„Росатом“ започна строителство на уникален енергоблок с бърз реактор БРЕСТ-ОД-300
На площадката на Сибирския химически комбинат в руския град Северск, Томска област, започна строителството на уникален енергоблок с иновативен реактор на бързи неутрони БРЕСТ-ОД-300. Предприятието е част от горивната компания на „Росатом“ – ТВЕЛ. Новият реактор с оловен топлоносител и ново смесено нитридно уран-плутониево гориво, оптимално за реакторите на бързи неутрони, ще е с мощност от 300 мегавата и ще бъде част от един изключително важен обект за атомната енергетика в глобален мащаб – Опитния демонстрационен енергиен комплекс (ОДЕК). Този клъстер за ядрени технологии на бъдещето в Русия включва три свързани обекта без аналог - модул за производство (фабрикация/рефабрикация) на уран-плутониево ядрено гориво, енергоблок БРЕСТ-ОД-300 и модул за преработка на облъчено гориво. За пръв път в световната практика на една площадка ще бъдат изградени АЕЦ с „бърз“ реактор и затворен ядрен горивен цикъл. Облъченото гориво след преработка ще се насочва за рефабрикация, тоест за повторно производство на свежо гориво и така системата постепенно ще стане на практика автономна и независима от външни доставки на енергийни ресурси.
В тържествената церемония по изливане на първия бетон в основите на уникалния реактор днес участваха губернаторът на Томска област Сергей Жвачкин, генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов, президентът на Научно-изследователския център „Курчатовски институт“ Михаил Ковалчук и други. Видеоприветствия изпратиха генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси, ръководителят на Агенцията за ядрена енергия при Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (NEA) Уилям Магууд и президентът на Руската академия на науките Александър Сергеев. Събитието бе част от Годината на науката и технологиите в Русия.
„Благодарение на преработката на ядреното гориво безкрайно много пъти, ресурсната база на атомната енергетика ще стане на практика неизчерпаема. Освен това проблемът с натрупването на отработено ядрено гориво ще бъде решен за бъдещите поколения. Успешната реализация на този проект ще позволи на страната ни да стане първият в света притежател на атомна технология, която напълно отговаря на принципите на устойчивото развитие по отношение на екологичността, достъпността, надеждността и ефективното използване на ресурсите“, заяви генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов.
Според Вячеслав Першуков, ръководител на проектното направление „Пробив“ и специален представител по международните и научно-техническите проекти на руската държавна корпорация, конструкцията на реактора БРЕСТ-ОД-300 с оловен топлоносител е основана на принципите на т.нар. естествена безопасност.
„Особеностите на реактора ни позволиха да се откажем от уловителя на стопилка и големия обем осигурителни системи. Интегралната конструкция и физика на реакторната инсталация позволяват изключването на аварии, които изискват евакуация на населението. В бъдеще подобни инсталации трябва да направят атомната енергетика не само по-безопасна, но и по-конкурентна икономически, в сравнение с най-ефективното електропроизводство (например парогазовата технология)“, каза Першуков.
„Подготвихме ясна пътна карта на дейностите – от пълномащабните научни изследвания, конструирането и производството на оборудването, до проектирането, строителството и въвеждането на обектите в експлоатация. По план реакторът БРЕСТ-ОД-300 трябва да заработи през 2026 година. Към 2023 година ще започне да действа производственият комплекс за горивото. А през 2024 година се предвижда да започне изграждането на модул за преработка на отработено гориво“, заяви Евгений Адамов, научен ръководител на проектно направление „Пробив“.
Реализацията на проекта „Пробив“ обхваща не само създаването на иновативни реактори, но и на ново поколение технологии за ядрен горивен цикъл.
„Първо, това е производството на нитридно СНУП-гориво (смесено нитридно уран-плутониево гориво), което ще осигури ефективната работа на бързия реактор с оловен топлоносител и ще се състои изцяло от рециклирани ядрени материали – плутоний и обеднен уран. Второ, по-ефективни и икономически привлекателни радиохимични технологии за преработка на облъчено гориво и управление на отпадъците. Всичко това заедно ще позволи атомната енергетика на бъдещето да стане на практика безотпадъчна в производствената верига“, отбеляза президентът на ТВЕЛ Наталия Никипелова.