EMI: Националната цел за енергийна ефективност – изпълнена за 2016, но под въпрос за 2020 г.

Директивата за енергийна ефективност 2012/27/ЕС дава свобода на държавите членки да определят индикативните си национални цели за енергийна ефективност до 2020 г. чрез различни измерители – например, първично енергийно потребление, крайно енергийно потребление, икономии на енергия в първичното и крайното енергийно потребление, енергийна интензивност. Държавите членки следва да съобщят на Комисията целите си, като ги определят в абсолютни стойности на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2020 г. и обяснят как и въз основа на какви данни са направили своите изчисления.

Индикативните цели за енергийна ефективност на България за 2020 г. са определени в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., разработен от Министерството на енергетиката. Съгласно този документ, националната цел е намаляванена първичната енергийна интензивност на страната с 41% спрямо 2005 г., при което първичното енергийно потребление следва да достигне 16870 ktoe, а крайното - 8639 ktoe през 2020 г. Енергийното потребление е определено при сценарий, който предвижда за периода 2014-2020 г. годишен ръст на БВП до 2,2%.

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за енергийния баланс на страната, които позволяват да се направи оценка на изпълнението на целите за енергийна ефективност до 2017 г. Ето какви са резултатите:

38% ръст на БВП при относително постоянно енергийно потребление за периода 2005-2017 г.

За периода 2005-2017 г. първичното енергийно потребление остава на относително постоянно ниво и с тенденция на лек спад, докато БВП (по постоянни цени 2010) на страната е нараснал с 38%. Нагледно се вижда,че се преодолява зависимостта между икономическия растеж и енергийното потребление. 

75% от националната цел е изпълнена до 2017 г.

Първичната енергийна интензивност представлява съотношението между първичното енергийно потребление на дадена страна и нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Показателят измерва общото количество енергия, необходимо за генериране на една единица БВП.

От 2005 г. насам енергийната интензивност е намаляла от 0,306 до 0,211 кг н.е./лв. през 2017 г. До 2009 г. се наблюдава ясно изразена тенденция на спад на енергийната интензивност с бързи темпове. След 2009 г. настъпват известни колебания, включително и периоди на влошаване на показателя. Тази негативна тенденция е валидна за четиригодишния период от 2014 насам, обхванат от Директива 2012/27/ЕС. Изключение прави 2016 г., когато енергийната интензивност е намаляла с повече от 5%.

Все пак като цяло, до 2017 г. енергийната интензивност намалява с 31%, което представлява 75-процентово изпълнение на поставената за 2020 г. цел.

Междинната национална  цел за 2016 г. е преизпълнена

В Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г.има включена междинна цел за 2016, а именно - първично енергийно потребление в размер на 17 587 ktoe. Първичното енергийно потребление за същата година (определена на база на предвидения ръст на БВП до 2,2% годишно) е 17 241 ktoe, което означава, че е постигнат по-добър резултат в сравнение със заложената междинна цел през 2016 г.

Транспортът – основен риск  за постигане на националната цел за 2020 г.

В заключение, транспортът е голямата въпросителна пред изпълнението на целта за енергийна ефективност за 2020 г. През наблюдавания период транспортът изпреварва индустрията и се превръща в най-големия потребител на енергия. Същевременно обаче, транспортът остава единственият сектор, чиято енергийна интензивност не се подобрява от 2001 г. насам (Съгласно последния Годишен отчет за изпълнение на националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г.).

Тези два фактора превръщат транспортния сектор в риск пред достигането на националната цел за енергийна ефективност въпреки добрите постижения в другите сектори - индустрия, услуги и домакинства.

По Институт за енергиен мениджмънт