Carnegie Moscow Center, Русия: След петрола. Какво ще стане с руския газ заради карантината в Европа

Сергей Капитонов

Нефта и газа - двата кита на руския енергиен експорт днес преживяват не най-добрите си времена. Пандемията от коронавируса подкопа търсенето на традиционните пазари, особено в Европа, промени обичайните модели на поведение и трендовете на енергопотребление. В затворените заради карантина градове на Германия хората вече не пътуват всеки ден на автомобилите си, горивото, за които се произвежда от руски нефт и ходят в офисите, където отоплението и електричеството се доставят от електроцентрали на руски газ.

Ако се сравнят например вторниците от края на март тази година и миналата, то ще се види, че производството на електроенергия от газовите електроцентрали в северната част на Италия е спаднало с 54 %, в Нидерландия – с 37 %, в западна Германия – с 15 %. И независимо от това, че през тази година края на март в Европа  е бил по студен от миналата. Последствията от двумесечната карантина – това е спад в търсенето на милиарди кубични метра природен газ.

Неизгодната Европа

Ако на петролния пазар спадът на предложения настъпи след разпада на сделката ОПЕК+ в началото на месец март, то на газовия пазар ниските цени и излишъкът от втечнен природен газ (LNG) се установиха още в средата на 2019 година. Петролът и газа днес действително са много. Според прогнозата на Международната агенция по енергетика, производството на петрол през тази година се е доближило до 100 млн. барела на ден, а добивът на газ ще постави пореден рекорд като се движи в диапазона от 4 трлн. куб м. На този фон резкият спад заради епидемията окончателно изпрати цените в неконтролируем пик.

На пазарите на Европа борсовите цени на газа, тоест тези, които се формират на виртуалните търговски платформи на основата на търсенето и предложенията вече падат под 80 долара за 1000 куб м – нещо, което не се е случвало от 1999 година. За сравнение: в регионите на Централна и Южна Русия „Газпром“ може да получи до 65 долара по настоящия курс з хиляда кубични метра, продавайки газа на промишлените предприятия и малко по-малко на населението. Освен това не е необходимо да харчи пари за транспортирането на газа и да плаща 30 % експортно мито.

Цените по дългосрочните договори на „Газпром“ сега са един и половина до два пъти по-високи от европейските борсови котировки, а и на собствената експортна борсова платформа „Газпром“ задържа нивото на 110 долара за 1000 куб м, използвайки дългите форуърдни договори за есента и следващата година, когато по мнението на компанията, газа ще бъде по-скъп.

Всичко това засега позволява на компанията да продължава доставките на газ за Европа с минимален марж. От помощ е и това, че за транспортирането на газа в Русия, „Газпром“ плаща всъщност сам на себе си, а също така притежава дялове в много газопроводи на територията на Европа (“Северен поток“, „Ямал – Европа“).

Въпреки това не може да се каже, че руският концерн, който осигурява повече от една трета от потреблението на газ в Европа преминава лесно през кризата. В своя бюджет за 2020 година компанията е изготвила при цени от 200 долара за хиляда кубични метра. През януари -февруари доставките са се осъществявали средно при цена от около 170 долара за хиляда кубични метра, а за годината, предвид мартенския срив на цените, този показател очевидно ще е още по-нисък.

Инвестиционната програма на Газпром за тази година за тази година съставлява 1,1 трлн. рубли, или 14 млрд. по настоящия курс Приходите при годишна доставка от 200 млрд. куб м при цена от 170 долара съставляват 35 милиарда долара. От тях 10 милиарда долара трябва да се внесат в бюджета като експортно мито. Разходите за добива на газ и данъкът върху добива на полезни изкопаеми, по данни на „Газпром“ ще са около 6 млрд. Накрая, 5 милиарда долара са разходите за транспортирането на газа из Европа и това е по най-скромните оценки.

В резултат инвестиционната програма,  източникът на средства,  за която е експортният сегмент ще трябва да мине през иглени уши, за да достигне до пазарните възможности. Но инвестиционната програма на „Газпром“ , това е и развитие на доставките на тръбопроводен газ за Китай, а и недостроените „потоци“ за Европа, както и LNG-проекта в Балтика.

Това е съвсем груба аритметика. Реално обемите за експорт очевидно ще са по-малки. През януари-февруари понижението е било минимум 20 % спрямо миналата година. Мартенската динамика не носи оптимизъм, оставайки примерно на нивото на февруарската. Освен това нямаме и най-малка представа как ще се понижи европейското търсене през близките няколко месеца заради карантината.

През лятото цените на газа в Европа ако ги няма черните лебеди по експортните газопроводи очевидно ще пробият поредните минимуми. И сега в европейските газохранилища има с 15 милиарда кубични метра газ повече (+35 %) от миналата година. Но именно нагнетяването на газа в хранилищата е основен стимул за търсенето на газ през лятото.

В миналото норвежците неведнъж са намалявали доставките, за да поддържат европейските цени на газа, но през тази година те не бързат с такива мерки. Сега норвежките доставки на газ за Европа вървят с пълна мощност (330-340 млн. куб м на ден), а основният обем на профилактични дейности на находищата са отложени за август заради коронавируса. Това означава, че през лятото на европейския пазар ще има много газ. Твърде много.

Единствената утеха за сектора – това е продължаващото ограничаване на добива на газ в Нидерландия. Но то е контролируемо, очаквано и отдавна отразено от търговците в борсовите котировки.

Кой ще си тръгне пръв ?

През миналата година главен нюзмейкър на европейския газов пазар стана втечненият природен газ. Според резултатите от 2019 година доставките на LNG за  Европа са нараснали двойно – до 100 милиарда куб метра. Потокът от LNG на европейския пазар продължи и през тази година. От началото на годината в Европа са доставени 30 млрд. куб м втечнен газ, което е с 6 млрд. куб м повече (+25%), от аналогичния период на миналата година.

В началото на ноември 2019 г. водещ доставчик на LNG за Европа станаха САЩ, изпреварвайки Катар. Американците хвърлят нови и нови обеми от газ на и без това пренаситеният пазар. Ако през 2019 година страната е експортирала около 50 млрд. куб м LNG, то през 2020 година се очакват вече около 70 млрд. куб м, а през 2021 г. - около 80 млрд. куб м.

Тези количества трябва да се доставят някъде. Преди две години такова направление бе Азия, заради динамичното търсене и по-високите цени. Още през миналата година обаче предимството на азиатския пазар при цените почти изчезна, започна търговската война с Китай, а през тази година регионът пръв се сблъска с епидемията от коронавируса. В резултат непотребните на Азия обеми се оказват в Европа.

Настоящите цени за доставчиците на LNG, които наскоро навлязоха на пазара не дават възможност за възвръщаемост на инвестициите в проекти. Те могат да компенсират само оперативните разходи за добив, втечняване и транспортиране. Откупуването на вложенията в многомилиардните проекти за заводи при настоящите цени е невъзможно дори и за десетки години. Освен това ще са необходими кредити, плащане на лихви.

Възниква резонният въпрос: кой пръв ще напусне състезанието на върха на падащото търсене и цени на газа в Европа. На пазара вече започнаха да се появяват парадокси. Например търговската компания на американският производител на газ Cheniere обяви търг за покупка на шест партиди втечнен газ на пазара за последваща доставка за Европа. За Cheniere е може би е по лесно да го купи евтин  LNG  на пазара, отколкото да го произведе в собственият си завод и да го достави до Европа. Може би пък компанията се опитва да премахне временно тези обеми от пазара с надеждата за ръст на цените.

По-рано Египет заяви, че може да намали доставката с аналогична цел – да намали излишъка от предложения.

Въпреки всичко никой засега не е напуснал надпреварата. Приспособявайки се към спада на търсенето, всички големи производители продължават да се борят за дяловете си. Въпреки това към активни бойни действия и дъмпинг по саудитския сценарий, като на петролния пазар, в газовия сектор засега никой не е тръгнал, опасявайки се да не бъде разрушен и разклатен балансът на интереси на пазара.

Фундаментални последствия

Падането на цените на газа създава немалко проблеми, но едновременно може да окаже също така и необходимото очистващо въздействие върху сектор, където през последните години възникват все по-безумни проекти за газопроводи и терминали за LNG. Много от тях явно не отчитат, че в дългосрочен период газа трябва да бъде преди всичко достъпен по цена и желателно зелен, за да устои в нарастващата конкуренция с възобновяемата енергетика.

Пре месец март компанията Shell излезе от проекта за LNG  Lake Charles на крайбрежието на Мексиканския залив. Австралийската компания  Woodside отложи редица свои LNG-проекти. Това са само някои неотдавнашни примери, но скоро ще станат повече.

Европа също трябва да очаква  инвестиционни последствия за своя газов сектор. По-скоро ще бъде забавено осъществяването на нови морски проекти за газодобив на норвежкия шелф. Може някои европейски страни да прекратят плановете за добив на шистов газ.
За Русия мечият супер цикъл на газовите пазари също няма да мине без последствия. Но руският газов сектор винаги е бил нещо повече отколкото само сектор от икономиката, така че тук едва ли трябва да се очаква радикално преразглеждане на стратегията. Възможно е да бъде забавено въвеждането в експлоатация на нови находища и строителството на нови инфраструктурни проекти.

Що се касае до експорта на „Газпром“ за Европа, то на фона на карантината, европейските потребители рискуват да не изпълнят условията по дългосрочните договори в частта „вземи или плати“ по тегленето на минималните количества газ. Това за тях означава потенциално глоба в полза на руския концерн. Но тук за „Газпром“ е важно да прояви търпение и добра воля, прехвърляйки недовзетите количества за бъдещи периоди, тъй като по-твърд разговор с клиентите при условията на спадащ и пренаситен пазар може да доведе до загубата на лоялност.

Когато в Европа цените сана минимума о 1999 г., а в Азия – за цялата история, руските газовици започнаха да обръщат все повече внимание на руския вътрешен пазар. Теоретично развитието на вътрешното търсене дори при настоящите регулирани цени е в състояние да създаде сегмент на приходи, сравними с традиционните пазари на Европа.

Най-надеждният изход за газовия сектор, приложим към целият сектор в период на криза, това е радикална оптимизация на разходите и повишаване на ефективността. При предишните кризи се минаваше и без това но настоящата буря просто не оставя други варианти.

Публикацията е подготвена в рамките на проекта „Русия-ЕС: развитие на диалог“, осъществяван с подкрепата на Представителството на ЕС в Русия.

По чуждия печат, с малки съкращения

Оригиналът може да прочетете на: https://carnegie.ru/commentary/81475