Българските фондове за втора пенсия са минимизирали щетите от финансовия срив по света

Парите ни за втора пенсия не се топят по време на кризата с коронавируса. Това коментира Даниела Петкова - председател на Управителния съвет на пенсионно дружество и член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване пред bTV. По думите й, поводът за тревога е свързан с икономическия ефект от кризата, който е по целия свят.

Данните на КФН към 31 март

Допълнително притеснение, според анализатори, са предизвикали и данните, обявени от Комисията за финансов надзор (КФН), че към 31 март българските частни пенсионни фондове отчитат спад на доходността (парите, които всеки вложител печели над внесените си суми) по партидите на своите вложители между 7 и 9%. Според данните на регулатора, годишните загуби пък са още по-ниски и се изчисляват на малко над 1.5% към момента.

Пенсионен фонд не може да фалира

категорична беше Петкова, която обясни, че може да фалира фирмата, която го управлява. "За първото тримесечие, при всички инвеститори по целия свят, има отрицателна доходност. Размерът на отрицателната доходност за този кратък период от време е значително по-малък от натрупаната положителна доходност в предходните години", обясни Даниела Петкова.

Тя посочи, че в Ирландия, например, пенсионните фондове отчитат някъде около минус 15% доходност, в Испания - от минус 8% до 15%, в Норвегия - минус 13%. "За сравнение, българските пенсионни фондове успяха да минимизират щетата от сривовете на фондовите пазари по света“, подчерта експертът.

По нейните думи,

сривът в доходността е логичен, както са логични и сравнително малките загуби

Първо - пенсионните фондове инвестират събраните задължителни вноски на бъдещите пенсионери именно на световните пазари. Така се получава доходност, от която печелят и те, и самите вложители. Най-често парите се влагат в акции, в държавни ценни книжа, в корпоративни, общински облигации и други финансови инструменти.

В същото време българското законодателство задължава частните фондове да инвестират голямата част от парите в нискорискови активи или инвестира се консервативно. Разпределението е следното - около 30% отиват в дялови ценни книжа, или т.нар. акции, които са малко по-рисков актив. Голямата част от парите се инвестират в дългови инструменти, най-вече в държавни облигации. Те са нещо като спасителен пояс, особено по време на кризи, като се има предвид, че държавите фалират доста по-рядко от компаниите.

Даниела Петкова припомни, че

кризата на капиталовите пазари по света

стартира още в началото на месец март с увеличаване на случаите на коронавирус в Италия. Задълбочи се със синхронизираните мерки в световен мащаб, което беше уникално като събитие. Затова по думите на експерта, не може да се каже, че пенсионните фондове работят на загуба.

„Процесът на възстановяване започна след мерките на централните банки, оповести се, че трилиони ще бъдат отделени, за да се балансира системата след този срив, каза тя. Големият въпрос е как ще продължат нещата. Не очаквам че на икономическия фронт след коронавируса всичко ще приключи за един два месеца", прогнозира член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.