Идва ли краят на нефта?

Анализ на Боян Рашев, sustainability.bg

Някога понятието peak oil беше много модерно. Учени, активисти, консултанти и политици, включително и аз, се надпреварвахме да предсказваме края на нефта, който обаче все не идваше. Преди десетина година настъпи шистовата революция и идеята, че изведнъж нефтът на Земята ще се окаже недостатъчен за задоволяване на енергийните ни нужди, отече в канала на историята.

Днес мантрата е друга – същите хора, които очевидно сбъркаха преди, сега все повече говорят за peak oil demand. Идеята сега е, човечеството ще измисли такива енергийни технологии и обществени порядки, които ще доведат до спад на търсенето и вече няма да имаме нужда от нефт. Много хора смятат, че ударът, който мерките срещу коронавируса нанесоха на транспорта и потреблението на нефт, ще бъде смъртоносен и то никога няма да се възстанови на нивата от края на 2019 г. – а именно, 100 милиона барела дневно.

Този път аз не пея в хора. Защото работата ми през последните 13 г. ме научи да правя прогнози не на база желанията си, а на база процесите в реалния свят. Следните 10 причини ме карат да мисля, че съвсем скоро световното потребление на нефт отново ще надхвърли 100 млн. барела на ден и ще продължи да расте:

1. Коронавирусът нанесе поредния удар върху и без това недолюбвания обществен транспорт. Масовото внушение за ползата от „социално дистанциране“ ще доведе до избягване на близкия физически контакт с други хора. За голяма част от хората това значи слизане от автобуса и метрото и качване в личния автомобил. Прохождащото споделено използване на автомобили също може да пострада.
2. Горното значи, че веднага щом психозата от коронавируса отстъпи и хората започнат да харчат по-свободно, продажбите на лични автомобили ще експлоадират.
3. Електромобилите, на които най-много се разчита да ограничат потреблението на горива, все още представляват по-малко от 1% от личните превозни средства в света. А средната продължителност на живота на една кола надхвърля 15 г. Подмяната на автопарка ще отнеме десетилетия.
4. Въпросната подмяна съвсем не се ускорява толкова, колкото изглежда в новините и политическите обещания. Въпреки огромните субсидии и почти култовия им статус, продажбите на зареждащи се електромобили стагнираха на световно ниво още през 2019 г. Най-големите пазари, Китай и САЩ, отчетоха големи спадове през втората половина на годината. През 2020 г. ръст има само в задавените от стимули страни в Европа. Само такива като България отразяват пазарната реалност – без субсидии електромобили не се купуват.
5. Корабите и камионите никога не спряха напълно, защото без товарни превози съвременният свят не може да функционира. Ще пътуват все повече. Светът ще се върне към нормален живот и самолетите отново ще полетят. Летищата ще се препълнят, защото хората искат да прекарват време заедно, искат да откриват и опознават и имат мечти, които винаги ще преследват. Целият този транспорт поглъща огромни и ежегодно растящи количества горива. Замяната им с електричество все още е във фазата на  демонстрациите и няма как да достигне значим мащаб в обозримо бъдеще.
6. Нефтът е формата на енергия, която най-масово се добива, преработва, складира, транспортира и потребява на глобално ниво. Неслучайно, той формира около 67% от трансграничната търговия с енергия. Нефтът се явява както родител, така и дете на глобализацията – осигурява енергията за преноса на стоки по света, а ръстът на търговията пък е най-големият потребител за самия нефт.
7. Почти 50% от всичкия нефт днес все още се потребява в Северна Америка и Европа. Само че 90% от населението вече не живее там. Ръстът на потреблението в Китай, Индия и Югоизточна Азия е неудържим – говорим за скокове над 5% годишно, които няма изгледи да спрат.
8. А Субсахарска Африка даже още не се е включила в състезанието. Средният африканец потребява над 100 пъти по-малко нефт от средния американец. А Африка е над три пъти по-голяма от САЩ. Жителите й имат същите нужди, желания и мечти. Те ще ги гонят, а това практически значи използването на ужасно много нефт.  
9. Спирането на световната икономика по време на масовите локаути и карантини през март и април – корабите акостираха, самолетите се приземиха, автомобилите и камионите останаха паркирани – доведе до минимум на потреблението от 82 млн. барела на ден, тоест спад „само“ с 18% (виж. Фиг. 1 по-долу).
10. Последният факт е особено шокиращ за мен. Оказва се, че дори в състояние на почти пълен покой световната икономика потребява 80% от енергията, която й е нужна, когато лети напред. Това e много подобно на човешкото тяло, което използва около 70% от дневния си енергиен прием за поддържане на базовия си метаболизъм. Оказва се, че зависимостта ни от нефта надхвърля всичко, което някога съм си представял.

Фиг. 1 Световно производство и потребление на течни горива, Агенция за енергийна информация на САЩ, 2020 г.

Нефтът е кръвта на съвременната цивилизация. Може колкото си искаме да мечтаем, говорим и обсъждаме свят без нефт, но такъв скоро няма да видим.

Накрая ще направя и една по-дългосрочна прогноза: В един момент, вероятно около 2040 г., ръстът в потреблението на нефт наистина ще достигне своя връх и то бавно ще започне да намалява за сметка на други енергийни източници. „Убиецът“ на нефта обаче няма да бъдат ВЕИ, а природният газ. Защото светът преживява газова революция.