Йън Бремър: Съперничеството между САЩ и Китай навлиза в нова фаза
Автор: Йън Бремър, президент и основател на Eurasia Group
С нарастването на усилията за възобновяване на икономиките световните лидери са изправени пред засилващ се натиск за успешното балансиране на проблемите, свързани със здравето, националните икономики и собственото си политическо бъдеще. Това важи за президента на САЩ Доналд Тръмп, който се бори за преизбиране тази есен. Изненадващо допълнение към този списък на уязвимите световни лидери е китайският президент Си Цзинпин. Тази нова реалност може да доведе САЩ и Китай до пик в студената война.
Очакваше се Си да бъде имунизиран от този вид политически натиск. Китай не е демокрация, а китайският лидер е прекарал години в консолидиране на властта. Дори скъпо струващата търговска война със САЩ не навреди на политическата му стабилност у дома. Но първоначалното прикриване на вируса даде възможност за разпространението му както в много части на Китай, така и в различни части на света. Това доведе до безпрецедентен вътрешен и международен отзвук относно китайското ръководство. Продължаващото решение на Китай да не бъде достатъчно откровен по отношение на онова, което знае и когато го знае, не спечели симпатиите на много лидери. Своя „принос” за това даде и опитът за кризисна дипломация, подбит от доставките на некачествено медицинско оборудване. И това се случи преди Китай да започне да заплашва държавите, които настояват за международно разследване на произхода на вируса. Вирусът накара Си да почувства политическо напрежение, каквото не е изпитвал никога досега, както в Китай, така и извън него. За първи път се появиха слухове в Пекин, че на Си не му е гарантиран трети мандат.
Не че американското ръководство има с какво да се похвали. Тръмп изгуби много време, омаловажавайки заплахата от вируса в първите дни на пандемията. САЩ все още изостават от заявените цели за въвеждане на масово тестване, което е предпоставка за безопасното възобновяване на икономиката. И макар че Китай поне да се опита да демонстрира някаква международна загриженост, администрацията на Тръмп направи още по-малко – по време на виртуална конференция за ваксината по-рано този месец, САЩ дори не си направиха труда да покажат такава. Но за Тръмп най-притеснителното е опустошението в краткосрочен план на американската икономика, чиято сила трябваше да бъде акцент в неговата предизборна кампания. Според вътрешни проучвания на щаба, Тръмп изостава зад Джо Байдън.
И докато Си и Тръмп усещат ефекта от първоначалните си грешки по отношение на коронавируса, самият коронавирус укрепва САЩ и Китай в дългосрочен план спрямо останалата част от света. А тази комбинация от политически натиск у дома и допълнителна сила в чужбина е взривоопасна смес.
За Китай голяма част от международната му сила е свързана с ключовото му положение в световните вериги за доставки, както и с общото му значение на международните пазари за търговия и кредит през XXI век. Възловата му роля в световната верига за доставки на медикаменти означава, че тя ще бъде от съществено значение в борбата с коронавируса, като потиска международната критика към Пекин. Китай е в изгодната позиция да излезе икономически по-бързо от кризата, като разчита на техники за наблюдение и изолация, които не функционират толкова добре при демокрациите. С други думи, Китай е незаменим при рестартирането на световната икономика. И в момент, когато по-голяма част от света се движи онлайн, предстоящото пускане на 5G само увеличава геополитическото му влияние.
Тази последна точка е критична и подчертава подобно предимство за САЩ – някои от технологичните компании, които са най-добре подготвени да помогнат на света да се справи с блокирането и новата реалност на социална дистанцираща, са китайски, но американските са много повече. Американските съюзници, които се отнасят предпазливо към китайските технологии, няма да имат друг избор, освен да приемат стандартите на Вашингтон, както и технологичните компании, от които ще зависят. Факторът независимост при производството на храни и енергия във време на засилен национализъм, както и продължаващото господство на щатския долар като сигурно убежище във времена на икономическа криза, ще доведат до това САЩ да излязат още по-силни от тази криза, най-малко в сравнение със своите съюзници.
Тази комбинация от краткосрочна политическа слабост на лидерите и дългосрочната структурна сила на техните страни прави по-голяма вероятността и Си, и Тръмп да се хвърлят един към друг, за да отклонят политическото напрежение в собствените си страни и ще го правят от позиции на международна сила. Колкото и да е трудно да се повярва, коронавирусът може да е само началото на геополитическите проблеми в света.
--------------------------------------------------------------------------------------
Анализът е публикуван във в. „Катимерини“. Преводът и редакцията са на БГНЕС