хърватия обявиха съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г. намерението си да се присъединят към валутния механизъм II и се ангажираха да изпълнят редица мерки, предназначени да осигурят безпроблемното им участие във валутния механизъм II, преди да се присъединят към него. Страните по валутния механизъм II поискаха от ЕЦБ и Комисията да наблюдават изпълнението на тези предварителни ангажименти. Двете институции изготвиха положителни оценки на предварителните ангажименти в съответните си области на компетентност.

Решението за присъединяването на България и Хърватия към валутния механизъм II бе взето с взаимно съгласие на всички страни по валутния механизъм II. Страните по валутния механизъмII включват министрите на държавите членки от еврозоната, председателя на Европейската централна банка и министрите и управителя на централната банка на Дания като единствената държава членка извън еврозоната, която понастоящем участва в механизма.

За да въведе еврото, държавата членка трябва да е постигнала висока степен на устойчиво икономическо сближаване, което се разглежда при съпоставяне с критериите за конвергенция(ценова стабилност, стабилни публични финанси, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс).Критерият за конвергенция по отношение на стабилността на валутния курс изисква участие във валутния механизъм II. Дадена държава членка трябва да участва в механизма без голямо напрежение в продължение на най-малко две години, преди да може да отговори на изискванията за въвеждане на еврото.