Започна ли „дългото пътуване” на газа от Източното Средиземноморие?

Бранислава Бобанац

Потенциални залежи от газ между 5 и 8 трилиона кубически фута /142 - 227 млрд. куб. метра/, на прогнозна брутна стойност 30 - 40 млрд. долара, от които Кипър може да получава годишно приходи от около 200 млн. долара. Това е най-кратката „визитка” на новото газово находище „Глафкос”, което американският петролен гигант ExxonMobil откри в блок 10 в южната част на кипърската изключителна икономическа зона, в близост до египетското супернаходище „Зор”.

Резултатите от завършилия проучвателен сондаж бяха обявени официално в Никозия през изминалата седмица /28 февруари/ от министъра на енергетиката на Кипър Георгиос Лакотрипис и специално пристигналия в кипърската столица вицепрезидент на ExxonMobil Тристан Аспрей. Те не са впечатляващи, но са силно обнадеждаващи, коментираха енергийни експерти и политически анализатори в страната. Откриването на „Глафкос” бе определено като „промяна на играта” за Кипър и Източното Средиземноморие – като много важна повратна точка както за развитието на техния енергиен потенциал, така и за геополитическата им позиция и влияние.

Ползите - дългосрочни

Наличието на новото значително газово поле край острова гарантира, че американската компания ще остане в кипърската офшорна зона поне в близките 20 години, за по-нататъшни проучвания, сондажи и експлоатация на газовите залежи. А бъдещото присъствие на световния петролен лидер в района е от огромно значение за икономическите и политическите баланси в него, тъй като запазва и американския интерес към неговите енергийни резерви и сигурност.

Успешният сондаж се оценява и като катализатор, който засилва икономическите и политическите позиции на Кипър. Той отваря нови пътища за реализация на енергийната програма и утвърждаването на малката средиземноморска страна като алтернативен източник на доставки на газ за Европа. Откриването на находището ще повиши също така интереса като цяло към кипърската изключителна икономическа зона и ще спомогне за привличането в нея на други големи международни енергийни компании за газови проучвания, е друг прогнозиран от експертите ефект.

Макар и току-що появил се на картата, „Глафкос” вече се намеси и в сметките на Източното Средиземноморие. Находището ще играе съществена роля за енергийните му перспективи, но заради неголямото количество залежи не даде отговор за очакваните маршрути за износ на природен газ от региона към Европа – чрез наземен терминал за втечнен газ в Кипър и чрез газопровода EastMed от Израел, през Кипър до Гърция.

По-ясен бе отговорът в геополитически план. Само ден преди оповестяването на резултатите от „Глафкос” Турция започна най-голямото в историята си военноморско учение „Синя родина”, което обхваща и Източно Средиземно море. А два дни след обявения успех на ExxonMobil президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че подготвителната работа по втория турски сондажен кораб, наречен „Явуз”, е завършена и той ще започне сондажи за газ в Средиземно море.

3 от 8: „Афродита”, „Калипсо”, „Глафкос”

Сондажът в „Глафкос”, предизвикал всички тези вълнения, оценки и прогнози, е осмият, извършен в кипърската изключителната икономическа зона, но едва третият, при който са намерени добри и продаваеми количества залежи. Първото находище - „Афродита”, бе открито от американската компания Noble Energy в блок 12 през 2011 г., но още не се експлоатира, второто – „Калипсо”, бе установено от италианския енергиен лидер Eni в блок 6 през февруари миналата година.

ExxonMobil стигна до своето откритие след два последователни проучвателни сондажа в блок 10. Първият – в участъка „Делфини”, който започна на 16 ноември миналата година и приключи в началото на януари, бе неуспешен и не установи търговскиколичества газ. Пробиването в „Глафкос”, което бе извършено през януари до средата на февруари, „реабилитира” блока, смятан за най-обещаващ в кипърската офшорна зона.

Новооткритото находище върна и оптимистичните нагласи за кипърските сондажи. То е първото, извършено след като точно преди година военни кораби на Турция блокираха сондажната платформана италианската компания Eni по пътя й към блок 3 в североизточната част на кипърската офшорна зона. Турските провокации тогава „замразиха”, макар и временно, изпълнението на енергийната програма на Кипър.

Макар, че е най-голямото откривано досега находище в кипърската офшорна зона, „Глафкос” е средно по обем, съпоставимо по размер с другите две. „Афродита”, което е единственото с доказана след потвърдителен сондаж търговска жизнеспособност, съдържа 4.5 трилиона кубически метра газ. За „Калипсо” все още не са обявени официални оценки от италианската Eni, но експертите определят количествата в рамките от 3 до 4.5 трилиона кубически метра. По този показател полето на ExxonMobil е доста далеч от другите си съседи - египетското супер-находище „Зор” /30 трилиона кубически метра/ и израелския „Левиатан” /22 трилиона кубически метра/.

Въпреки това, намирането на въглеводороден депозит между 5 и 8 трилиона кубически фута удовлетворява и кипърското правителство, и американската компания, заявиха техните официални представители при обявяването на резултатите. Това, което е важносега според тях, е, че находището „Глафкос” дава тласък и проправя пътя за нови проучвания, разработване и експлоатация на газовите находища в региона. „Ние сме в началото на едно дълго пътуване”, очерта перспективата вицепрезидентът на ExxonMobil Тристан Аспрей в Никозия.

Пътната карта

Започналото „дълго пътуване” на ExxonMobil продължава с нови анализи и оценки на резултатите от проучвателния сондаж, както и с евентуално потвърдително пробиване, преди да се вземе решение за експлоатацията на находището.

В следващите месеци компанията ще извърши допълнителни анализи на всички данни, събрани от цялата програма за пробиване, за да дефинира пълния търговски потенциал на новооткрития ресурс и да направи оценка за бъдещото сондиране, обяви предстоящите стъпки вицепрезидентът Тристан Аспрей. 

Макар и още на ранен етап, от неговите думи стана ясно, че ExxonMobil планира бъдещата му програма да продължи с по-нататъшни сондажи в други участъци на същия блок 10, като някои от тези цели вече са набелязани от предишните сеизмологични проучвания. Освен това в рамките на 12 – 18 месеца компанията трябва да извърши потвърдителния сондаж в „Глафкос”, ако въз основа на допълнителните анализи на данните прецени, че той е необходим. Всички тези пробивания остават за 2020 г., до края на тази година американската компания не предвижда нови интервенции.

Средно 4-7 години е необходимото време от първоначалното откриване до търговската експлоатация на находищата, така че практически много трудно е да се види газ от „Глафкос” преди 2025-2026 г., посочиха експерти.

Интересът и действията на ExxonMobil не се ограничават само до проучването на блок 10, но също така и до други възможности в офшорната зона на Кипър и дори в цялото Източно Средиземноморие, заяви още Тристан Аспрей. Според източници от енергийните среди компанията проявява интерес към съседните блокове 11 и 12. Според експерти много е възможно тя да потърси сътрудничество с операторите на други съседни блокове френската Total и италианската Eni.

В същото време американският петролен гигант разширява изследователската си територия в Източното Средиземноморие. Наскоро той получи проучвателен лиценз за блок 3 на египетската икономическа зона. 

В „пътната карта” за енергийното развитие на кипърската офшорна зона влизат и 5-те предстоящи сондажа на Eni-Total. Резултатите на „Глафкос” засилиха очакванията, че е възможно намирането в нея на повече, макар и по-малки по размер находища, и на италиано-френския консорциум се пада да провери тази прогноза. През февруари приключиха продължилите два месеца геоложки изследвания и въз основа на събраните от тях данни вече са определени точките за новите пробивания. Първият проучвателен сондаж на Eni-Total ще е през ноември тази година, съобщи енергийният министър Георгиос Лакотрипис. Програмата на консорциума ще бъде завършена през 2020 г.

Важен ход в нея е потвърдителният сондаж в находището „Калипсо” в блок 6, необходим, за да се прецени по-точно количеството залежи в открития в началото на февруари миналата година депозит. Вече е установено, че значителна част от него се разпростира в съседния блок 7 и сеочаква второто сондиране да бъде направено директно именно от него. Процедурата ще бъде ускорена, след като правителството издаде проучвателен лиценз за блок 7 на консорциума Total-Eni. Преговорите по окончателния договор е възможно да бъдат финализирани през тази седмица след планираните срещи с представители на двете компании и енергийното министерство ще излезе с официално съобщение, повдигна „завесата” на заключителния етап министър Лакотрипис.

Между два терминала за втечнен газ и газопровод

Резултатите от сондажа в участъка „Глафкос” се очакваха с огромен интерес, защото „залог” в тях бе изграждането на терминал за втечняване на газ на територията на Кипър. ExxonMobil бе изразил такова намерение още преди година и половина, когато обяви проучвателната си програма в кипърската офшорна зона, в зависимост от откритите количества и качество газ. Такъв терминал е и една от стратегическите цели на правителството на Кипър.

Установеният нов депозит съживи тази перспектива, но обемът му е недостатъчен, за да се пристъпи към създаването. Необходими са минимум 10 – 15 трилиона кубически фута газ, за да бъде финансово изгоден такъв завод и да се оправдаят инвестициите в него, които са от порядъка на 15 млрд. долара.

ExxonMobil оставя обаче отворена вратата към изграждането на кипърска територия на съоръжение за втечен природен газ и износа му. Това е и интересът на неговия партньор в консорциума - Qatar Petroleum, който притежава 40% от капитала на блок 10.

Ако бъдат намерени достатъчни количества газ, предпочитаният вариант ще бъде той да се транспортира до брега за преработка в терминал, отново посочи Тристан Аспрей. Потенциалът за повече открития все още съществува, дори и в блок 10 на консорциума, така че тази възможност не е отхвърлена, тя остава шанс за бъдещето, увери той.

Въпреки добрите перспективи на нови депозити, вероятно ще са необходими още поне 10 години, преди да бъде изграден терминал и да се стигне до износ на втечнен природен газ, е прогнозата на енергийни експерти. В този срок се включват 2-3 години за по-нататъшно проучване и сондиране, още толкова за планиране, осигуряване на продажби и инвестиции, и около 4 години за изграждане на необходимите съоръжения.

Друг възможен според анализатори газов машрут от региона е италианската Eni да реши да свърже находището „Калипсо” със самия „Зор”, който също е нейно откритие. Поради близостта им, двете полета могат да бъдат свързани с тръбопровод, като агрегираният газ се изпомпва на брега в египетския завод за втечнен природен газ, в който италианската компания има дял.

Сметката за натоварване на капацитета на бъдещ терминал на кипърска територия не излиза теоретично дори и ако към него се пренасочат установените 4.5 трилиона кубически метра газ от „Афродита” в блок 12, но такъв вариант се изключва от всички участници.

За първото кипърско находище се очаква официалното обявяване на сключването на ново споразумение между правителството на Кипър и консорциума негов оператор от Noble Energy-Delek-Shell. Трите компании поискаха промяна на регламентираното в лиценза съотношение за разпределение на бъдещите печалби от продажбата на газа от находището между тях и държавата. По експертни изчисления, ако първоначалният договор бъде отменен, Кипър ще има приходи от само 100 млн. долара вместо 600 млн. долара. Процесът, започнал още през август миналата година, е труден, през тази седмица е предвиден още един кръг преговори и според енергийното министерство страните са „близо до продажбата”, очаква се резултатът да стане ясен в средата на март.

Споразумението ще „отпуши” най-сетне разработването и търговската експлоатация на полето „Афродита”. Така кипърският природен газ ще се транспортира по тръбопровод до терминала за втечняване в Египет и оттам ще бъде експортиран за ЕС.

През септември миналата година бе подписано междудържавно споразумение между Кипър и Египет за изграждането на този пряк подводен тръбопровод, чието строителство по предварителни оценки ще струва около 1 млрд. евро.

Пренасочване на газа от „Афродита” към потенциален кипърски терминал, заедно със залежите от „Глафкос” и други бъдещи находища, ще забави значително търговската експлоатация на „Афродита”, което не е в интерес на Кипър. Подобна промяна не се приема и заради присъствието на Shell в консорциума на кипърския депозит и египетския терминал за втечнен газ в Египет, както и заради геополитическото и икономическо сътрудничество, установено на най-високо ниво между Кипър и Египет.

Заради неголямото си количество газ „Глафкос” няма да даде съществено отражение върху перспективата за изграждането на газопровода EastMed, който трябва да свърже офшорните газови ресурси на Израел и Кипър с Гърция и Италия, коментираха експерти. Според тях мащабното съоръжение остава политически проект, насърчаван от ЕС, защото той не иска Турция като транзитен агент.

„Явуз” срещу „Глафкос”

Откриването на нов газов ресурс от ExxonMobil в кипърската офшорна зона очаквано предизвика отрицателната реакция на Турция.

Само дни преди официалното ооповестяване на резултатите турският външен министър Мевлют Чавушоглу отново предупреди да не се предприемат „едностранни” стъпки за газови проучвания край Кипър и в Източното Средиземноморие. „В следващите дни започваме сондажи с два кораба около Кипър. Нека тези, които идват в региона отдалеч и техните компании да видят, че нищо не може да се направи в тази област без нас. Нищо не може да се направи в Средиземноморието без Турция, няма да позволим това”, категоричен бе Чавушоглу.

Два дни след обявяването на „Глафкос” дойде и съобщението лично от президента Ердоган. „Като Турция ние сме решени да използваме нашите права върху природния газ и петрола в Източното Средиземноморие и Черно море по най-добрия начин”, заяви турският президент на 2 март, обявявайки, че страната му започва сондажи за нефт и газ в Средиземно море. Подготвителните работи по новия й сондажен кораб „Явуз“ са завършени и се очаква той да бъде изпратен за пробиване край Кипър.

Турция не реагира директно по време на сондажите на ExxonMobil, тъй като тя не претендира, че блок 10 влиза в нейния континентален шелф, както оспорва други блокове. Но заплахите й да започне сондажи на запад или юг от Кипър драстично ще засилят напрежението в региона.

Опасенията, които създава тази турска мобилност, са очевидни за всички действащи страни в региона. В същия ден, когато беше обявено откриването на „Глафкос”, заместник-помощник държавният секретар на САЩ Матю Палмър призова от икономически форум в Атина за „сдържане, отговорност и избягване на провокации от всички, които участват в кипърската изключителна икономическа зона”, което бе коментирано като директно послание, насочено към Турция.

Спорен фонд за бъдещите газови печалби

Въпреки, че първите приходи от експлоатацията на газовите находища и търговия с газ, добит в кипърската изключителна икономическа зона, не се очакват по-рано от 6 - 7 години, Кипър ускори създаването на правна рамка за тяхното използване. В петък /1 март/, само ден след като стана ясен „Глафкос”, парламентът гласува Закон за  създаването и функционирането на Национален инвестиционен фонд, който да управлява бъдещите приходи от въглеводороди. Законопроектът бе отлаган няколко пъти от началото на годината заради внесени промени, а чакаше ред отпреди 2 години.

Голямата цел на приетия закон бе да се изпрати ясен политически сигнал към кипърските турци и международните организации, че бъдещите печалби от общите енергийни ресурси на разделения остров ще се използват в интерес на всички кипърци, от двете кипърски общности. Правителството в Никозия многократно декларира, че природният газ около острова принадлежи на целия кипърски народ, независимо от етническия произход, и че управлението на приходите от него попада в компетенциите на федералното правителство след обединяването на страната. Ръководството на непризнатата Севернокипърска турска република обаче оспорва правото на Кипър да реализира енергийната си програма преди постигането на политическото решение и настоява за споделяне на природното богатство още сега.

Приетият закон регламентира, че всички приходи от търговията с природен газ ще влизат в резервен фонд, който ще бъде институционализиран по начин, гарантиращ правилното му функциониране чрез инвестиции в полза на всички кипърци. Законодателите гласуваха, че приходите от експлоатацията на въглеводородните находища няма да бъдат използвани за погасяване на публичния дълг на страната, а ще бъдат запазени за следващите поколения.

Вместо този фонд, който ще служи само на кипърските гърци, спешно трябва да се създаде международен фонд, в който дабъдат събрани общите приходи от природните ресурси и който да бъде съвместно администриран от кипърските турци и кипърските гърци, коментира т. нар. вицепремиер на самоотцепилата се Севернокипърска турска република Кудрет Йозерсай. Според него в създаването и управлението му могат да участват и чуждестранните компании, лицензирани за газови проучвания от двете страни. Йозерсай призова международната общност „да предприеме действия да убеди кипърската гръцка страна да седне на масата с нас по въпроса за природния газ, или ние ще защитаваме правата си със стъпки, които ще предприемем”.

Международната енергийна общност наистина ще обсъжда Кипър – как страната може да реализира своя потенциал и нейния принос за газовата индустрия в региона, както и бъдещата посока на енергийното развитие на Източното Средиземноморие. Топ-мениджъри на водещите световни петролни и газови компании се събират на най-голямото енергийно събитие в региона – провеждащата се в Никозия в сряда и четъртък /6 - 7 март/ Източносредиземноморска газова конференция. Важната дискусия е първа на такова високо експертно и политическо ниво след обявяването на откриването на находището „Глафкос” и то ще е безспорната „звезда” на форума.