10 неща, които да се случат в енергетиката и екологията прeз 2023 година

Енергетика , Климат / Анализи / Интервюта , България
Рая Лечева
1634
article picture alt description

Източник: Pixabay

1.    Най-голямото предизвикателство и през 2023 г. ще остане как да направим Зеления преход така, че да имаме достатъчно енергия за потребление в страната и достатъчно за износ. За енергийния преход е важно да определим правилно своя енергиен микс, защото изискването да намалим с 40% емисиите до 2030 година е източник на много спекулации. За съжаление газът поскъпва все повече и отдавна не е опция като преходно горива, а все още стимулите в развитието на ВЕИ е само за индустриалните производители на енергия от ВЕИ без ясна и целенасочена политика за крайни потребители. Предстои да видим.

2.    Плановете за Справедлив енергиен преход са препъни камък. Заради липсата на ясни цели и политики не можем да получим около 1, 2 млрд. евро за най-засегнатите въглищни региони. Още щом бяха пуснати за обществено обсъждане през август, те породиха вълна от обществено недоволство. Най-важната им задача е да решат демографския проблем в региона, да запазят работни места, да създадат нови за справедлив преход в Стара Загора, Кюстендил и Перник от въглища към чисти индустрии, земеделие и туризъм.

Плановете са необходимо условие за отключване на 1,178 млн. евро за България, от които 505 млн. евро от Многогодишната финансова рамка и 673 млн. евро от инструмента „Следващо поколение ЕС“.

3.    Всички експерти са категорични, че пътят ни към по Зеления преход преминава през енергийната ефективност и спестяването на енергия. Още от 2022 година започнаха, но и през настоящата година ще продължи откриването на още процедури за саниране на жилищата. За първи път ще се тества и отдавна очакваната от бизнеса възможност семействата да съфинансират сами с 20% енергийното обновяване на домовете си. Това ще бъде най-големият тест да започнат национални и европейски средства за обновяване да се мултиплицират, защото изчисленията са, че за следващите 60 години може да санираме под 3% от сградния фонд ако продължаваме със 100% грант. Опасенията са, че липсва разработен финансов механизъм, който да улесни домакинствата да намерят недостигащия им финансов ресурс, за да имат енергийно ефективни жилища. Важно е да се отпуши санирането и за еднофамилните жилища.

4.    Стигаме до следващия голям проблем, за да определим кои семейства имат нужда от цялостно подпомагане и кои само от някакъв минимален стимул е необходимо да имаме ясна дефиниция за енергийна бедност. Тя ще реши въпросът, свързан с милиони средства, раздавани на всички поравно независимо от възможностите и нуждите. Със сигурност е вариант да има по-правилно разпределение на сравнително ограничения ресурс, с който разполагаме. Въпросът е, че дефиниция за енергийна бедност има, но институциите не могат да се разберат кой да администрира над 2 млн. души енергийно бедни в страната, защото и двете дефиниции на експертите показват, че в България броят на енергийно бедните домакинства е изключително голям. Министерство на енергетиката обеща да имаме дефиниция за енергийна бедност до края на 2022 година, очакваме да видим политическите решения още в началото на 2023 година.

5.    Планът за възстановяване е малък тест. През 2022 г. получихме първия транш от 2 млрд. евро за възстановяване на икономиката по схемата пари срещу реформи, но изпълнението ще бъде най-големият тест. Факт е, че все още крайните потребители и малкия бизнес не виждат как могат да се включат в тези възможности, дали липсват ясни послания и комуникация? Вече е на обществено обсъждане и мярката за слънчеви колектори и фотоволтаични панели от гражданите, но скептицизмът доколко ВЕИ могат да заменят топлите печки на дърва е голям.

6.    В екологията проблемите са изключително много, защото не се използват ефективно възможностите, които ни дава природата. През 2022 г. се случиха две световни събития в сферата на околната среда. Едното е COP27 в Египет, където се очакваше страните да представят актуализирани планове за намаляване на емисиите и по-сериозна заявка за борба с климатичните промени. Страните се разбраха за сформиране на фонд за уязвимите страни, но в бъдеще време, една от големите крачки е по-сериозни ангажименти са спиране на обезлесяването. Другото събитие е COP15, което еколозите определят като историческо за намаляване с 30% загубата на биоразнообразие до 2030 година. Споразумението изисква от страните да направят планове за възстановяване на биологичното разнообразие и правилна оценка на екосистемните услуги, които ни дава природата.

7.    Ако се върнем в страната, ще видим, че тук политиката ни за опазване на биологичното разнообразие е много слаба. Дори единственият ни проект по Плана за възстановяване, свързан директно с опазване на природата все още боксува някъде в администрацията. Нямаме единен орган, който да управлява защитените зони от Натура 2000. Всъщност проблемът е, че заради липсата на контрол екологичните норми масово не се спазват, а това има пряко отношение към опазването на горите, почвите, водите и въздуха.

8.    България е страна със сравнително богати природни ресурси, но е факт, че питейната вода намалява и подземните източници са неизползван ресурс. Трябва да започнем да управляваме водата по ефективен начин и както днес говорим за цените на енергията, така следващата година ще говорим за цената на водата, която все още се поддържа ниска, но и не се управлява ефективно.

9.    Очакваме тази година да бъде направена реална оценка на възможността за въвеждане на депозитна система в България. Бизнесът не иска формална оценка, а реалните възможностите това да се случи у нас. Защо ли? Виждаме най-големият отпадък, ресурсът от пластмасови отпадъци, че се хвърля навсякъде безразборно и контейнерите за боклук продължават да се пълнят и с пластмасови отпадъци. Правилното разделяне на пластмасовите опаковки от останалите са първа стъпка към справяне с хаоса в управлението на отпадъците. Тук такса битови отпадъци според количеството все още е химера и пилотен проект в някои общини, а в София само в един квартал Надежда. Тази стъпка се отлага повече от 10 години, не очакваме 2023 г. да е решаваща в тази посока, но поне могат да се положат основите. Въпрос на политическите решения. Но това ще отключи важните решения за всички видове отпадъци. Хранителните отпадъци също е спешно да се отделят от общия поток на отпадъците. Очакваме да видим политически знак и в тази посока.

10.  Един от основните показатели на околната среда е и въздухът, който продължаваме да замърсяваме с автомобили, с горене на дърва и въглища, индустриално замърсяване. Важно е как всяка община се справя с това важно предизвикателство и плановете за чист въздух да не бъдат само проформа. Тук ще включим и частни случай на София, защото тя е като барометър и показател за процесите в страната. Най-мръсният град и заради неблагоприятното географско положение да бъде в котловина, но дори тук е изключително трудно да се приемат ограничения за движението на мръсни автомобили и изгарянето на дърва в домовете. Наредбата за зоните за ниски емисии така и не стартира през 2022 година и беше отложена за 2023 година. Но без ясна информационна кампания сред хората, може да остане неразбрана и неефективна мярка. В София предстоят избори и вече е ясно, че настоящият кмет няма да участва в надпреварата. За София предстои нова ера в историята и е много важно по какъв път ще поеме. Теста за това ще бъде донякъде и старта на зоната за ниски емисии за автомобилите.

Това са само няколко важни политики и реформи, които може и да не са популярни, но са решително, за да променим начина, по който управляваме секторите на енергетиката и екологията занапред. Това не е изчерпателен и пълен списък, но е опит за поставяне на някои важни теми за пореден път, защото енергийният и екологичен преход ще определят живота с десетилетия и дори столетие напред.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща