Петкова пред БНТ: 3 милиарда са инвестирани в АЕЦ "Белене" от българския данъкоплатец

България не е нужно да информира Европейската комисия за проекта за АЕЦ "Белене", защото процедурата е старата. Това заяви в интервю за Сутрешния блок на БНТ енергийният министър Теменужка Петкова в отговор на твърденията на експерти, както у нас, така и в Брюксел, че страната ни не е информирала за стартирането на процедурата по проекта.

"Това, което се оформи като някакъв дебат в общественото пространство, е свързано с това, че този проект на практика, той не е нов. Решението, с което е спрян строежа на АЕЦ "Белене" е стопирано и статута на проекта е върнат такъв, какъвто е бил преди неговото спиране", обясни тя.

Петкова припомни, че проектът АЕЦ "Белене" е съобщен от тогавашния инвеститор НЕК още през февруари 2007-ма и е бил нотифициран и одобрен от ЕК през декември 2007-ма.

"Договорът за Евратом предвижда, че когато всяка една държава членка ще изгражда определена ядрена мощност, или ще прави промени, е длъжна да нотифицира Европейската комисия. Редът за това как трябва да бъде извършено това известяване и при какви условия, е регламентиран - не по-късно от три месеца преди да започнат първите договори с доставчици.

Задължително е да се направи допълнителна нотификация за инвестиционния проект. В нашия конкретен случай, към настоящия момент, не е налице задължение на България да информира Брюксел, налице е задължение ако процедурата приключи успешно и ако бъде избран друг инвеститор. Той в рамките на този срок, но не по-късно от три месеца, трябва да информира ЕК за промените в инвестиционния проект, каквито неизбежно ще има", разясни министърът.

Теменужка Петкова бе категорична, че изборът за стратегически инвеститор за строежа на втората ни ядрена централа, не е предрешен с подписания меморандум от трима от ключовите играчи в проекта - "Росатом", "Дженерал Електрик" и "Фраматом".

"Изборът не е предрешен, има си съответните етапи, които ще бъдат извървени. Добре е да не се коментира процедурата, както и меморандума, защото процедурата, трябва а е равна за всички", посъветва тя.

Според нея пандемията е наложила известно забавяне и изоставяне от процедурата по проекта, защото всяка една от компаниите, участващи в конкурса, трябва да изпрати у нас свой представител, който да се запознае с проекта.

"Това чисто физическо присъствие към настоящия момент е невъзможно, имайки предвид ограниченията, свързани с пътуванията заради пандемията", посочи тя.

Министър Петкова бе категорична, че България няма да представя държавна гаранция за проекта, няма да сключва и дългосрочни договори за изкупуване не ел енергия.

"Българската страна, още от самото начало ние сме заявили, че при едно евентуално успешно приключване на тази процедура, ние ще участваме единствено само с апорт на активите, които притежаваме във връзка с този проект. Тоест ние няма да влагаме повече финансов ресурс. Оборудването е наше, българско. 3 млрд. са инвестирани от българските данъкоплатци в този проект. Разполагаме с лицензирана площадка и има съответната инфраструктура", допълни тя.

До 2030 г. ще разчитаме на нашите въглищни електроцентрали, предвиждаме и ръст на енергията от възобновяеми енергийни източници, подчерта още министър Петкова.

„До края на 2020 г. е в сила старата енергийна стратегия, приета през 2011 г. Проектът на нова стратегия е на финален етап и съвсем скоро ще я предоставим на Народното събрание. Много ясно сме посочили нашите национални цели по отношение на посочите, в които ще се развива секторът. Посочени са националните ни цели за енергийната ефективност, възобновяеми енергийни източници, даден е и ясно енергийният микс на страната“, каза още тя.

„До 2030 г. ще разчитаме на нашите въглищни електроцентрали, за които разполагаме със собствен ресурс - лигнитни въглища, които ще ни стигнат за следващите 60 години. Това ни дава основание да отстояваме използването на въглищните централи. Предвиждаме и ръст на енергията от възобновяеми енергийни източници. Предвиждаме и целите по отношение на енергийната ефективност, което е свързано с намаляване на потреблението на енергийни източници и ресурси, което е една от основните цели по отношение на енергийната сигурност на държавите членки“, допълни тя.