Премереният оптимизъм остава водещ за част от европейските електроенергийни борси

Премереният оптимизъм остава водещ през старта на новата седмица за част от европейските електроенергийни борси в сегмента пазар ден напред.  След два дни на ръст и три дни на спад новата седмица стартира с малко по-високи цени, с преодоляване на силната разнопосочност.

За Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) цената на тока с ден за доставка 18 май расте с огромните 212 % до 33.91 евро за MWh, но остава напълно съпоставима с постигната на борсата в Румъния (33 евро за MWh и също с висок ръст – 129.6 %) и Унгария (32.37 евро за MWh, ръст 157 %).  По-висока през новата седмица остава и цената в Хърватия – 36.17 евро за MWh, ръст от 96,5 %.

На другия полюс остават страните с постигнати ценови нива под 20 евро за MWh като например Австрия (19.72 евро за MWh, ръст 104.0 %), Белгия (17.72 евро за MWh, ръст 68 %),  Франция (16.94 евро за MWh, ръст 67.5 %), Германия (19.74 евро за MWh, ръст от 108.6 %).

Най-висока е цената на борсата в Гърция, като с ден за доставка 18 май тя достига нивото от 47.28 евро за MWh, при   това увеличението спрямо постигнатата предходния ден е само 4 %, сочат данните на онлайн изданието energylive.cloud.

Европейските електроенергийни борси в началото на миналата седмица демонстрираха вярата си в мерките на правителствата, която се задържа поне три дни и цените с ден за доставка 14 май започнаха да се движат в диапазона 22 – 25 евро за MWh. С всички изгледи за тръгване и към по-високи нива, ако не бяха данните за развитието на ситуацията около разпространението на коронавируса. Така след една премерена разнопосочност на 15 май, разбира се и предвид задаващите се почивни дни, ценовите нива тръгнаха надолу.

Отпускането на ограничителните мерки, наложени заради разпространението на коронавируса все пак дава своето отражение и върху настоящото поведение на електроенергийните борси. Проследяването на ценовите нива може да даде относително добра представа за очакванията на пазарите. Лекият ръст на стойностите през новата седмица говори за плах опит за връщане на икономическите дейности в обичайния ход. Прави впечатление въздържанието на западните борси и големия оптимизъм на борсите в България, Румъния, Унгария и особено Гърция, която живее с мечтата за туристическия сезон, но и разчитаща на слънчевите си мощности.

Рано е да се правят изводи. По начало данните за икономическите ефекти от кризата, предизвикана от  COVID-19 ще са по-ясни най-малко след поне два месеца, когато статистическите служби на европейските държави излязат с конкретни показатели.  Засега експресната оценка на Националният статистически институт (НСИ) сочи, че икономическият растеж в страната се е забавил рязко през първото тримесечие на настоящата година заради отслабване на крайното потребление още преди коронавирусната пандемия да засегне тежко както българската, така и икономиките на основните търговски и бизнес партньори на българската страна.

Брутният вътрешен продукт на България през първото тримесечие на 2020 година е нараснал с едва 0,3% спрямо последните три месеца на миналата година, когато се повиши с 0,8%, докато на годишна база икономическият растеж се забавя рязко до 2,4% след растеж с 3,1% в края на 2019 г. Това е най-слабото нарастване на БВП на тримесечна база от началото на 2014 г., според оценката.
Факторът по-слабо потребление преди кризата с COVID-19 не трябва да се пропуска. По своята същност в по-голямата си част икономическа активност е силно зависима от използването на електроенергия. Информацията за промените в търсенето на електроенергията може да даде известна представа за въздействието на пандемията COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки. При това трябва да се отчете и още една подробност, характерна вече не само за няколко западни страни - използване на слънчеви и вятърни мощности в домакинствата, а и от промишлеността. Според изнесените през миналата седмица данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) спадът в потреблението на електроенергия за седмицата 1-10 май спрямо същото време година по-рано е (минус) 2.78 %, а тенденцията е положителна от началото на годината.

Миналият понеделник, 11 май започна със спад за стойността на електроенергията на БНЕБ в сегмента пазар „ден напред“. Тази седмица, както вече отчетохме стартира с ръст и стойността е двойно по-висока от миналата седмица (16.42 евро за MWh с ден за доставка 11 май и 33.91 евро с ден за доставка 18 май). Волативността трябва да се отдаде на неяснотата, свързана именно с икономическите дейности. Българската страна е основно експортно ориентирана, а няма достатъчно данни за такъв оптимизъм, ако се следят и другите пазари. Оптимизъм на база потребление заради отварянето на кръчми, молове и кина трябва да е премерен. Още повече заради летните температури през последната седмица и призива да не се ползват климатици.

Надеждата за намиране на ваксина срещу коронавируса все още не изглежда близка. Летният сезон идва, а заедно с него и предупреждението на Световната здравна организация за нова, по-яростна вълна на COVID-19. Сега остава да се разберат икономическите нужди на западните икономики. Тогава ще е  малко по-ясно  дали оптимизма или въздържанието ще с а водещи на електроенергийните борси в сегмента пазар ден напред.