Влизането в чакалнята на Еврозоната отново на дневен ред

Ще кандидатстваме в Еврозоната до края на април. Убеден съм, че ще бъдем приети. Това заяви премиерът Бойко Борисов след посещение на шивашки цех, произвел предпазни маски в Хасково, цитиран от Нова телевизия.

Така на дневен ред отново излиза планираният за 26 април краен срок за входиране на нужните документи за кандидатстване. Въпреки появили се мнения, че се работи по отлагане на влизането на България в еврозоната, на практика България досега не е обявила официално, че иска отлагане на процеса по присъединяване към във валутно-курсовия механизъм ERM II (по-известен като чакалнята на еврозоната).

Известно е, че Борисов много често си мени позициите, но този път си и призна: „Не трябваше да се огъвам за чакалнята на Еврозоната.“

Какви аргументи посочи Борисов да смени позицията си

За да смени позицията си, Борисов се позова на решението от 9 април на Еврогрупата (министрите на финансите на 19-те страните-членки на еврозоната) да бъде създаден общ финансов механизимъ в размер на 540 млрд. евро.

Макар да не е много коректен в изявлението си, Борисов каза: „Виждате колко пари отпускат. България е в прекрасно финансово и икономическо структуриране. Имаме да изпълним само едно условие, ще го направим незабавно и ще кандидатстваме отново за еврозоната. Тази криза ни показа, че тези, които са в чакалнята и в Еврозоната ще получат милиони, а другите ще теглят кредити.“

Едно условие има за чакалнята на Еврозоната

Става въпрос за капитализацията на две български банки – Инвестбанк и Първа инвестиционна банка, които преминаха миналата година стрес тестовете на Европейката централна банка (ЕЦБ). Според източници от Инвестбанк, проблемът е решен, докато за ПИБ предстои да се реши, тъй като за капитализацията е нужно увеличаване на капитала. През февруари Комисията за финансов надзор отхвърли проспекта за увеличение на капитала на банката, с което трябваше да се попълни капиталовия недостиг. Ако, обаче, се приеме, че всъщност ПИБ е в процедура, ЕЦБ е възможно да направи компромис, и единственото условия, по думите на Борисов, да бъде преодоляно.

„С колегите от Хърватия кандидатстваме заедно. Ще бъдем приети заедно. Ще ни разрешат и суапови плащания веднага след това и ще се закачим за основния водопровод в Европейския съюз“, обясни Борисов.

Той допълни, че два дни управителят на Българска народна банка Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов разговарят с ЕЦБ и европейския комисар Валдис Думбровскис.

Изказването на Борисов не е много коректно

защото ЕЦБ не отпуска пари безвъзмездно. Да си припомним колко пари получи Гърция, за да излезе от финансовата криза и колко пъти искаше опрощаване на задълженията, но не ги получи.

Освен това, всеки инструмент на ЕЦБ в подкрепа на ликвидността, включително и одобреният пакет на 9 април, може да се ползва под формата на дълг, а не на грантове (каквито са средствата по оперативните програми на ЕС).

Какво приеха финансовите министри

което лидерите на ЕС трябва да одобрят:

Пакетът, определен като общ икономически отговор на епидемията от новия коронавирус от председателя на Еврогрупата, министърът на финансите на Португалия Мариу  съобщи Сентену, е на обща стойност 540 млрд. евро. Той включва три елемента:

- Първият е кредитна линия до 240 милиарда евро от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), известен повече като спасителния фонд на еврозоната. Средствата ще могат да се ползват само от 19-те страни в паричния съюз, като помощта няма да е безусловна, въпреки искането на Италия, а условията за неговото ползване, е само да се свързани пряко или косвено кризата с Covid-19.

- Вторият е за всички държави-членки на ЕС, които ще могат да ползват общо от гаранционен фонд от ЕЦБ за ликвидност на бизнеса в размер на 200 милиарда евро.

- Третият, който също е за 27-те членки на ЕС, е за 100 милиарда евро по обявената от Европейската комисия програма SURE за покриване на заплати на работници, които ще бъдат спасени от уволнение. За целта Европейската комисия ще емитира общ дълг, за който ще са необходими държавните гаранции от всичките 27 държави от ЕС на обща стойност 25 млрд. лв. SURE ще предоставя заеми на страните членки, които искат да си финансират програмите за заетостта по този начин. Такива инициативи вече стартираха в някои страни от Северна Европа, в Германия, а в България това е схемата 60/40.

Сумата, обаче, според изчисленията на ЕЦБ, е недостатъчна, за да може ЕС да посрещне последиците от коронавилусната пандемия. Изчисления на банковия регулатор на Еврозоната, обявени миналата седмица, показаха, че само еврозоната ще има нужда от поне 1.5 трилиона евро.

С други думи, България като член на ЕС, както и други държави-членки, може да се възползва от втория и третия пакет под формата на нисколихвени кредити.