И газовите сондажи край Кипър паднаха под карантина заради коронавируса

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News

Новият кръг сондажи за газ край Кипър, който трябваше да започне през април, няма да се осъществи по план и ще бъде отложен - за „неопределено време”. Дългоочакваните и изключително важни за страната проучвания на международните енергийни гиганти са под „карантина” заради разразилата се коронавирусна криза, коментират новия икономически удар от нея политици и експерти в Кипър.

„Диагнозата” обаче може да има още по-опасни последици в дългосрочен план. По-продължително забавяне в плановете за сондажи и неизвестността кога ще се възстановят пазарите след пандемията поставят под риск цялостното осъществяване на мащабната енергийна програма на Кипър, предупреждават анализатори.

В същото време пандемията издига нови препятствия и пред перспективите на Източното Средиземноморие да се превърне в стратегически международен енергиен център, в бъдещ алтернативен коридор за доставка на природен газ за Европа – цел, за чието осъществяване работят от години страните в региона с амбициозните си планове и сътрудничество. Източното Средиземноморие е в опасност да бъде изоставено или да се ограничи до нуждите на местния пазар, прогнозират енергийни експерти.

Липсата на сондажи за откриването на нови количества природен газ, както и трудностите пред бъдещото икономическо оздравяване на страните от региона след заразата намаляват още повече шансовете и на най-големия проект в планираната нова енергийна инфраструктура на Източното Средиземноморие – газопровода EastMed /Източносредиземноморския газопровод/. Подписването на 2 януари на междудържавно споразумение за изграждането му между Израел, Кипър и Гърция даде „летящ енергиен старт” на годината, но той бе спрян само два месеца по-късно, след като вирусът засегна сериозно и трите страни-участнички.  

В тази нова обстановка единствено Турция обяви, че продължава сондажната си програма, въпреки че страната е изправена пред значителни проблеми заради разрастващата се в нея вирусна инфекция. Третият турски сондажен кораб пристигна в средата на март, в разгара на коронавирусната криза.

Ревизия на енергийния маратон

За истински маратон от сондажи край острова „загряваше” консорциумът от двата водещи европейски петролни играчи – италианската компания Eni и френската Total. Тяхното първо проучване бе планирано за април в участък в блок 6, в югозападната част на кипърската изключителна икономическа зона. Работата на двете компании е особено важна за енергийното бъдеще на Кипър, защото те са негов стратегически партньор, като държат правата /с различни дялове/ в седем от осемте лицензирани парцела в офшорната зона на страната.

„Без съмнение планираното пробиване на Eni-Total ще бъде засегнато поради коронавирусната криза. Най-вероятният сценарий е сондажът да бъде отложен, тъй като при сегашните обстоятелства не е възможно проектите да се изпълняват по план”, заяви официално на 31 март външният министър на Кипър Никос Христодулидис.

„Много малко вероятно е да се реализира програмата за газови сондажи. Въпреки, че петролните компании все още не са обявили окончателните си планове за кипърската изключителна икономическа зона, изглежда, че те няма да продължат със сондажите както беше планирано, не през тази година”, коментира за 3e-news ситуацията известният кипърски и международен енергиен експерт д-р Чарлз Елинас, старши сътрудник в Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет.

Изпълнението на програмата на френско-италианския консорциум веднъж вече бе забавено по технически причини. Първоначално се очакваше той да влезе в лицензирания си блок още в началото на февруари, но сондажната му платформа претърпя сериозен проблем по време на работата си в офшорната зона на Египет, чието отстраняване доведе до загуба на време. В момента тя се намира в изключителната икономическа зона на Ливан, където се очаква да остане до края на април. След това платформата трябваше да се отправи към кипърските води.

Това едва ли ще стане при разразилата се коронавирусна криза и наложените строги ограничителни мерки в Кипър, смятат експерти. Още през март островната държава затвори входните си точки – летищата и пристанищата. До 30 април в страната е наложена карантина и забрани за движение и събирания. Тези, които по изключение получат разрешение от властите за влизане в Кипър, подлежат на задължителна карантина в продължение на 14 дни. Заради всички тези мерки под въпрос е цялата логистика, свързана с екипите, необходими за провеждането на сондажните работи, с доставките и връзките на сондажната платформа с брега.

Програмите за сондаж на компаниите, които имат права в кипърската изключителна икономическа зона, ще бъдат засегнати, тъй като заради въведените мерки срещу разпространението на корановируса прехвърлянето на персонал и техника е много трудно, посочи в неделя /12 април/ енергийният министър на Кипър Георгиос Лакотрипис.

Пандемията предизвика пълна ревизия на плановете за 2020 г., която стартира много успешно и предстоеше да бъде най-натоварената в енергийната програма на Кипър.

До 9 проучвателни и потвърдителни сондажи трябваше да бъдат извършени през тази и началото на следващата година, според обявения от правителството в Никозия план след преговори с лицензираните компании. Очакванията за тях се подсилваха и от факта, че последното откритие в кипърската офшорна зона – находището „Глафкос”, бе направено преди повече от година, през февруари 2019 г.

Консорциумът „Eni-Total” трябваше да извърши серия от 3 до 6 последователни сондажа. Резултатите от тях в голяма степен щяха да определят накъде ще се развива енергийната програма на Кипър, най-вече за изграждането на необходимата енергийна инфраструктура за транспорт на добития газ.

Освен първото за годината пробиване в новия участък в блок 6, консорциумът се подготвяше за потвърдителен сондаж в находището „Калипсо” в същия блок. То бе открито от Eni през февруари 2018 г. и бе обявено за „обещаващо”.

Предстоящата работа на консорциума от месеци се следеше с огромен интерес, тъй като в два от блоковете на кипърската офшорна зона, в които той планираше да влезе - блокове 7 и 8, незаконно пробива от октомври миналата година до началото на април турският сондажен кораб „Явуз”.  

Два сондажа в блок 10 през втората половина на тази година планираше консорциумът между най-голямата независима енергийна компания в света - американския петролен гигант ExxonMobil /оператор/, и най-големия производител в международен мащаб на втечнен природен газ - катарската държавна нефтена компания Qatar Petroleum. С тях също бяха свързани големи надежди, тъй като положителен отговор щеше да позволи находището „Глафкос” да премине към етап на разработване и стратегическо развитие.

ExxonMobil замразява програмата си за сондиране в кипърската изкючителна икономическа зона най-малко до септември 2021 г. заради пандемията и пазарната ситуация с ниските цени на петрола, стана ясно в неделя /12 април/. Информацията за това бе потвърдена от енергийния министър Георгиос Лакотрипис. Той съобщи, че преди няколко дни от американската компания са го информирали за принудителното отлагане на плановете им с 12 месеца, но са потвърдили, че остават фокусирани върху Кипър.

Потвърдителен сондаж влизаше и в програмата на консорциума „Nobel Energy – Shell – Delek” за търговското развитие на находището „Афродита” в блок 12. Това е първото  и единствено досега кипърско газово находище, за което кипърското правителство издаде през ноември 2019 г. лиценз за експлоатация на въглеводороди /всички други лицензи досега са за проучвания за газ/.

Кипър не е приоритет за международните играчи

Отлагането на сондажите за неизвестен срок, в зависимост от развитието на причинената от вируса криза, може да предизвика обаче по-тежки последствия.

„Предполагам, че ще отнеме дълго време на петролните компании да рестартират сондажите си след пандемията. Най-вероятно те ще продължат да намаляват разходите си през следващата година. Може да минат 2-3 години, преди да започнат да ги увеличават отново”, прогнозира пред 3e-news д-р Чарлз Елинас. 

„Последният път, когато имахме война за цената на петрола, бяха необходими 4 години, за да се върнем към тяхното нормализиране, но дори и тогава цените на петрола останаха ниски. Това вероятно ще се случи отново. Така че едва след 2021 г. петролните компании може да обмислят да започнат сондажите отново”, смята той.

Проблемите, с които се сблъсква Кипър и Източното Средиземноморие, засягат цялата енергийна индустрия в световен мащаб. Комбинацията от масовия спад на глобалното търсене на нефт и газ поради Covid-19, потискащ световната икономика, и бързия спад на цената на петрола заради спора Русия-Саудитска Арабия принуждава нефтените и газовите компании да отстъпят.

Международните енергийни лидери, които имат лицензни договори с Кипър и други страни в Източното Средиземноморие, вече обявиха, че преразглеждат планираните си за 2020 и 2021 г. дейности.

През март Eni съобщи, че ревизира всички свои енергийни проекти за двете години и специално в Близкия изток, тъй като целта й е да намали капиталовите си разходи с над 2 млрд. долара. Партньорът й в кипърския консорциум Total заяви 20-процентно намаление на планираните разходи за тази година и прекрати програмата си за изкупуване на акции. 

ExxonMobil обяви, че заради коронавируса се стреми да ограничи значително оперативните си разходи и ще намали инвестициите си с 10 млрд. долара, тъй като в новата пазарна ситуация много от планираните му проекти не са печеливши.

Noble Energy също ще отложи много дейности през 2020 г. и може да изпита трудности при по-нататъшното инвестиране в Източното Средиздемноморие, което ще повлияе на бъдещите й планове за развитие. Изрелската Delek Group е силно задлъжняла и нараства несигурността дали ще може да изплати или рефинансира дълговете си в размер на 2.5 млрд. долара. 

В тази ситуация рискът да бъде спряна енергийната програма на Кипър се увеличава, е позицията на д-р Чарлз Елинас. Особено, ако е необходимо дълго време на петролната и газовата индустрия да се възстанови от „двойния ефект” – от икономическото въздействие на коронавирусната епидемия и войната на цените на петрола.

„След като нефтените и газовите компании в Източното Средиземноморие възобновят дейността си - вероятно след 2-3 години, техните приоритети ще бъдат много различни. Кипър не е приоритет”, посочи пред 3e-news енергийният експерт.

Според него в края на този процес и при увеличаващия се натиск на движението към декарбонизация на глобалната енергия индустрията ще бъде съвсем различна. „Цените на петрола и газа вероятно ще останат ниски в обозримо бъдеще. Ударението ще се измести към големи проекти, лесни за развитие, с високи печалби. Отделно от Египет, с неговия голям вътрешен енергиен пазар, Източното Средиземноморие е застрашено да бъде изоставено. Евентуално то може да се върне, но по по-ограничен начин, задвижван повече от нуждите на регионалния пазар”, предвижда д-р Чарлз Елинас.

Пандемията на коронавирус премахна икономическата приложимост на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, заяви миналата седмица /7 април/ проф. д-р Гюркан Кумбароглу, ръководител на Турската енергийна асоциация /Turkish Energy Economy Association/, цитиран в кипърско-турския вестник Kıbrıs Postasi.

Според него заради сегашните цени на природния газ и петрола международните енергийни компании вероятно ще загубят интерес към енергийните ресурси в Източното Средиземноморие и постепенно ще се оттеглят от региона. Най-мащабният проект – газопроводът EastMed, дори няма да се върне в дневния ред на държавите-членки на Европейския съюз, твърди представителят на Турция. „Възможно е да се очаква по-спокоен период в Източното Средиземноморие“, заключава Кумбароглу.

Санкции и предизвикателства

Едва ли регионът ще навлезе в по-спокоен период, след като основният „дразнител” в него – Турция, въпреки че е силно засегната от коронавируса, продължава сондажната си програма край бреговете на Кипър.

При значителните икономически сътресения вътре в страната, с които президентът Реджеп Тайип Ердоган трябва да справя, Източното Средиземноморие остава неговият главен политическият избор за утвърждаване на хегемонията на Турция, коментират развитието в региона политически анализатори в Кипър.

Провокациите на Анкара с незаконните газови проучвания на двата й кораба „Фатих” и „Явуз”, които навлязоха и пробиваха в участъци от кипърската изключителна икономическа зона, нагнетяват конфликта в региона вече цяла година.

Ескалацията на предизвикателствата й не бе ударена дори и от наложените й европейски санкции заради сондажните работи в изключителната икономическа зона на Кипър. На 27 февруари ЕС включи в своя „черен списък” двама високопоставени служители от турската държавна петролна корпорация /TPAO/.

Вицепрезидентът и член на Съвета на директорите на компанията Мехмет Ферух Акалин, ръководещ отделите за проучвания, изследване, научноизследователска и развойна дейност, и Али Коскун Намоглу, заместник-директор на отдела за проучвания на TPAO, са първите, на които бе наложена забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активи. Санкцията е заради участието им в „планирането, ръководството и осъществяването на офшорните дейности по проучване на въглеводороди от TPAO, които не са разрешени от Република Кипър”.

„С нашите три сондажни и два сеизмологични кораба ние ще продължим борбата си за защита правата на нашата нация и увеличаване на богатството на страната ни”, написа в Туитър миналата седмица /9 април/ турският финансов министър Берат Албайрак, който е зет на президента Ердоган.

Третият сондажен кораб, закупен от Турция – „Кануни”, пристигна в страната на 15 март, съобщи турският енергиен министър Фатих Дьонмез. Сондажната флотилия на Анкара бе попълнена точно в разгара на коронавируса. Още не е съобщено официално къде ще работи новата платформа, след като в момента и двата кораба „Фатих” и „Явуз” са на стоянка в пристанище в Турция.

Сондажният кораб „Явуз” напусна кипърския блок 8 преди седмица, значително по-рано от предвидения срок. Според съобщението на Анкара от 18 януари, когато започна неговата работа в „сърцето” на кипърската офшорна зона, на около 100 морски мили от южния бряг на острова, проучвателното пробиване трябваше да продължи до 24 май.

Този сондаж бе трети за „Явуз” и шести поред за турските газови инвазии край бреговете на Кипър. С него Турция за втори път навлезе не само в изключителната икономическа зона на Кипър, но и в лицензиран от правителството в Никозия блок. За първи път обаче незаконната проучвателна дейност бе проведена в морски участък, който според Анкара принадлежи на непризнатата от международната общност, освен от нея, самообявила се Севернокипърска турска република.

Турция не е обявила официално информация за резултата от сондажа на „Явуз” /както липсва такава и за предишните пет пробивания/ и защо той бе преждевременно прекратен. Неофициално се коментира, че ранното „отзоваване” се дължи на нов неуспех да се открие находище.

Според огласените планове Турция ще извърши 5 сондажа през 2020 г., като още не са посочени официално зоните за работа.

За една от бъдещите горещи сондажни точки „подсказва” новата дестинация на изследователския кораб „Оруч Рейс”. От 11 април до 10 юни той ще извършва сеизмични проучвания в кипърската изключителна икономическа зона, в граничния й район с гръцката изключителна икономическа зона и турските претенции за морска зона.

Анализатори очакват първата стъпка да бъде направена в област югоизточно от остров Крит, която попада в новата карта на „Синята родина” на Турция, определена от сключения в края на миналата година меморандум между нея и Либия. Възможно е и турските проучвания да продължат в кипърската офшорна зона, в близост до пробивани досега цели. А това включва участъци от трите страни на острова – от запад, юг и изток.

„Сондажите на Турция около Кипър до голяма степен зависят от политически фактори, така че те ще продължат известно време. Но в крайна сметка, когато стане ясно, че разработването на въглеводороди в кипърската изключителна икономическа зона вече не е приоритетен въпрос, това влияние ще се загуби. Въпреки това, необходимостта да се решат споровете за изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие ще остане”, подчерта енергийният експерт д-р Чарлз Елинас.