Energy Transitions Commission (ETC) за биоресурсите и биоенергетиката в икономиката с нулеви емисии

Въпреки, че биоресурсите по принцип са възобновяеми, не всички форми на използването на биомасата са добри за околната среда. Това е основният извод от доклада на организацията  Energy Transitions Commission (ETC) - Bioresources within a Net-Zero Emissions Economy: Making a Sustainable Approach Possible.

Биомасата трябва да е с ниски парникови емисии през целият жизнен цикъл. Само тогава тя може да се смята за устойчива, смятат авторите на доклада.

Производството от биомаса (и на енергия от нея) не трябва да се конкурира със земните ресурси за производство на храни, да причинява, каквито и да е изменения при ползването на земята, които могат да доведат до емисии от въглерод в атмосферата (например обезлесяване), както и да влияе отрицателно върху биологичното разнообразие. 

На основата на тези строги критерии за устойчивост се изчислява, че към средата на столетието биомасата може да осигурява до 40-60 EJ/год.

Освен това горната граница от 60 EJ може да бъде достигната при изпълнение на редица сериозни условия:

Ако: i) продуктивната земя се освободи чрез преминаване към растителна диета или синтетично месо, увеличаване на селскостопанската производителност и намаляване на хранителните отпадъци; ii) значително се увеличи производството на водорасли за получаване на енергия; и iii) подобряване на събирането, управлението и рециклирането на органични отпадъци. 

Авторите не препоръчват използването на биоресурси в тези области, където съществуват, или са постижими по-евтини алтернативи. Към тях се отнасят автомобилният транспорт, масовото производство на електроенергия без използването на системи за улавяне и съхранение на въглерод, топлоснабдяване на жилищата и корабоплаването – с изключение на отделни сегменти, особено в местата, където местните биоресурси са в изобилие. 

В изследването се посочва, че „повечето от настоящите сектори, в които се използват биоресурси в частност в автомобилния транспорт и масовото производство на електроенергия през следващите години ще станат нерентабилни в сравнение с електричеството или водорода“.

Източниците на биоенергия трябва да бъдат ограничени до селскостопански и горски отпадъци и остатъци, както и до бързо растящи нехранителни енергийни култури като мискантус или ятрофа, които се отглеждат на деградирали или маргинални земи, казват от Energy Transitions Commission.

Авторите, освен това заявяват, бе биомасата е най-добре да се използва за производството на материали, включително и като биофураж за пластмасовата индустрия, но не и като енергиен източник. Що се отнася до енергийното й използване, докладът се обръща внимание на авиацията, при която алтернативни горива няма да се появят скоро. 

Чистата икономика с нулеви парникови емисии ще се базира на евтина електроенергия с нулеви въглеродни емисии, допълнена от чистият водород, заключават авторите на доклада. Биомасата от устойчиви източници също може да играе (малка) роля. Стойността й вероятно ще бъде най-висока в материалите (включително като суровини за пластмаса), в авиацията и в приложенията, при които може да се комбинира с технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) за генериране на отрицателни въглеродни емисии.

Това е поредният доклад на Energy Transitions Commission от серията „Мисията възможно“, които очертават възможностите за осигуряване на чиста енергия през следващите 30 години. В докладите се посочват и анализират конкретни действия, които трябва да се осъществят през следващото десетилетие за постигането на нулеви емисии до 2050 г.