Европа има нужда от бум на слънчевите мощности сега или ще съжалява през следващото десетилетие

Европейците трябва спешно да увеличат слънчевата енергия, която техните икономики генерират или да се сблъскат с отчитане на климатичните промени, за които биха могли да съжаляват. Това са двата начертани пътя напред, описани от най-добрите учени от Европейския съюз и чиито съвети ще бъдат публикувани от Elsevier BV. Те виждат значителни нови слънчеви инвестиции не само за постигането на климатичните цели на ЕС за 2030 г., но и за стимулиране на заетостта и развитието на технологиите за автоматизирано производство.

Тяхното предложение получи потенциална подкрепа в сряда, когато ЕС представи своя стълб за климатично-неутрална икономика като ключов елемент и в исторически план за стимулиране на икономическия растеж вследствие за справяне с пандемията от коронавирус.

„Ускоряването на изграждането на фотоволтаични инсталации на годишна база е опция, от която не бива да се отказваме“, написаха учените от Съвместния изследователски център, ръководени от Арнулф Йегер – Валдау. Те заявиха, че слънчевата енергия „представлява печеливша опция“ за страните, които трябва да намалят емисиите на парникови газове, като и същевременно възстановят устойчиво своята икономическа активност.

До 2030 г. европейците трябва да увеличат инсталираната слънчева мощност до поне 455 гигавата от около 133 гигавата днес, обясняват изследователите в проучването си.

През последното десетилетие производителите на фотоволтаични панели водеха битка, благодарение на която с три четвърти се понижиха цените на слънчевите панели. Това доведе до сериозни промени в търсенето – както спадове, така и пикове на този вид енергиен източник. Повечето от най-големите производители на фотоволтаици се намират в Китай.

За да превърнат тези колебания в постоянен растеж, учените от ЕС искат да „върнат фотоволтаичните фабрики в Европа“, като свързват прехода на възобновяема енергия с производствата от най-ново поколение.

Автоматизацията и промишлените роботи могат да облекчат високите разходи за труд на блока, като същевременно стимулират поръчките за европейската машиностроителна индустрия.

Това би могло да спомогне за увеличаване на броя работни места за слънчева енергия повече от двойно спрямо сегашните около 133 000 днес.

В зависимост от скоростта, която европейските шофьори преминават към електрическите превозни средства и от скоростта, с която енергийните компании изключват въглищните централи, слънчевият капацитет може да се наложи да нарасне до пет пъти, за да изпълни строгите цели на ЕС за емисиите.

Новите климатични цели, които се обсъждат в Брюксел, могат да ускорят намаляването на парниковите газове с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., обясняват учените в проучването. Милиарди евро могат да се вложат в инсталиране на соларни панели на покриви и изграждане на слънчеви ферми в изоставени минни региони.

Европейските инсталации трябва да растат 15% годишно до 2030 г. в сравнение със средното годишно увеличение от около 11% през последното десетилетие, сочат данните на BloombergNEF.

Но рисковете да не се набере необходимото темпо съгласно намеренията на Европейската Зелена сделка са големи. „Закъсненията вече могат да направят бъдещите действия по-скъпи и да увеличат вероятността да достигнат критичната точка за климата, след което ограничаването на повишаването на температурата до под 1,5 Целзий вече няма да е възможно през този век“, пише изследователите, отбелязвайки температурния праг, на който светът трябва да остане, за да смекчи и избегне глобалното затопляне.