След старт на загуба, пазарът на акции в Европа затвори на зелена територия

В началото на борсовата търговия в четвъртък пазарът запази негативния тренд от предишния ден на фона на влошаващите се перспективи за глобално икономическо възстановяване, заради рязкото повишаване на броя на заразените с коронавирус в целия свят, както и заради възобновената търговска война между САЩ и Европейския съюз. Натиск върху цените оказа и прогнозата от сряда на Международния валутен фонд (МВФ) за по-голяма рецесия през 2020 година, отколкото прогнозираната през април.

МВФ намали априлската си прогноза за спад до 4.9% от 3% през април, а възстановяването на световната икономика ще бъде с по-слаби темпове – ръст от 5.4%, вместо 5.8 на сто през април.

Световната здравна организация (СЗО) отчете увеличаване на броя на новите случаи на COVID-19 в САЩ, Китай и Латинска Америка. Австралия в четвъртък обяви най-голям брой нови заразени от април насам. В САЩ е установен рекордно голям брой на заразени за 24 часа. Според американския университет „Джон Хопкинс“ в света са регистрирани 9 476 787 заразени с COVID-19, от тях 482 501 са загиналите, а 4 759 952 са излекуваните. Съединените щати водят класацията с 2 393 514 заразени, от които 121 899 мъртви и 706 259 излекувани.

Съобщението от сряда, че американските власти обмислят въвеждането на нови мита върху стоки от Европа в размер на над 3 милиарда долара, увеличава несигурността относно перспективите за възстановяване на световния търговски оборот.

Заплахата на САЩ да въведат нови мита за европейски стоки, като наказание заради субсидирането на компании за производство на самолети ще причини щети както на европейския, така и на американския бизнес, отговори Европейската комисия. По-рано тази седмица офисът на търговския представител на САЩ представи предварителен списък от 30 вида европейски стоки за износ на стойност около 3.1 милиарда долара годишно, за които могат да бъдат въведени мита в размер до 100%, включително маслини, кафе, шоколад, сладкарски изделия и алкохолни напитки. В допълнение, САЩ възнамеряват да увеличат допълнително митата за европейски стоки, за които вече имат по-високи тарифи, които в момента варират от 15% до 25%.

Действията на американските власти "създават несигурност за компаниите и причиняват ненужни икономически вреди за бизнеса от двете страни на Атлантическия океан", цитира Eврокомисията британският икономически ежедневник Financial Times.

Всичко това прати общоевропйският индекс STOXX 600 на десетдневно дъно, но след около час и половина търговия, трендът се обърна и всички основни индекси в Западна Европа се повишиха до обед, като STOXX 600 нарасна с 0.40%, а от националните измерители на „сините чипове“ се повиши най-много германският DAX (+0.55%), следван от френския CAC 40 (+0.28%), италианския FTSE MIB (+0.15%) и испанския IBEX 35 (+0.3%). Единствен британския FTSE 100 спадна с 0.06 на сто.

Обратът се случи, след като бяха публикувани данните за доверието на потребителите в Германия – най-голямата икономика в Европа, което ще продължи да се повишава през юли на фона на бързото възобновяване на предприятията в страната, затворени за повече от два месеца заради коронавирусната пандемия. Водещият индекс на потребителското доверие в Германия, изчислен от изследователската компания GfK, ще нарасне до минус 9.6 пункта през следващия месец от ревизираните минус 18.6 пункта през юни. Икономистите, анкетирани от „Ройтерс“ прогнозираха минус 15 пункта през юли.

Последва и публикуването на протокола от юнското месечно заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), което се проведе в сряда, 24 юни, от който става ясно, че бордът одобрява изкупуването на облигации като най-добрия инструмент при тези обстоятелства, тъй като ползите превишават разходите, като отговор на искането на германския конституционен съд ЕЦБ се защити законността на изкупуването на активи. Според протокола от заседанието на ЕЦБ, „вече са събрани достатъчно доказателства, които потвърждават, че купуването на държавни облигации е най-добрият начин за съживяване на икономиката в еврозоната и в подкрепа на инфлацията.

Миналия месец Германският конституционен съд постанови, че ЕЦБ надвишава правомощията си, купувайки над 2 трилиона евро държавни облигации, и разпореди на Bundesbank да се оттегли от схемата, ако ЕЦБ не успее да докаже законосъобразността на действията си в рамките на три месеца.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе и видно, че с най-голямо дневно повишение затвори испанският бенчмарк IBEX 35, а с най-малък ръст – британският FTSE 100.

С най-голям дневен ръст завърши секторният индекс на производителите на автомобили (+1.2%), банковия сектор (+1.1%) и на авиокомпаниите (+0.9%), докато секторът на туризма спадна с 1.7 на сто.

Акциите на германския национален авиопревозвач Lufthansa скочиха с 15% в четвъртък, след като най-големият акционер одобри пакета от 9 милиарда евро (10 милиарда долара) държавна помощ за авиокомпанията, която беше на прага на колапса поради пандемията на коронавируса. От началото на годината, обаче, книжата са на загуба от почти 40%.

"Ще гласувам за това предложение", заяви инвеститорът-милиардер Хайнц Херман Тийъл пред Frankfurter Allgemeine Zeitung, сред като наскоро увеличи участието си в каритала на Lufthansa до 15.5%.

Освен това, в четвъртък стана известно, че бордът на директорите на Lufthansa се е договорил с Независимия синдикат на стюардесите за кризисен пакет в отговор на пандемията COVID-19, което ще спести повече от 500 милиона евро на авиокомпанията.

Регулаторите на ЕС също в четвъртък одобриха рекапитализацията на Lufthansa с 6 милиарда евро като част от спасителния пакет, при условие, че няма да се изплащат дивиденти, обратно изкупуване на акции и някои придобивки за акционерите до изплащане на държавната подкрепа. Сделката за подпомагане на компанията, договорена през май, дава на правителството право на вето в случай на враждебен опит за поглъщане. Правителството ще получи 20% дял в компанията, което в случай на опит за поглъщане може да нарасне до 25% плюс една акция.

Акциите на химико-фармацевтичния гигант Bayer нараснаха с 0.54%, след като компанията се съгласи да плати до 10.. милиарда долара за уреждане на съдебните спорове в САЩ заради твърденията, че хербицидът Roundup на дъщерната компания Monsanto може да причини рак.

Книжата на германската fintexh компания Wirecard се понижиха с нови 74% и отново се озоваха на дъното на STOXX 600, след като съветът на директорите реши да подаде заявление в съда за откриване на производство по несъстоятелност на фона на нарастващия скандал във връзка с финансовия отчет и отказа на одитора Ernest&Yeung да го одобри. Wirecard бе въвлечен в скандал, след като одиторите не успяха да открият 1.9 милиарда евро в сметките на компанията. Бившият изпълнителен директор на Wirecard Маркус Браун, който се пенсионира миналата седмица, беше задържан в понеделник вечер по подозрение, че е предоставил невярна информация.

Сред губещите бяха и акциите на EasyJet Plc, които спаднаха с 5.5%. Британският нискотарифен авиопревозвач обяви, че е успял да привлече 418.6 милиарда британски лири (519.94 млрд. долара) чрез пускането на борсата на нова пакет акции на по-ниски от пазарните цени. Компанията планира да насочи тези средства за повишаване на показателите за ликвидност и кредитоспособност.