Как намалението на цената на газа изненадващо отне с обратна сила приходите на търговците в полза на държавния оператор
Автори: Мария Дерелиева и Добрина Павлова, адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“, статията е публикувана в news.lex.bg
С допълнения в Закона за енергетиката българският законодател регламентира механизъм за намаляване на цените на вече доставен за минал период природен газ на регулиран пазар за крайните битови и стопански потребители. Намалението на цените за крайните потребители е вследствие на постигната договореност между държавния обществен доставчик „Булгаргаз“ и руския доставчик „Газпром Експорт“.
Законовите допълнения обаче неоправдано засягат и се наместват в отношенията на свободния пазар на природен газ. В свободния сегмент на пазара оперират търговци на електрическа енергия, които договорят цените на природен газ и които не са закупували природния газ от „Булгаргаз“, за да са повлияни от постигнатата договореност с руския доставчик.
Или казано с прости думи – договореното намаление трябва да се разпространи надолу по веригата само по отношение на контрагентите на „Булгаргаз“, но не и да се намесва в реализирани договорни отношения на трети лица.
Приемането на спорните разпоредби в българския Закон за енергетиката и позицията на Европейската комисия
В изпълнение на Решение на Европейската комисия от 24 май 2018 г. по дело АТ.39816 – Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа – руският газов доставчик „Газпром Експорт“ и българското държавно търговско дружество и обществен доставчик на природен газ „Булгаргаз” ЕАД договориха намаление на цените по договор за доставка на природен газ, считано от 5 август 2019 г. Постигнатата взаимна договореност трябва да бъде адмирирана предвид позитивния ѝ ефект за българския газов пазар. За да се разпространи ефектът от договореното намаление на цените за контрагентите надолу по веригата на „Булгаргаз“ ЕАД, се внесе законопроект за допълнения на Закона за енергетиката (пълният текст на законопроекта тук[1]). Тази установена цел е прокламирана и в мотивите на законопроекта: „да бъде регламентиран механизъм за възстановяване на суми по договори, сключени между обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД и неговите клиенти във връзка с постигнатото предоговаряне на цените на природния газ между ООО „Газпром Експорт“ и „Булгаргаз“ ЕАД, с цел постигнатият положителен ефект да намери отражение върху потребителите на природен газ“.
Ценовото намаление обаче следва да засяга единствено регулирания сегмент на пазара на природен газ, тъй като касае цените, по които общественият доставчик „Булгаргаз“ ЕАД е закупувал природен газ и след това го е реализирал нататък по веригата. Именно в регулирания сегмент на пазара са се доставили закупени от руския доставчик количества газ по веригата на правоотношения – общественият доставчик продава на снабдителите или на пряко присъединените потребители, а оттам снабдителите на крайните потребители.
Въпреки изцяло положителните очаквания, посредством станалата вече почти константна практика на законотвореца, между първо и второ четене на законопроекта се приема спорната разпоредба на ал. 17 на параграф 2, съгласно която Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с решение указва на оператора на газопреносната мрежа да измени цените на природния газ за балансиране с обратна сила (пълният текст на приетия закон тук[2]).
Европейската комисия, която следи изпълнението на ангажиментите по дело АТ.39816, е приветствала българската държава за постигнатата договореност по договора за доставка на природен газ с „Газпром Експорт“, но същевременно е изразила сериозни опасения, че ретроактивният характер на допълненията в Закона за енергетиката нарушава правилата за защита на конкуренция на газовия пазар и повдига въпроса за нерегламентирана държавна помощ в полза на държавния газов преносен оператор „Булгартрансгаз” ЕАД.
Противоречи ли на правото на ЕС преходната разпоредба в ЗЕ
Както посочихме, постигнатата договореност по намаляване на цените няма никакво отношение към свободния сегмент на газовия пазар, като например: цената за покупка/продажба на балансираща енергия от „Булгартрансгаз“ ЕАД и договорите на свободния пазар, в които е използвана регулираната цена като индекс за определяне на свободно договорената цена. Дружествата, които доставят газ на свободния пазар, са неблагоприятно засегнати от новия закон, с което се подкопава принципът на правна сигурност.
Поради ретроактивния характер на промените тези дружества са поставени в по-неблагоприятно положение от клиентите на „Булгаргаз“ и това влияе негативно на броя на опериращите на пазара дружества и бъдещото развитие на конкуренцията. Това също повдига въпроса за нерегламентирана държавна помощ в полза на държавното търговско дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД. Въз основа на национален закон на държава-членка ще се отнемат приходи на търговци на природен газ с обратна сила и по този начин ще се обогати държавно дружество за сметка на търговците. Всички юридически факти по договорните правоотношения между страните са се осъществили, правните последици са се реализирали и договорите са приключили с изпълнението им – доставка от страна на търговците и плащане от страна на газовия оператор.
Противоконституционна ли е преходната разпоредба на ЗД на ЗЕ
В Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 от Конституцията се закрепя принципът за правовата държава. Производни от него са принципът на правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на същинското обратно действие на правните норми и принципът за закрила на законно придобити права. В практиката си Конституционният съд последователно е приемал, че правовата държава е държава на правната сигурност, където съдържанието на правния ред е ясно, предвидимо и недвусмислено определено (Решение №1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г., Решение № 7 от 2005 г. по к.д. № 1 от 2005 г.).
Българският законодател вече веднъж си позволи нарушаване на Конституцията в областта на енергетиката с въвеждането на такса за производителите на възобновяеми енергийни източници, което законово изменение беше прогласено за противоконституционно и вследствие държавата стана ответник по множество дела по реда на ЗОДОВ. Тогава Конституционният съд се произнесе със свое решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г, съгласно което: „Конституцията предписва на държавата да изгради система на правно регулиране на стопанската дейност, която да гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия, както когато започват стопанска дейност, така и по отношение на нейното организиране и осъществяване.“
Отнемането на придобити имуществени права (платени цени за доставен природен газ за балансиране) от търговците на природен газ с обратна сила за периода 5 август 2019 г. – 31 март 2020 г. посредством административните актове на КЕВР, въз основа на разпоредбата § 2, ал. 17 от ПЗР към ЗД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г.), повдига сериозни съмнения за противоконституционност на новия закон. Ако същият бъде обявен за противоконституционен, то съгласно скорошното Решение № 4 от 14.05.2020 г. по к.д. № 9/2019 г. на КС той няма да се приложи по висящите дела пред съда, които търговците на електрическа енергия биха могли да инициират.
Какви мерки да предприемат търговците на газ в защита на своите накърнени права и законни интереси
В изпълнение на горепосочената разпоредба на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулирана (КЕВР) издаде множество поредни решения (Решения № Ц-15 до № Ц-22 от месец май 2020 г.[3]), с които в разпоредителната си част указва на „Булгартрансгаз“ ЕАД в качеството му на оператор на газопреносната мрежа, да измени цените на природния газ за балансиране, определени през периода 5 август 2019 г. – 31 март 2020 г. по реда на Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране при отчитане на намалената цена, по която общественият доставчик продава природен газ.
Решенията са административни актове, публикувани на официалната интернет страница на Комисията, но същите не са съобщавани изрично на търговците на природен газ, които са засегнати от решенията. Търговците на природен газ са заинтересовани лица, които не са участвали в административното производство пред енергийния регулатор. Следователно при липсата на надлежно съобщаване съгласно Административнопроцесуалния кодекс (АПК) срок за обжалване на решенията на КЕВР пред административния съд не би следвало да тече. Ако се приеме, че решенията съставляват нищожни административни актове, оспорването им като такива не е ограничено със срок – съгласно АПК заинтересованите лица могат безсрочно да предявят пред съда искане за прогласяване на нищожност на административен акт. А търговците на природен газ безспорно са заинтересовани лица – същите вече са започнали да получават покани от „Булгартрансгаз” ЕАД за връщане на платените цени по договорите за балансиране въз основа на намалената цена за балансиране. С това се засяга тяхната имуществена сфера и с обратна сила им се отнемат получени приходи в полза на държавния газов преносен оператор „Булгартрансгаз” ЕАД.
Търговците на природен газ могат да сезират и Европейската комисия с жалба, която да съдържа точно описание на начина, по който българските национални органи са нарушили правото на Съюза, и подробности за действията, които са предприети до момента във връзка с нарушението[4].
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1] https://www.parliament.bg/bills/44/054-01-27.pdf
[2] https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147533
[3] https://www.dker.bg/bg/resheniya/resheniya-za-2020-god.html
Оригиналната публикация можете да намерите на : https://news.lex.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5/