IRENA: Спадащите разходи правят ВЕИ рентабилна инвестиция

Разходите за възобновяема енергия продължават да намаляват. Технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници не само са в надпревара с изкопаемите горива, но все повече ги подбиват цените, а в много случаи става въпрос и за значителна разлика. Непрекъснато се подобрява конкурентоспособността на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници. Това твърди Международната агенция за възобновяеми източници на енергия (IRENA) в публикуваният  пореден доклад за икономиката на електроенергетиката: „Стойност на производството на електроенергия от възобновяеми източници през 2019 г.“

Разходите за производство на възобновяема енергия през 2019 г. показват, че повече от половината от добавения капацитет е с по-ниски разходи за електроенергия в сравнение с най-евтините нови въглищни централи, смятат от агенцията.

В докладът се подчертава вече познатата теза, че новите проекти за производство на енергия от възобновяеми източници все повече подбиват централите, работещи на въглища. Посочва се, че новите слънчеви фотоволтаични и вятърни мощности, изградени на сушата струват по-малко, отколкото поддържането на голяма част от някои въглищни централи в експлоатация. В същото време резултатите от търговете показват ускоряване на тенденцията за прекратяване на използването на въглищата. Според доклада, през следващата година експлоатацията до 1 200 гигавата (GW) от съществуващите мощности на въглища може да струва повече отколкото разходите за нови соларни мощности.

Замяната на най-скъпите мощности от 500 GW въглища със соларни фотоволтаични мощности и офшорни вятърни централи през следващата година би намалила разходите на електроенергийната система с до 23 милиарда щатски долара всяка година. Освен това довела до спад на  годишните емисии с около 1,8 гигатона (Gt) въглероден диоксид (CO2), което се равнява на 5% от общите емисии на CO2 в световен мащаб през 2019 г. Това би довело и до инвестиционен стимул от порядъка на 940 милиарда щатски долара, което е равно на около 1% от глобалния БВП, смятат от IRENA.

„Глобалната стратегия за възстановяване трябва да бъде зелена стратегия“ заявява Франческо Ла Камера, генерален директор на IRENA. „Възобновяемите енергийни източници предлагат възможност за хармонизиране на краткосрочните политически действия със средносрочните и дългосрочните цели в областта на енергетиката и климата. Възобновяемите енергийни източници трябва да са гръбнакът на националните усилия за рестартиране на икономиките след избухването на COVID-19“, казва още той. Освен това по думите му в случай на правилни политики намаляването на разходите за енергия може да доведе до разместване и на пазарите, което от своя страна да има и принос по отношение на еко възстановяването.

Разходите за възобновяема електроенергия са спаднали рязко през последното десетилетие в резултат на подобряване на технологиите, икономията постигана в резултат на мащаба. Най-рьязък спад на разходите, според авторите на доклада от 2010 г. се отчита при фотоволтаичните мощности спад на разходите с 82%, при  вятърните централи на сушата спадът е  39%, а по отношение на офшорните вятърни мощности - с 29%.

Традиционната основна графика в доклада, обобщава световните данни за приведената стойност на електроенергията (LCOE) на технологиите на ВЕИ в сравнение с LCOE на термалните мощности (хоризонталната сива лента). Те показват, че вятърната и слънчева  фотоволтаична енергия днес е често по-евтина без финансова подкрепа на какъвто и да е вариант на мощностите на основата на изкопаемите горива. (графика 1)

Среднопретегленият глобален LCOE на фотоволтаичната слънчева енергетика се оценява от IRENA на 0,068 долара на кВтч , а наземната вятърна енергетика на 0,053 долара за кВтч.

Забележимо е същественото изменение на стойността на настоящата стойност на енергията LCOE при производството от фотоволтаичните слънчеви мощности. Това се дължи на различията не само в природните условия и стойността на капитала, но колкото и странно да е, на капиталовите разходи.

IRENA отбелязва, че среднопретеглените капиталови разходи при слънчевата енергетика по целия свят през 2019 г. за пръв път са спаднали под 100 щатски долара за киловат (става въпрос за обекти от промишлен мащаб – utility scale) и са били 995 долара за кВт. На графиката ( Figure 3.3) се вижда много широк диапазон на Capex по различни проекти.

От разходите по страни (Figure 3.5) по данни на IRENA най-високи са капиталовите разходи в Русия и Япония. Високият Capex се дължи обаче не на стойността на модулите, а на други съставляващи. (В коментари по темата експерти вече изразяват резерви по отношение на тези данни). Що се касае за разходите за експлоатация и техническо обслужване в слънчевата енергетика IRENA отчита 18,3 долара за киловат установена мощност на година за страните от ОИСР и 9,5 долара за киловат годишно за останалите страни в света.

По отношение на наземната ( т.е. на сушата) вятърна енергетика (Figure 2.1) среднопретеглените глобални капиталови разходи през 2019 г., по данни на IRENA са 1473 долара за киловат установена мощност. Както и при фотоволтаичната енергетика разликата в Capex е голяма – от 1055 долара до 2368 долара за кВт. На оперативните разходи може да се падат до 30 % LCOE от наземните вятърни електроцентрали, отбелязват от IRENA. Усъвършенстването на технологиите, натрупването на опит и конкуренцията водят до постепенното им понижение.

Докладът на IRENA: https://www.irena.org/-/media/Files/IRENA/Agency/Publication/2020/Jun/IRENA_Power_Generation_Costs_2019.pdf