Промените в наредбите за определяне на цената на парното предизвикват опасения за ликвидността и паричния поток

Промяната във формулата за корекция на стойността на природния газ при определянето на цената на топлинната енергия на база на прогнозна цена за 6 месечен период бяха в основата на възраженията по време на общественото обсъждане на промените в двете наредби (Наредба №1 и Наредба№5) в КЕВР, проведено онлайн. Разисквания имаше и по отношение на необходимата граница на намаление или повишение на газа, за да се пристъпи и към изменение на цената на парното. В докладът си работната група към КЕВР предлага към изменение на цената на парното да се пристъпва при спад или скок на цената на синьото гориво с 15 %.  

Като цяло топлофикация София подкрепя положителната промяна в Наредба №1 и по-точно адаптирането й към либерализация на пазара. Ние сме позитивно настроени, заяви изпълнителният директор на дружеството Александър Александров. В същото време той постави два въпроса,  които по думите му „биха могли да допринесат за още по-правилно разпределение на ресурсите“. В частност, както стана ясно се касае  (новия член 24 а т. 2 за ценовата формула), „където в предвидената формула се предвижда 50 % от спестените разходи за природен газ в резултат на постигнатата по-ниска цена спрямо регулираната да бъдат приспаднати в следващи периоди“.

Александров постави въпроса за увеличаване на тези спестени разходи до 75 %, което по думите му „ще поощри участието ни на свободния пазар на природен газ“. Второто възражение на Топлофикация София е свързано с границата за изменение на цената на топлинната енергия. По думите на Александров предвидената граница за изменение на цената на топлинната енергия спрямо цената на газа да не е 20 %, а да е 10 %. „Тоест, когато има 10 % изменение на газа КЕВР да пристъпи към изменение на цената на топлинната енергия“.

Към това становище по-късно се присъединиха и други участници, но при обсъждането на промените в Наредба№5.

Становището на Топлофикация София донякъде бе подкрепено и от Анна Димитрова от EVN. “Промените в Наредба 1 разширяват правомощията на КЕВР отвъд промените в Закона за енергетиката“, коментира Димитрова. Тя също постави въпроса по  формулата за корекция на цената на природния газ. Тази формула трябва да бъде преразгледана, каза тя, като постави и въпрос за компенсиране на въглеродните емисии.

Омбудсманът постави също не спести питанията си с формулата за корекция на цената на природния газ (също чл. 24).

Председателят на работната група Пламен Младеновски не се съгласи с възраженията и в двете последвали едно след друго обсъждания на двете Наредби (1 и 5). “По отношение на Топлофикация София, които възразяват срещу стимула, който сме предвидили за участие на свободни пазара на природен газ – а именно 50 % от спестените средства да бъдат задържани от топлофикациите, а другите да се дадат на потребителите чрез корекцията, която е предвиден с взет недовзет приход. Топлофикация София предлагат този процент да е 75 %, а EVN – да остава при дружествата. Ние разсъждаваме върху това, когато писахме разпоредбите Смятаме, че е разпределените честно 50 на 50 то ще осигури на потребителите да се възползват от евентуално постигнатата по-ниска цена на природния газ на пазара , а от друга страна ще мотивират топлофикациите да търсят подобна цена, подобна възможност, тъй като 50 % от спестените средства остават в тях”, каза той. В този смисъл Младенодски определи решението за разпределението 50 на 50 справедливо. “И потребителите ще усетят предимствата на свободния пазар на природен газ”, заяви той.

“Другото, което Топлофикация София предложи - именно намаляването на процента от 15 на 10, при който комисията следва да промени цените (на парното) при изменение на цената на природния газ. До това ниво 15 % е стигнато първо, защото трябва да е съпоставимо с електросектора и второ след анализ на паричните потоци на топлофикационните дружества, каза Младеновски, като уточни, че при повече от 10 % се стига до нарушаване на ритмичността на разплащанията, което дава предпоставки за задлъжнялост, особено към „Булгаргаз“.

Тези 10 % от паричния поток в най-лошия случай биха се нарушили при повече от 15 % от увеличение на цената. Това е прага, при който при нарушаване на паричния поток дружествата биха започнали да изпитват проблеми относно наличието на свеж паричен ресурс, допълни Младеновски, като уточни, че се анализират всички дружества, а не само на топлофикационните, заради структурата на разходите и участието на природния газ.

По отношение на забележката на EVN за въглеродните емисии, че вече стават лв. за МВтч, а не за тон, Младеновски уточни, че направената промяна цели по-скоро при разлика в горивния микс да не се наложи ри по-малко разходи за квоти емисии разликата да не е с обратен знак, но тя се отнася повече за въглищните централи и не е така просто.

В отговор на забележките на омбудсмана за периода на правото за прилагане на корекциите, Младеновски обясни, че те са в голям обем и ако не се прилагат се нарушава плавната промяна на цените. Той обърна внимание на динамиката на цените, които налагат именно необходимостта от период от 6 месечно изменение и в допълнение даде пример с промяната на цената на електроенергията. В момента ако се съди по досегашното определяне на цената на природния газ на три месеца формулата е пазарно ориентирана и цели потребителите да се възползват от моментите на намаление. Сега формулата има предпоставки за много големи флуктуации. Прогнозната цена е регулаторен инструмент, който КЕВР да използва, за да осигури плавно изменение, обясни Младеновски.

Несъгласеи с направените предложения по-късно при второто обществено обсъждане изрази Мая Манолова от Изправи се БГ. В частност при обсъждането на Наредба №5 за регулиране на цената на природния газ бяха повторени част от забележките по Наредба№1 за регулиране на цените на електрическата енергия.

„Направените предложения ще превърнат потребителите в безлихвени кредитори на топлофикационните дружества“, заяви Манолова. Тя постави и въпрос за това, че промените, които се правят са малко преди новия регулаторен период от 1 юли и „ще имат отражение и върху тази процедура“.  По думите й под въпрос е дали новите промени в двете наредби „ще сработят и дали няма да се отразят на потребителите“.

Манолова обърна внимание и на измененията, предвидени в Закона за енергийната ефективност, които предвиждат потребителите да бъдат снабдени с уреди за дистанционно отчитане. По думите й директното отчитане на топлинната енергия, което ще става с новите уреди не кореспондира с направените промени в правната база. „Ще се отчитат текущо потребление, а ще се плаща по прогнозни цени, коментира Манолова. Тоест всеки потребител на природен газ ще се превърне в безлихвен кредитор“, коментира тя. Манолова атакува и предложената граница от 15 % на цената на газа, за да се пристъпи към промяна на цената на парното. „Хората ще бъдат натоварени да си купят скъпи уреди, а ще си плащат по прогнозна, не по действителна цена“, констатира тя.

Шестмесечния период и границата от 15 % в цената на газа, за да бъдат направени и промени в цената на топлинната енергия не се харесаха и на „Булгаргаз“, но от друга гледна точка – опасността от нарушаване на ликвидността и паричния поток.

Омбудсманът Диана Ковачева от своя страна обърна внимание, че не са достатъчно защитени правата на потребителите. Тя също постави въпроса за периода на отчитане на топлинната енергия на 6 месеца, при положение, че цената на газа ще бъде променяна всеки месец. По думите й КЕВР има капацитет да прави това и за парното.

„По отношение на това, че потребителите може да се превърнат в кредитори, да, това може да се случи действително. Но е валиден и обратният процес при увеличение на цената на природния газ“, контрира от своя страна председателят на работната група към регулатора Пламен Младеновски. Той за пореден път обясни, защо е необходимо запазването на границата от 15 %  за изменението на цената на газа. Той обърна внимание на изключително голямата волтивност на газовия пазар и обясни, че защитата на потребителите може да се осъществи в един относително спокоен едногодишен период, а не с месечни скокове надолу или нагоре в ценовите нива. Като пример Младеновски посочи и необходимостта от прогнозируемост за по-големи обществени потребители на топлинна енергия.

В допълнение той обясни също така, че трябва много ясно да се знае, че през отоплителния сезон цената на природния газ обикновено се увеличава, а извън него е по-ниска. По отношение на топломерите също бе пояснено, че те са предвидени за новото строителство. Председателят на  КЕВР Иван Иванов от своя страна допълни, че само 6 % от топломерите са с дистанционно отчитане, а подмяната на 300 хил. ,които са в София например ще изисква дълъг период от време.

Становищата по направените промени в двете наредби могат да се подават в срок от 14 дни, а КЕВР ще излезе с окончателно решение след закрито заседание на 22 май тази година.